Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 518 от 19.02.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2535/2025
Вид
Определение № 518
Подписан
19.02.2026
В сила
19.02.2026
Състав
Боян Балевски, Васил Христакиев, Елена Арнаучкова

Цитирани разпоредби

  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 223, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 223, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2,пр.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за наследството
  • чл. 49, ал.2 · Закон за наследството
  • чл. 53 · Закон за наследството
  • чл. 60 , ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 9 · Закон за наследството
  • чл. 226, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 378, ал. 6 · Кодекс за застраховането
  • чл.410 · Кодекс за застраховането
  • чл.410 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342, ал.1 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. София, 19.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20258002902535 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. Н. Т. ЕГН: ********** и В. Н. Т. ЕГН: ********** срещу решение № 795от 10.06.25 г. по в.гр.д. № 2602/2024 г. на САС,12 гр.с-в , В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 101 от 206.2024г. постановено по гр. д. № 278 по опис на Видински окръжен съд, в ЧАСТТА, с която всеки от тях е осъден да заплати на ищеца "Дженерали застраховане" АД по 23 376,63 лева- дължими по регресна претенция, основана на чл.410 ал.1 КЗ за част от изплатено застрахователно обезщетение по щети 185807 и 195770“, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 02.08.2023г. до окончателно изплащане, както и в съответната част за разпределяне в тяхна тежест на разноските.

Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне изцяло на иска

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1,т.1 ГПК-противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК по изложените въпроси.

Ответникът по касационната не изпраща писмен отговор От страна на процесуалния представител на „Дженерали 1 застраховане“ АД е подадена също касационна жалба срещу решение № 795от 10.06.25 г. по в.гр.д. № 2602/2024 г. на САС,12 гр.св , В ЧАСТТА, с която е отменено частично решение № 101 от 206.2024г. постановено по гр. д. № 278 по опис на Видински окръжен съд, и вместо него е постановено друго, с което искът на ищеца "Дженерали застраховане" АД е бил отхвърлен по отношение на двамата касатори за разликите от по 23 376,63 лева- дължими по регресна претенция за част от изплатено застрахователно обезщетение по щети 185807 и 195770“ и сумите от по 31 168,85 лева , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 02.08.2023г. до окончателно изплащане.

Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение в обжалваната отхвърлителна част и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване изцяло на иска.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят "Дженерали застраховане" АД сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал.1,т.1 ГПК-противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл.290 ГПК по изложените въпроси, както и явна необоснованост на обжалвания акт в тази част.

От страна на пълномощника на Д. Н. Т. ЕГН: ********** и В. Н.

Т. ЕГН: ********** е депозиран писмен отговор със становище за липса на сочените основания за допускане до касация.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е в съответствие с минималния праг по чл.280 ал.3, т.1 ГПК , намира, че касационните жалби са допустими , редовни и подадени в срок.

За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият спора съдебен състав е изложил следните съображения в мотивите на акта:

На основание чл. 300 от ГПК, за гражданския съд е задължителна влязлата в законна сила присъда № 27 от 10.05.2013 г. по НОХД № 84 по опис на Видински окръжен съд за 2013 г. изменена с решение № 386 от 04.11.2013 г. по ВНОХД № 699 по опис на САС за 2013 г. относно това дали е извършено деянието, неговата проитвоправност, и виновността на дееца. Видно от съдържанието на присъдата другият участник в ПТП М. И. В. е извършил престъпление по чл. 342, ал.1 от НК, затова че на 01.10.2011 г. около 20.30 часа в 2 районна на с. Руженци, обл. Видин при управление на МПС – товарен авТ.бил „Ивеко Дейли Е4 е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДв.П и по непредпазливост, причинил смърт на Н. Т. Ш. . Като частни обвинители в наказателното производство били конституирани наследниците на починалия участник в ПТП и ответници по настоящия иск по чл.410 КЗ , а именно Д. Н. Т., В. Н. Т. и Т. Н. Т. .

Починалият техен баща Н. Ш. се е движил с конска каруца, с гумени колела, натоварен с трупи и без светлоотразители и навлизал на път Е79 от разклона за с. Плешивец, когато каруцата е била ударена от отляво, в предната част от движещия се в дясната лента товарен авТ.бил с водач М. И. В. .От удара част от дървения материал се вклинил в предна челна част на тов. авТ.бил и достигнал до пътниците в него. На пътниците С. С. В. и Т. Д. Г. са били нанесени телесни увреждания, а под въздействие на инерционните сили, водачът на каруцата Н. Ш.-наследодател на тримата ответници по настоящия регресен иск е пострадал и в последствие- починал. В хода на досъдебното производство се установило, че към момента на инцидента Н. Ш. е бил в тежка степен на алкохолно опиянение, с концентрация на алкохол в кръвта 3,66%. С решение от 16.05.2016 г. постановено по гр.д. № 5105 по опис на СГС за 2015г. , на пострадалия пътник в товарния авТ.бил С. В. е б и л о присъдено обезщетение в размер на 26 330 лева, от които - обезщетението за неимуществени вреди 25 000 лева и за имуществени е 1330 лева, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 13.10.2011 г. до окончателното изплащане на главницата и лихва за забава в размер на 7062.61 лева, представляващи лихви за забава в размер на законната за периода от 20.04.2012 г. до 05.12.2014 г. Ответник по осъдителното решение е бил застрахователя – ищец в настоящото производство. Решението е потвърдено с въззивно решение № 2603 от 13.12.2017 г. на САС по в.гр.д. № 5105 по опис на САС и е влязло в законна сила след изтичане на срока за неговото обжалване. С решение от 11.07.2017 г. постановено по гр.д. № 5106 по опис на СГС за 2015г. ,частично отменено с въззивно решение № 836 от 10.04.2018 г. по опис на САС за 2017 г., а то от своя страна , частично отменено с решение № 133 от 23.12.2019 г. по гр.д. № 2399/2018 г. по опис на ВКС, на пострадалия пътник в товарния авТ.бил, а именно Т. Г. е било присъдено обезщетение в размер на 72 192 лева, от които обезщетение за неимуществени вреди - 70 000 лева и за имуществени -2 192 лева, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 20.04.2012 г. до окончателното изплащане на 3 главницата. Задължен по осъдителното решение е застрахователя – ищец в настоящото производство. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила за главницата, след изтичане на срока за неговото обжалване. Не е спорно между страните, че на пострадалия С. В. е било платено извънсъдебно обезщетение в размер на 26 355 лева.

Плащането е извършено на 05.12.2014 г. На 06.06.2018 г. въз основа на съдебно решение е извършено допълнително плащане в размер на 51 043.24 лева, ведно с лихви и разноски или общо този пострадал е получил обезщетение в размер на 77 398.24 лева. Не е спорно между страните, че на пострадалата Т. Г. е било платено извънсъдебно обезщетение в размер на 42 192 лева. На 07.06.2018 г. въз основа на съдебното решение е извършено плащане на сумата от 135 696.92 лева представляваща сбор допълнително обезщетение, лихви и разноски.

Осъдителната претенция по настоящия иск е формирана като 50% от извършените плащания от застрахователя на 06.06.2018 г. и на 07.06.2018 г., обосновани с твърдение за съпричиняване на пострадалия – починал участник в ПТП, която претенция по размер е поделена между неговите три деца, в качеството им на наследници по закон и участвали в съдебните производства като трети лица помагачи на застрахователя.

Относно оплакванията за неправилност на постановеното решение, заявени в отговора на исковата молба и поддържани във въззвната жалба, съставът на САС е приел следното:

По възражението за изтекла погасителна давност, вэззивният съд е изложил, че съпоставени, двете дати – датата на плащане и датата на предявяване на исковете, сочат на изтекъл срок по-голям от 5 години.

Предвид специалната разпоредба на чл. 378, ал. 6 от КЗ, аналогична на общата разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на този срок се погасяват всички вземания, освен ако в периода на изтичане на погасителната давност, срокът не е бил спиран или прекъсван.

Първоинстанционният съд правилно е бил приел като неоснователно правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност, защото е взел предвид, че на 13.03.2020 г. е въведено извънредно положение, което е продължило до 13.05.2020 г. когато то е било отменено. Давностният срок за упражняване на правото на иск е започнал да тече на 06.06.2018 г. и на 07.06.2018 г., спрял е да тече за период от 2-два месеца и е изтекъл на 06.08.2023г. съответно на 07.08.2023 г. Исковата молба е предявена на 02.08.2023г., т.е. преди изтичане на 5 годишния срок на погасителната давност. Мотивите на първоинстанционния съд са основани върху разпоредбите на Закон за 4 мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) г. В чл.3 т.2 от с.з. изм. Дв. Бр. 34 от 2020 г. в сила от 09.04.2020 г. е предвидено, че спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.

Сроковете са били удължени с един месец като изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти – чл. 4, ал.1 т.1 от с.з.

Относно възражението, за липса на виновно противоправно поведение и съответно съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от наслеследодателя на и ответниците , съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 223, ал.1 от ГПК, относно това, че съдебните решения имат установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а това което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът се позовава на мотивите в съдебните решения относно виновно и противоправно поведение на водача на каруцата, а и съобразно заключението на САТЕ, която съдът кредитирал като обективна и компетентно защитена, се установява, че ако каруцата се е и движила с левите си гуми на 0,20 - 0,30 м. в ляво от кР. . на платното за движение, а с десните си гуми по банкета, двете ППС биха се разминали безконфликтно. Т.е. от фактическа страна се установява, че съпричиняването във вредоносния резултат от страна на починали участник в ПТП се свежда до неправомерно навлизане в пътното платно за движение на авТ.били, като в този случай скоростта на движение на товарния авТ.бил не би била решаващия фактор за възникване на съприкосновение между нето и натоварените трупи, върху каруцата. Водачът на каруцата е починал – факт, който води до невъзможността да се реализира неговата наказателна отговорност, но няма пречка да се изследва противоправност на деянието от гражданския съд, при наведено такова фактическо твърдение. С медицински документ е установен и факт за наличие на алкохол в кръвта в размер на 3.66 %о (промила), което съответства на тежко алкохолно опиянение и обяснява излизането на пътно платно в скоростна отсечка, както и навлизането в пътното правно пред товарен авТ.бил. Съпричиняването във вредонасния резултат е налице за 5 водача на каруцата и следва от разпоредбата на чл. 223, ал.2 от ГПК.

В следствие на процесното ПТП има телесни увреждания, две години бил обездвижен в инвалидна количка. Свидетелства, че след удара, всички дървени трупи са влезли в купето н а буса и му размазали краката, ръцете и т.н. Първото му изправяне на крака е станало след 2 години и към момента не е напълно възстановен и продължава с рехабилитации. Предз въззивният съд е разпитан и вторият посочен от ищеца свидетел, а именно Т. С., която също е пострадала от ПТП.