Решение № 770 от 09.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 770 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100500939 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 12589/11.11.2022 г. по гр. д. № 22 677/2022 г. по описа на СРС, 177 с-в, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ц. Ч. дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 258, ал. 1 ЗЗД на „К.Е.“ ЕООД сумата от 500 лева – незаплатено възнаграждение за изготвени консултантски услуги по договор за изработка, сключен между страните на 24.09.2021 г., ведно със законната лихва считано от 14.12.2021 г. до окончателното погасяване на вземането. ОТХВЪРЛЕН е предявеният от „К.Е.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 258, ал. 1 ЗЗД срещу С. Ц. Ч. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 200 лева – незаплатено възнаграждение за изготвени преводи на документи по договор за изработка, сключен между страните на 24.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като недоказан.

Подадена е въззивна жалба вх. № 268986/05.12.2022 г. от ответника С. Ц. Ч. против решението в частта, с която е признато за установено, че въззивникът дължи сумата от 500 лв. Въззивникът сочи, че неправилно решаващият състав на СРС е приел, че представените от ответника с отговора на исковата молба документи с превод на български език са ненадлежно преведени и неправилно не ги е ценил като доказателства. Сочи, че документите са представени с точен превод на български език, заверен от страната, и не е необходимо да са придружени с превод от заклет преводач.

Излага, че решението е необосновано. Относно приетото в решението, че документите, приложени към отговора на исковата молба, били без посочен в тях автор, излага, че не е било спорно между страните кой е авторът им. Тези документи представлявали 1 извлечения от страници на чуждестранни университети и мотивационни писма.

Авторството на документите се установявало от приложената кореспонденция по WhatsApp. Сочи, че показанията на свид. Е. Десова следвало да се ценят при условията на чл. 172 ГПК, като тя била служител на ищеца и предубедена относно изхода на спора.

Оспорва ищецът да е престирал точно; да е извършил консултации за желаната специалност и за кариерно ориентиране. Излага, че предвидените в договора дейности, извършвани от изпълнителя, са в логическа последователност, а именно първо да проведе анкета за кариерно ориентиране, да извърши консултация за определяне на желаната специалност, а едва след това да пристъпи към подаване на мотивационни писма от името на детето на въззивника и да посочва чуждестранни университети.

Оспорва да е проведена анкета. Въпреки, че в договора липсвало разписано описание на въпросника, то зададените въпроси от консултант Е. не съставлявали анкета. Дори да се приеме, че е проведена анкета чрез въпросите, то не била проведена консултация. Относно последното въззивникът сочи, че неразбираемо е останало какво консултант Е. разбира под „хуманитарни науки“. Също така ученикът е посочил и „социални науки“, което било пренебрегнато от въззиваемия. Последният следвало и да проучи възможностите за реализация в посочените специалности. Оспорва въззиваемият да е изпълнил точно задължението да редактира мотивационното писмо на зрелостника. Вместо да го редактира въззиваемият го пренаписал, използвайки международни редактори; оспорва редакторите да са били освен оригинални носители на езика и квалифицирани по см. на българските закони. Сочи, че след прилагане на този подход личният принос на ученика при изготвяне на писмото е бил загубен и обезсмислен.

Въззивникът излага следните допълнителни възражения относно свършената от консултанта работа: относно университета в П. консултантът го е включил в списъка, но не е уведомил възложителя за изискванията за резултат от изпит САТ, какъвто ученикът няма; относно университета Сапиенца в Рим бил посочен неправилен краен срок на кандидатстване; относно Католически университет била посочена правилна крайна дата на регистрация, но не било посочено кога точно е изпитът; относно университета в Пиза не било уточнено, че от втората година обучението е на италиански език; относно университет в Брюксел въззивникът не бил уведомен, че Психология не се изучава до бакалавър, а само като магистратура; относно университета в Люксембург изпълнителят посочил един от алтернативните срокове за кандидатстване; относно университета в Льовен бил посочена грешна дата на започване на регистрацията; относно университета в Гент е посочена грешна /по-ранна / дата за край на кандидатстване; относно университет в Париж въззиваемият бил посочил дати на регистрация при липса на информация в сайта, който въззивникът също сам проверява.

Въззивникът оспорва да са направени регистрации при университетите и за това да е уведомен самият възложител; били използвани неправилни и-мейл адреси.

Поради изложеното до тук въззивникът твърди да е прекратил договора на 19.11.2021 г. поради неизпълнение на насрещната страна; оспорва да е приел работата.

Сочи, че според чл. 2, ал. 4 от договора втората вноска /предмет на иска/ се заплаща алтернативно преди изпълнение на услугите по т. 3 – т. 8 от приложение № 1 или, по избор на възложителя, преди изготвяне на документи за кандидатстване. Въззивникът избрал по-късния момент, а въззимаемият се съгласил, непрекратявайки договора поради неплащане на вноски, според посоченото в жалбата. Така въззивникът бил 2 изправна страна – готов да престира, преди да прекрати договора на осн. чл. 262, ал. 2 ЗЗД и чл. 268 ЗЗД – поради това, че станало явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин; поради основателни причини.

Неправилно районният съд бил приел, че разпоредбата на чл. 12 от договора била валидна. Въззивникът твърди, че разпоредбата на чл. 12 от договора, предвиждаща, че се дължи цялото възнаграждение вкл. при разваляне на договора, противоречи на морала и добрите нрави.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „К.Е.“ ЕООД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че сочените доказателства на чужд език не са изключени като доказателства от районния съд, а не са кредитирани. Сочи, че ответникът е избрал да представи документите със съответния превод и не е поискал назначаването на експертиза. Сочи, че показанията на свид. Десова са достоверни и към момента на даването им лицето не е било служител на ищеца. Напротив, свид. Колева е семеен приятел на ответника и нейните показания следвало да се анализират по реда на чл. 172 ГПК. Твърди да е престирал точно по договора. В случая не следвало да се извършва консултиране, понеже ученикът е изразил ясно желание какво желае да учи в университета – Психология, Философия или Социология. Сочи, че зрелостничката блокирала консултанта в WhatsApp и по този начин сама се поставила в положение на липса на връзка с консултанта. Относно мотивационното писмо излага, че същото е редактирано от редактор на дружеството; поради несъгласие на ученика то писмото било редактирано повторно от въззиваемия. Относно изискването за резултати от изпит САТ – въззиваемият е разяснил на ученика, че за него е препоръчително да има такъв резултат, понеже е важно изискване при кандидатстване в чужбина. Сочи, че консултантът е извършил регистрации на зрелостника за кандидатстване в чуждестранен университет, а доводите на въззивника относно и-мейлите са останали недоказани, за което той носи доказателствената тежест. Въззиваемият е пристъпил към изготвяне на документи за кандидатстване, но не могъл да довърши дейността поради блокиране от страна ученика и непредоставяне на съдействие. От момента, в който зрелостникът е започнал самостоятелна кореспонденция с Католическия университет, договорът е нарушен от страна на възложителя. Също така извършената работа била приета от възложителя, който отказвал единствено да заплати втората вноска, която се и претендира. Така изпратеният от въззивника и-мейл за прекратяване на договора от 19.11.2021 г. не е довел до разваляне на договора поради липса на законовите представки за това. На осн. чл. 268 ЗЗД се дължали процесните 500 лв.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Решението следва да се потвърди в частта, с която е уважен искът за 400 лв., а да се отмени за горницата от 100 лв. до пълния предявен размер от 500 лв.

Като безспорно в отношенията между страните и неподлежащо на доказване с доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено, че между ищеца 3 като изпълнител и ответника С. Ч. като възложител е сключен договор за изработка.

По този договор дъщерята на С. Ч. – Ц., ученичка в 164 Гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“, е трето ползващо се лице според посоченото в раздел „дефиниции“ и чл. 1,1 от договора.

По силата на договора въззиваемият „К.Е.“ ЕООД се е задължил да предостави на зрелостника Ц. пакет услуги „Премиум“, който според Приложение № 1 включва консултации и цялостното подпомагане на ученика да кандидатства в чуждестранни университети - по сходни специалности, в до три държави в Европа.

Договорът е сключен за срок до края на м. 12.2022 г. По силата на договора изпълнителят се е задължил да извърши, както следва: „консултация за определяне на желаната специалност“ след анализиране личността на кандидата и „провеждане на тест/анкета“; подготвяне на списък от университети и програми/специалности, който да изпрати на ученика; съдействие за попълване на документи за кандидатстване и регистрация в сайтовете в университетите; съдействие при написване на мотивационното писмо; съдействие при изготвяне на препоръки; и постоянна писмена връзка по ел. поща или по Вайбър.

Страните не спорят, че договорът е сключен на дата 24.09.2021 г. между обещател въззиваемия „К.Е.“ ЕООД, уговарящ С. Ч. и при трето ползващо се лице дъщерята на С., Ц., която предстои да завърши 12 клас в 164 Гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ и желае да учи в чужбина.

Не е било спорно и че С. Ч. е заплатил половината от възнаграждението, уговорено в договора, както и че в изпълнение на уговореното в договора считано до 18.11.2021 г. изпълнителят е водил активна кореспонденция чрез консултант Е. със зрелостника по WhatsApp /приложена към отговора на исковата молба/; че Е. е съставила два списъка с университети и ги и изпратила на Ц., като последната не е имала възражения относно избраните университети или специалностите в тях; че Ц. е изпратила две мотивационни писма за редакция – едно на френски език за специалност „Психология“ за белгийски университет и едно на английски език за специалност „Философия“ в университета в Льовен. Не е спорно и че консултантът е предал писмото на английски език за редакция и писмото е редактирано.

Противно на приетото от решаващия състав на районния съд настоящият състав намира, че авторството на мотивационните писма не е спорно. Страните не спорят, че писмото на л. 120 на френски език и писмото на л. 124 на английски език са съставени от третото ползващо се лице по договора – зрелостника. Писмото съставено на английски език е редактирано от лице, за което английският е роден език, и е представено с променено съдържание на зрелостника /л. 127/. Тези обстоятелства се установяват и от писмената кореспонденция между страните в WhatsApp /приложена към отговора на исковата молба и неоспорена от страните / и от показанията на свид. Е.