Решение № 165 от 27.07.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Ихтиман, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20261840200330 по описа за 2026 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН

Образувано е по жалба на Ц. Д. Г., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 26-1204-000384/18.05.2026 г., издадено от началник група в ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 15,34 евро.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата лично и чрез процесуалния си представител, развиват и допълнителни съображения.

Претендира разноски.

Административнонаказаващият орган (АНО) началник група в ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи 1 нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество е основателна.

С. Р. – младши полицейски инспектор при РУ-Ихтиман на 17.04.2026 г. съставил против жалбоподателя Ц. Д. Г. Акт № 954440 за установяване на административно нарушение на чл. 58т. т. 4 от ЗДвП за това, че на 15.09.2026 г. в 01:27 часа по автомагистрала „Тракия“, 43-ти км., с посока на движение към гр. София, управлявал влекач марка „Ивеко“, модел „АС440ТП“, собственост на „Тони Транс 99“ ЕООД в лентата за принудително спиране (аварийна лента), което било установено от техническо средство (стационарна тол камера) на Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че при съставяне на АУАН не представя на актосъставителя свидетелство за управление на МПС (СУМПС)

Въз основа на АУАН е издадено 26-1204-000384/18.05.2026 г., от началник група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – София, с което за това, че на 15.09.2025 г. в 01:27 часа по автомагистрала „Тракия“, 43-ти км., с посока на движение към гр. София, управлявал влекач марка „Ивеко“, модел „АС440ТП“, собственост на „Тони Транс 99“ ЕООД в лентата за принудително спиране (аварийна лента), което било установено от техническо средство (стационарна тол камера) на Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“ - нарушение на чл. 58, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и за това, че при съставяне на АУАН не представя на актосъставителя СУМПС -нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 15,34 евро.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Въпреки в това, относно нарушението на чл. 58, т. 4 от Закона за движение по пътищата е допуснато съществено процесуално нарушение, 2 което налага отмяна на наказателното постановление в тази част. В АУАН и в НП е посочена различна дата на извършване на нарушението - 15.09.2026 г. в АУАН и 15.09.2025 г. в НП. Времето на извършване на нарушението е част от задължителните факти, които следва да са безпротиворечиво посочени.

Наличието на противоречие за времето на извършване на нарушението съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на наказания (вж. ТР № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС). Той не е в състояние пълноценно да упражни правото си на защита и поставен в положение на процесуална изненада, доколкото в акта за установяване на административно нарушение е посочена една дата на извършването му, а в НП е посочена друга дата. В случая е възможно да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка при съставяне на АУАН, но същата, доколкото се касае до съществен елемент от фактическа страна на акта, определящ фактическата рамка на твърдяното нарушение, е следвало да бъде надлежно отстранена от актосъставителя. А това не е осъществено. Невъзможно е да бъде направено за първи път с наказателното постановление.

Ето защо, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 3 ЗАНН, наказателното постановление следва да бъде отменено в тази част.

Относно нарушението чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

В тази част въззивната инстанция не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати при съставяне на АУАН и НП. От АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и обясненията на жалбоподателя, непротиворечиво се установява фактическата обстановка, възприета от АНО. Въпреки това последният е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това, че не е представил СУМПС при явяването си в РУ – Ихтиман за съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление. Абстрахирайки се от обстоятелството, че датата на извършване на това нарушение не е ясно индивидуализирана, макар и определяема – 17.04.2026 г., то деянието е несъставомерно. Съгласно чл. 1 от ЗДвП този закон урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства.

§ 6., от ДР на ПЗДвП „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Логическото тълкуване на двете разпоредби сочат, че ЗДвП се прилага само при движение на пътища за обществено ползване, както и че за да извърши физическо лице нарушение на ЗДвП в качеството на водач, то трябва да управлява, т.е. да е при управление на превозното средство.

Както беше посочено в настоящия случай жалбоподателят е наказан за това, че при съставяне на АУАН не е представил СУМПС. Към момента на съставяне на АУАН обаче, той не е управлявал МПС, следователно не е имал качеството водач. След като не е имал качеството водач, не са били налице предпоставки за ангажиране на административнонаказателната му отговорност за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 вр. чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, 3 тъй като задължение за носене на СУМПС има само водача, т.е. лице което управлява моторно превозно средство по път отворен за обществено ползване към момента, когато свидетелството е поискано за проверка, а не всяко физическо лице, притежаващо свидетелство за управление на МПС.

Ето защо, в частта относно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, наказателното постановление следва да бъде отменено на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в АНО следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените в производството разноски. Доказва се, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 511,29 евро. Възражението по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, направено от въззиваемия основателно. тъй като заплатеното възнаграждение не е съответно на фактическата и правна сложност на делото. Конкретното производство, към момента на изготвяне на жалбата и разглеждане на делото, не разкрива висока фактическа и правна сложност. Макар правната уредба не поставя сериозни предизвикателства. От фактическа страна делото също не разкрива висока сложност, доколкото е приключило в едно съдебно заседание, а действията в рамките на съдебното следствие се изразиха в разпит на обвиняемия и един свидетел и приобщаване на неголям брой писмени доказателства. При това положение, макар процесуалният представител на въззивника да осъществи подробно мотивирана пледоария, това не е в състояние да обоснове пропорционалност на заплатеното възнаграждение от 511,29 евро. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от ДР Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция от 04.11.2022 г.), която не е обвързваща за съда, но може да служи като ориентир за размера на адвокатските възнаграждения е видно, че минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес от 526.63 евро е 206.05 евро. В случая отговорността за разноски, която АНО следва да понесе, е именно в този размер от 206,05 евро, до който възражението е основателно. Липсват основания за присъждане на по-нисък от този размер.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1204-000384/18.05.2026 г., издадено от началник група в ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-София в ЧАСТТА, с която за нарушение на за нарушение на чл. 58, т.

4 от Закона за движение по пътищата, на на основание чл. 178 ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП Ц. Д. Г., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 3 ЗАНН.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1204-000384/18.05.2026 г., издадено от началник група в ОДМВР-София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-София в ЧАСТТА, с която за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, на Ц. Д. Г., ЕГН ********** е 4 наложено наказание глоба в размер на 15,34 евро, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН.

ОСЪЖДА ОДМВР – СОФИЯ, БУЛСТАТ 129009945, представлявано от директора, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Гео Милев” № 71, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Д. Г., ЕГН **********, сумата от 206.05 евро – разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 5