Определение № 65 от 01.07.2021, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Монтана , 01.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Др. Никова

Аделина Люб. Тушева

Таня Т. Живкова като разгледа докладваното от Аделина Люб. Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20211600500180 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 274 във връзка с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

С определение от 12.03.2021г. Районен съд Монтана е прекратил производството по гр.дело № 2575/2020г. по описа му и е върнал исковата молба на подателя й Г. Г. , поради неизпълнение дадените от съда указания относно редовността на подадената молба .

Определението е обжалвано с частна жалба от Г. Г. с искане за отмяна и продължаване съдопроизводствените действия , като в жалбата си твърди, че е поискал издаване на съдебно удостоверение , за да изпълни указанията на съда относно редовността на исковата молба, което не му било изпратено.

Окръжен съд Монтана , като взе предвид доказателствата по приложеното гр.д. № 2575/2020г. на МРС , предвид твърденията на жалбоподателя и въз основа на закона приема следното:

Г. Г. е подала до РС Берковица искова молба срещу В.В. с твърдения , че е собственик на земеделски имот –ливада от 3 дка в м.*, землище гр. *, възстановен му по реда на ЗСПЗЗ, в който имот се намира ответника , придобил същия от несобственик .

Ответникът е закупил от лицето А.Г. имот № *по плана на гр. *, м.*с площ 4469 кв.м. с нотариален акт № */2002г. , като срещу А. Д. ищецът е водил иск по чл. 108 ЗС и му е признато правото на собственост върху ливада от 3 дка в м.* при посочени съседи с решение по гр.д. № 130/1999г. на РС Берковица, влязло в сила на 27.04.2000г. и ответницата е осъдена да му предаде владението . Това решение е изпълнено принудително по изп.дело № 1

65/200г. на СИС при БРС , за което е съставен протокол за въвод във владение от 09.07.2003г. . Твърди се, че договорът за продажба е сключен 2002г., след влизане в сила решението по гр.д. № 130/1999г. на РС Берковица, поради което и решението има сила на присъдено нещо и спрямо приобретателя на имота. При тези твърдения е поискал от съда да обезсили/ отмени нотариалния акт № */2002г. и да бъде осъден ответника да му предаде владението върху имота.

Поради отвод на съдиите от сезирания с исковата молба РС Берковица, делото е изпратено за разглеждане на РС Монтана по реда на чл. 23,ал. 3 от ГПК .

След образуване на делото пред РС Монтана, с разпореждане от 16.11.2020г. исковата молба е оставена без движение като нередовна с указания за посочване ЕГН на ищеца, ясно и четливо изложение на обстоятелствата и петитума, прилагане на скица и данъчна оценка на имота, внасяне на държавна такса , както и вписване на исковата молба, като е определен двуседмичен срок за изпълнение на указанията. В този срок , на 18.12.2020г . ищецът е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяването с данъчна оценка на имота, като на 14.01.2021г. съдът е уважил искането и на 15.01.2021г. е издадено съдебното удостоверение.

С молба от 23.12.2020г. ищецът е поискал удължаване на срока , която молба е уважена и на основание чл. 63 от ГПК срокът му е продължен до 29.01.2021г. .

С молба от 28.01.2021г. отново е поискано от ищеца продължаване на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, като съдът е уважил молба и е удължил срока до 19.02.2021г. . За така определения нов срок ищецът е уведомен на 04.02.2021г. , въпреки че за съда не съществува процесуално задължение за това.

В този срок , на 15.02.2021г. , ищецът е представил ясна и четливо написана искова молба с посочване своето ЕГН, като е уведомил съда, че останалите указания ще изпълни след получаване исканото съдебно удостоверение .

Последвало е ново разпореждане на съда относно редовността на исковата молба, като е указано на ищеца да уточни петитума на иска – иск за собственост или ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, да посочи на какво основание твърди, че е собственик , да индивидуализира имота с номер, вид, площ, местонахождение и граници , да приложи скица и данъчна оценка , да внесе държавна такса .

В дадения нов двуседмичен срок, считано от 22.02.2021г. от страна на ищеца е представено доказателство за внесена по сметка на съда държавна такса от 50 лева , като с молба от 04.03.2021г. е поискал отново срокът му за отстраняване нередовностите на исковата молба да бъде продължен . Тази молба е оставена без уважение от съда с мотиви за липса на уважителни причини.

Поради неизпълнение указанията на съда в дадения срок , изтекъл на 08.03.2021г.

2

, с определение от 12.03.2021г. на основание чл. 129,ал. 3 от ГПК производството по делото прекратено и исковата молба върната като нередовна .

Издаденото от съда на 15.01.2021г. удостоверение за снабдяване от страна на ищеца с данъчна оценка на процесния имот е получено от него на 19.05.2021г. – л. 54 от делото .

При така установената хронология на извършените по делото процесуални действия от страна на съда и ищеца , обжалваното определение, с което е прекратено производството , поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба , е правилно.

Предвид поддържаните от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства и формулирано искане за защита, то може да се направи извод, че е предявен осъдителен иск за отстъпване собствеността и предаване на владението върху недвижим имот, посочен като ливада от 3 дка в м.*, землище гр. *при съседи –шосе, П.К. и М.

Правилно с разпореждането от 16.11.2020г. първостепенният съд е приел исковата молба за нередовна, поради липса на приложена данъчна оценка на недвижимия имот, която съгласно чл. 69,ал.1,т.2 от ГПК , представлява цена на иска за собственост, а цената на иска е част от задължителното съдържание на исковата молба – чл. 127,ал.1,т. 3 от ГПК.

Установяване цената на иска е от значение за определяне дължимата от ищеца държавна такса . Правилно съдът е указал на ищеца необходимостта от представяне и скица на имота, необходима за изпълнение задължителното вписване на исковата молба при предявен иск за собственост . Съдът е оказал необходимото съдействие на ищеца за снабдяването му с данъчна оценка , като е му издал на 15.01.2021г. исканото съдебно удостоверение . За периода от 14.12.2020г. , когато ищецът е получил съобщението за отстраняване нередовностите на исковата си молба , до 19.02.2021г. , в продължения от съда по реда на чл. 63 от ГПК двукратно срок , ищецът на 15.02.2021г. е представил единствено ясна и четлива искова молба с посочване своето ЕГН. Указанията относно представяне данъчна оценка и внасяне на държавна такса не са изпълнени, въпреки наличното по делото издадено от съда съдебно удостоверение, което ищецът не е направил необходимото да получи, а за съда не съществува процесуално задължение за изпращането му на ищеца .

Въпреки така неизпълнените указания , основание за връщане на исковата молба по реда на чл. 129,ал. 3 от ГПК , първостепенният съд повторно, с разпореждане от 15.02.2021г., е указал на ищеца да представи данъчна оценка и да внесе държавна такса, като са му дадени и указания да посочи основанието, на което е придобил твърдяното право на собственост, да индивидуализира недвижимия имот с посочване номер , вид, площ , местонахождение и граници, като приложи скица на имота. В дадения от съда двуседмичен срок, изтекъл на 08.03.2021г. ищецът е внесъл единствено държавна такса в размер на 50 лева , като останалите указания относно редовността на исковата молба не са изпълнени.

Несъмнено при предявен иск за собственост ищецът следва да посочи в исковата 3 си молба основанието, на което твърди да е придобил собствеността върху имота , като индивидуализира надлежно недвижимия имот – изискване за редовност на исковата молба, предвидено в чл. 127,ал.1,т. 4 от ГПК . В трайната съдебна практика се приема, че когато обектът на спорното право е недвижим имот, той се индивидуализира от ищеца в исковата молба чрез посочване на местонахождение, граници, площ, актуален градоустройствен статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота.

От исковата молба е видно, че ищецът обосновава правото си на собственост с влязло в сила решение през 2000г. решение по гр.д. № 130/1999г. на БРС, което решение , макар и постановено по иск с правно основание чл. 108 от ЗС , не представлява основание за придобиване право на собственост с оглед чл. 77 от ЗС, поради което и правилно съдът е приел, че в исковата молба не са наведени обстоятелства за придобивно основание .

Предвид гореизложеното подадената от ищеца искова молба е останала нередовна, поради липса на посочена цена на иска , основание за придобиване собствеността върху имота и липсата на надлежна индивидуализация на същия чрез посочване актуален градоустройствен статут по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота, въпреки дадените от съда ясни и конкретни указания за отстраняване нередовността й , оказаното съдействие чрез издване на искано съдебно удостоверение и уважаване двукратно молби на ищеца по чл. 63 от ГПК , като за периода 14.12.2020г.- 08.03.2021г. ищецът не е проявил активност да отстрани указните му нередовности на исковата молба .

С връчване на 14.12.2020г. на първото разпореждане на съда относно нередовността на исковата молба / л. 9 от делото / изрично е указана възможността да заяви желание за ползване на правна помощ , при необходимост и право на това , от която възможност до постановяване прекратителното определение ищецът не се е възползвал. Такова искане се прави едва в настоящето производство в срока, даден му от първостепенния съд за внасяне на държавна такса по подадената частна жалба , което не следва да бъде разглеждано като подадено след изтичане определения от първостепенния съд срок за съобразяване исковата молба с изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

Предвид гореизложеното обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди .

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Районен съд Монтана от 12.03.2021г., с което на основание чл. 129,ал. 3 от ГПК е прекратено производството по гр.дело № 2575/2020г. по описа на РС Монтана и е върната като нередовна исковата молба на Г. Г. .

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5