Решение № 704 от 11.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20235300101657 по описа за 2023 година

Ищецът К. Д. И. с ЕГН **********, понастоящем с адрес – З.****, твърди, че на 23.01.2020 г. получил уведомление от д.с.и. М. С. при Районен съд /РС/ – Пазарджик, че дължи по изпълнително дело № ***** г. сума в размер на 427.60 лв. и след като на 21.02.2020 г. получил покана за доброволно изпълнение, на 02.03.2020 г. д.с.и. /ДСИ/ С. наложила запор върху личната му сметка в З.-П., по която получава изпращани пощенски парични преводи от м. му Ц. М. И. в изпълнение на задължението й по сключен с него на 31.10.2018 г. договор за прехвърляне на вземане срещу издръжка и гледане, като от този момент адм. на З. започнала да прави удръжки в пълен размер на превежданите по сметката на ищеца суми по договора за издръжка и гледане.

Ищецът депозирал пред с. и. декларация изх. № ***/*** г., в която заявил, че съобразно чл. 114а от Правилник за прилагане на Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража не желае да му бъдат удържани пари от личната му сметка в З.-П., по която получава ежемесечно по 50 лв. пощенски записи от неговите родители, с които задоволява ежемесечните си нужди от закупуване на фоно-карти, самобръсначки и други тоалетни принадлежности, кафе, млечни и захарни хранителни продукти, но същата не била уважена, като от 07.10.2020 г. удръжките били намалени до размер от 1/3 по разпореждане на с.и..

Освен това последната разпоредила на адм. на З.-П. да удържи и 70 лв. от изплатено на ищеца обезщетение по адм. д. № 1259 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2019 г., което е несеквестируемо съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК.

С горните си действия/бездействия д.с.и. попречил на изпълнението на сключения на 31.10.2018 г. между ищеца и м. му договор за прехвъряне на 1 вземане срещу задължение за издръжка и гледане, както и нарушил чл. 21, ал.

2 Закон за задълженията и договорите, 444 и чл. 446а, ал. 1 ГПК, вследствие на което ищецът претърпял неимуществени вреди.

В резултат на наложените му запори останал без средства в З., като бил лишен от възможността да си набавя лични вещи от първа необходимост, тоалетни принадлежности, храна и цигари, каквито нямал право да получава при свиждане, а можел да закупува само от лавката на З.. Така месеци наред той тънел в мизерия и нищета, нямало с какво да си измие зъбите, да отиде до тоалетна, не можел да провежда разговори с родителите си и с адвоката си.

Поради тези лишения и поставянето му в неравностойно положение и в нехуманни условия в него се породили негативни чувства като безсилие, безпомощност, загуба на вяра в правосъдието, страх за живота и правата му като л. от с. и като гражданин на държава член на Европейския съюз.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника – Министерство на правосъдието на Република България, в качеството му на възложител на работата на д.с.и. при Районен съд – Пазарджик М. С., да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение по изпълнително дело № **** по описа на д.с.и. при Районен съд – Пазарджик за 2020 г. за периода 02.03.2020 г. – 11.05.2021 г. в размер на 48 400 лв. ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до 11.05.2021 г.

Иск с правно основание чл. 441, ал. 1 Граждански процесуален кодекс във връзка с чл. 49 Закон за задълженията и договорите.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от гл. ю. И. С. и от ю. В. Х. – пълномощници на ответника Министерство на правосъдието, Код по БУЛСТАТ 000695349, с адрес - гр. София, ул.

„Славянска“ № 1, в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск по следните съображения : срещу ищеца е образувано иизп. д.

№ *** по описа на ДСИ М. С. в СИС при Районен съд – Пазарджик за 2020 г., по което Административен съд – Кюстендил е взискател, въз основа на изп. лист издаден по адм. д. № 127 по описа на Административен съд – Кюстендил за 2018 г. за принудително събиране на следните вземания в полза на бюджета на съдебната власт – 350 лв. разноски за вещо лице, 5 лв. държавна такса и такси и разноски, общият размер на които възлиза на 427.60 лв.; с постановлението за образуване на изпълнителното дело от 20.02.2020 г. е разпоредено изискването на справка от адм. на З.-П. дали длъжникът получава възнаграждение за труд и има ли лична партида, по която постъпват приходи, в изпълнение на което ДСИ е уведомен, че л. от с. е неработещ и не получава суми за лично ползване /доход/, както и че има лична партида, по която постъпват парични средства; със запорно съобщение изх. № **** г., получено в адм. на З.-П. на 02.03.2020 г., ДСИ е наложил запор върху личната партида на длъжника до размера на задължението, както и върху бъдещи негови вземания, като в същото е уточнено, че при запор върху трудово 2 възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата по чл. 446 ГПК и на останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемост на вземанията на длъжника; с писмо рег. № ***** г. адм. на З.-П. е уведомила ДСИ, че признава вземанията по запора и предоставя изискуемата по чл. 508 ГПК информация, включително, че при превод на сметки по личната партида на длъжника ще му бъдат направени съответните удръжки, както и че средствата от партидата не се превеждат по лична банкова сметка по реда на чл. 56, ал. 1 ППЗИНЗС; на 27.03.2020 г. длъжникът е поискал от ДСИ информация за размера на дълга по изпълнителното дело и е заявил, че в З. противозаконно му удържат пари от получени от него пощенски записи; на 09.09.2020 г. Ц. М. И. – м. на ищеца, е депозирала пред ДСИ молба вх. № 3302/09.09.2020 г. с искане удръжката на сумите, които изпраща на с. си всеки месец, да бъде намалена до 1/3, като в същата не се споменава за сключен на 31.10.2018 г. „договор за прехвърляне на вземания срещу задължение за изплащане на издръжка“, копие на какъвто е предоставен на ДСИ на 01.10.2020 г. с писмо рег. № 7338/29.09.2020 г., в което е посочено, че И. има вземане от ГД „Изпълнение на наказанията“ в размер на 7000 лв., която сума е прехвърлена по сметка на м. му по силата на договора от 31.10.2018 г.; с резолюция на ДСИ от 10.09.2020 г. молбата на третото лице Ц. И. е уважена и размерът на запора върху сумите в личната партида на И. е намален до 1/3 част от постъпващите суми чрез вдигане на първоначално наложения запор и налагане на нов за посочената 1/3 част от сумите, за което е уведомена адм. на З. на 15.09.2020 г.; цитираната от ищеца разпоредба на чл. 114а ППЗИНЗС е неотносима към процесния случай, тъй като урежда друг вид удръжки за вземания и обезщетения по раздел ІV, глава ІІ ППЗИНЗС във връзка с раздел ІV, глава ІХ ЗИНЗС; по изпълнителното дело са представени две декларации за материално и гражданско състояние съответно с дата 25.09.2020 г. и с дата 22.02.2021 г. във връзка с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, в които длъжникът е декларирал, че не получава средства за издръжка, което е в диспут с твърдяното в исковата молба, че получава парични суми от м. си по силата на договор за прехвъряне на вземане от 2018 г.; видно от писмо на н. на З.-П. изх.

№ 12726/10.12.2021 г. след налагане на запора върху личната партида на л. от с. роднини на И. са изпращали суми с пощенски записи освен на него и на други л. от с. в З.-П., а пак според същото по време на престоя си в З. ищецът е имал добра лична хигиена, като в него се съдържа и информация относно регулярно предоставяните от страна на затворническата администрация на лишените от свобода хигиенни материали за лична употреба, както и за възможностите те да получават на свиждане съответните разрешени по утвърден със заповед на министъра на правосъдието списък вещи, сред които попадат и тези, с които ищецът твърди, че не е могъл да се снабдява; към датата на депозиране на отговора изп. д. № *** по описа на ДСИ при РС – Пазарджик за 2020 г. е прекратено с постановление от 28.06.2022 г. поради пълно изплащане на дълга; поради изложеното не е налице нито един от елементите на фактическия състав на отговорността на чл. 49 ЗЗД; не е налице 3 незаконосъобразно принудително изпълнение – допустимо е налагане на запор по личната партида на лишено от свобода лице в З., както и да се правят удръжки от постъпващи по нея суми, които, ако са с произход възнаграждения, следва да се спазват правилата на чл. 57, ал. 1 ППЗИНСЗ; удържаните суми не представляват несеквестируем доход; чл. 446 ГПК е неприложим по отношение на изтърпяващи наказание лишаване от свобода лица; получаваните от ищеца суми по личната му партида в З. не попадат в изрично предвидените от законодателя изключения и няма пречка върху тях да бъде наложен запор и те да сужат за погасяване на задълженията му; вземанията на ищеца по сключения с м. му на 31.10.2018 г. договор не съставляват вземания за издръжка по смисъла на чл. 446, ал. 4 ГПК, поради което са напълно секвестируеми и представляват негови доходи, които по силата на чл. 133, ал.

1 ЗЗД са част от имуществото му, което служи за общо обезпечение на неговите кредитори; в исковата молба не са наведени твърдения, че удържаните по личната партида на ищеца суми са постъпили в изпълнение на задължението на м. му да превежда суми за неговата „издръжка“, още повече, че в договора за цесия това задължение е формулирано абстрактно и няма никакво стойностно измерение в размер на определени суми включени в ежемесечната издръжка; коментираният договор от 31.10.2018 г. е представен на ДСИ едва на 01.10.2020 г. и същият не би могъл да съобрази кавито и да било уговорки в този смисъл при действията си, макар същите да са неотносими към института на несеквастируемостта на длъжниковите вземания по чл. 446, ал. 4 ГПК; сключеният между ищеца и третото лице Ц. И. договор за цесия е нищожен поради невъзможен предмет поради неопределеност на престациите на страните по него, а освен това с него се цели и заобикаляне на закона и увреждане на кредиторите на цедента; не е налице и виновно поведение от страна на ДСИ, тъй като последният е действал в изпълнение на закона и съобразно правилата за принудително изпълнение; не е налице и причинно-следствена връзка между действията на ДСИ и описаните в исковата молба неимуществени вреди, а освен това е спорно и дали последните въобще са настъпили; претендираното обезщетение е в огромен размер, непочиващ на каквато и да било житейска логика, а още по-малко на принципа на справедливостта.

По изложените съображения процесуалните представители на ответника молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от ю..

С определение № 2113/12.09.2023 г. е допуснато участието на М. П. С. с ЕГН **********, заемаща длъжността д.с.и., с адрес по месторабота – гр. П **** ***, като трето лице-помагач на страната на ответника, който в срока по чл. 219, ал. 1 във вразка с ал. 3 и чл. 131, ал. 1 ГПК е предявил обратен иск срещу третото лице-помагач, основаващ се на следните фактически твърдения :

Ищецът ангажира отговорността на Министерство на правосъдието за вреди на основание чл. 49 ЗЗД в качеството му на възложител на работата на д.

4 с. и. – в случая М. С.. Отговорността на Министерство на правосъдието за вреди причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение е гаранционно-обезпечителна. д. с. и. носят пълна имуществена отговорност за сумата на обезщетението, което възложителят на работата е платил. Съгласно чл. 54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди причинени виновно от другиго има право на иск против него за това, което е платил.

Действията на ДСИ С. са незаконосъоразни поради това, че е била уведомена от страна на дължника К. И., че наложеният му запор е върху средства предоставени му за лични нужди от неговото семейство въз основа на договор за издръжка и гледане и вземането, върху което е наложен запор, е несеквестируемо. Длъжникът е отправил молба до ДСИ да вдигне наложения запор, но ДСИ вместо на насочи изпълнението към друго имущество на длъжника, е реализирал способ за принудително изпълнение върху посочената от длъжника несеквестируема сума. ДСИ е съзнавал последиците от така извършените действия, с оглед на което при уважаване на главния иск Министерство на правосъдието моли съда да осъди ДСИ М. С. да му заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от 02.03.2020 г. до окончателното й изплащане.