Решение № 2 от 31.03.2021, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 473/2020
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 31.03.2021
- Състав
- Росица Стоянова Стоева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Ямбол , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Росица С. Стоева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица С. Стоева Гражданско дело № 20202300100473 по описа за 2020 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по искова молба на Г. Я.
К. от гр.Я., подадена чрез пълномощника адв.Н.К. от САК против ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК 121130788, с която е предявен иск по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.), вр. §22 ПЗР на КЗ - за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сума от 5 000 лв., увеличена на осн. чл.214 ГПК на 70 000 лв. (частичен иск от общо 100 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й Д.Я.Я., настъпила на 14.09.2016 г. , в резултат на ПТП от същата дата, възникнало с лек автомобил, управляван от водач застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на застрахователното събитие - 14.09.2016 г. до окончателно изплащане. Направено е искане за присъждане на направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Исковата си претенция ищцата основава на следните обстоятелства: Т върди, че с влязла в законна сила на 20.11.2017 г. Присъда №252/02.11.2017 г., постановена по НОХД №1093/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр.Бургас С. И. С. е признат за виновен, за това че на 14.09.2016 г. на АМ „Тракия" км. 326+700, в общ.К., при управление на лек автомобил „БМВ 745Д" с peг. № У 2896 АМ, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП и по непредпазливост причинил смъртта на брата на ищцата Д.Я.Я.. В резултат на внезапната смърт на брат й Д.Я., ищцата преживяла силен шок и търпи и ще продължава да търпи неизмерими болки и страдания. С брат й М., който бил 3 години по-малък от нея, имала изключително близки отношения на братска и сестринска любов и уважение. До 2002 г. живяла заедно с брат си и родителите им в един апартамент, споделяли ежедневието си, имали изключителни отношения на привързаност, уважение и доверие, споделяли всичко, имали обща приятелска компания и излизали на приятелски сбирки 1 винаги заедно. След като се е омъжила през 2002 г., се преместила със съпруга си в друг апартамент, но с брат й продължили да се виждат всеки ден, всеки уикенд прекарвали заедно, всяко лято ходили заедно на почивка. Когато мъжът й отсъствал за по два, три месеца и бил в чужбина на работа, М. се грижел за детето й - разхождал го, ходил до детската кухня, купувал храна, памперси, правел ремонти. Според ищцата, брат й бил добър и усмихнат, грижовен и отзивчив, грижел се изключително много за нея, смъртта му е огромна травма за нея, а болките и страданията, които преживява ще я съпътстват до края на живота й. След смъртта му тя изпитвала тревожност, напрежение, безсъние с чести кошмари и спомени с брат й. Имала често сърцебиене, умора, нервност в продължение на една година след смъртта на брат й, като тези емоционални страдания дали сериозно отражение на психологическото й и физическото й състояние - т.к. страда от болест на Хашимото, след смъртта на брат й се наложило да увеличи дозата на поддържащите я хормони, не е била в състояние да се грижи пълноценно за тригодишния й тогава син, поради голямата мъка, която изпитвала заради смъртта на брат си.
Към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на МПС „БМВ" с peг. № У2896АМ е застрахована в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД по застрахователна полица №BG/22/115002491683 за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, със срок на покритие от 07.10.2015 г. до 06.10.2016 г.
Поради изложените съображения и след извършеното, при усл. на чл.214 ГПК изменение, чрез увеличение, на размера на предявения иск, ищцата желае ответникът да бъде осъден да й заплати сума от 70 000 лв. (частичен иск от общо 100 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат й Д.Я.Я., настъпила на 14.09.2016 г. , в резултат на ПТП от същата дата, възникнало с лек автомобил, управляван от водач застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на застрахователното събитие 14.09.2016 г. до окончателно изплащане.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал писмен отговор, в който заявил становище по предявения иск, като оспорил същия изцяло както по основание, така и по размер. Оспорени са твърденията на ищцата за изключително близки отношения между нея и нейния брат, надхвърлящи обичайните за такъв вид родствена връзка. Сочи се, че по делото не са представени доказателства, установяващи особено близки отношения между ищцата и починалия Д.Я., които да попадат в изключението, допуснатото от Тълкувателно решение №1/2018 г. на ВКС по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК, т.е. оспорват материалноправната легитимация на ищцата. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, т.к. е пътувал в инцидентния лек автомобил без поставен обезопасителен колан. Исковата претенция се оспорва и по размер, с твърдения че е изключително завишена. При условията на евентуалност, считат претендираното от ищцата обезщетение за такова надхвърлящо по размер въведеният в §96 от ДР на КЗ максимален размер на обезщетение и несъответстващо на претърпените вреди, съобразно 2 принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и съобразно съдебната практика по аналогични случаи. Претенцията за лихва намират за неоснователна, доколкото иска по чл.86 от ЗЗД се явява акцесорен на главния иск, който е неоснователен.
Поради изложените съображения ответникът моли предявените искове, като неоснователни, да бъдат отхвърлени изцяло.
В о.с.з. ищцата не се явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат, поддържа иска така, както е предявен и моли за уважаването му изцяло по изложените в исковата молба съображения. Поддържа и заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
Допълнителни съображения излага в депозирани писмени бележки.
В о.с.з. ответникът, не изпраща представител, но чрез процесуалния си представител – адвокат поддържа заявеното в писмения отговор становище по иска и моли за отхвърлянето му изцяло по изложените в отговора съображения. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Допълнителни съображения излага в депозирани писмени бележки.
С Определение от 25.11.2019 г., като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран С. И. С. от гр.Я., който въпреки предоставената от съда възможност, не е изразил становище по иска. В о.с.з., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Присъда №№252/02.11.2017 г., постановена по НОХД №1093/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр.Бургас, влязла в законна сила на 20.11.2017 г., С. И. С. е признат за виновен, за това че на 14.09.2016 г. на АМ „Тракия", км.326+700, в общ.К., при управление на лек автомобил „БМВ 745Д" с peг. № У 2896 АМ, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, като управлявал пътното превозно средство, без да го контролира непрекъснато и при възникнала опасност за движението - повреда в двигателя на автомобила, не е спрял управлявания автомобил, в резултат на което допуснал пътно транспортно произшествие, представляващо сблъсък на управлявания автомобил в мантинелата на пътя в ляво и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Я.Я. с ЕГН ***********, който бил пътник в автомобила.
Не е спорен между страните и съдът приема за установен и факта, че към датата на настъпване на процесното ПТП отговорността на водача на МПС „БМВ" с peг. № У 2896 АМ е застрахована в ЗК „ЛЕВ ИНС" АД по застрахователна полица №BG/22/115002491683 за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, със срок на покритие от 07.10.2015 г. до 06.10.2016 г.
Не е спорно по делото, а и от приложеното удостоверение за родствени връзки се установява, че ищцата Г. Я. К. е сестра на починалия при процесното ПТП Д.Я.Я..
3
По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се възприе от съда изцяло. На поставените въпроси вещите лица са отговорили следното: Инцидентния автомобил „БМВ 745 Д" е оборудван с 5 бр. комбинирани инерционни обезопасителни колани (един на мястото на водача, един на мястото на пътника до него и 3 бр. на задната седалка), с механизми за автоматично прибиране и блокиращи устройства, които позволяват свободно движение на тялото; Установеното широко охлузване в областта на дясната половина на шията на пострадалия Д.Я.Я. към основата й, с широчина около 6 -7 см и дължина около 12 см добре отговаря да е получено от предпазния обезопасителен колан; Според вещите лица от данните от външния оглед и аутопсията на трупа, причината за настъпването на смъртта е изпадане на пострадалия в състояние на травматичен и хеморагичен шок, вследствие травматичната ампутация на долните крайници, като ампутационната линия преминавала през приблизително средните части на двете подбедрици, като тази тежка травма и останалите травми обуславят изпадането на пострадалия в състояние на травматичния шок, а причината за изпадането на пострадалия в състояние на хеморагичен шок са разкъсванията на всички кръвоносните съдове изхранващи дисталните части на долните крайници и настъпилият обилен кръвоизлив. Травматичната ампутация на долните крайници се дължи на силното притискане на долните крайници в областта на подбедриците от ръбовете и нагънатите повърхности на еластичната мантинела, която се откачила и навлязла й купето на автомобила и при преминаването на същата в непосредствена близост до долните крайници на пострадалия се получили описаните тежки травматични увреждания; На въпроса дали при използване на обезопасителен колан травмите биха били по-леки или не биха настъпили, вещите лица са отговорили, че в случая смъртоносните увреждания не са получени вследствие политане на тялото напред, назад или в някаква друга посока, а са получени вследствие нещастно стечение на обстоятелствата, при което откачената еластична мантинела, при навлизането й в купето на автомобила е притиснала с голяма сила и се е получила травматичната ампутация на долните крайници.
Пострадалият не е полетял към мантинелата, за да се удари в нея, а самата мантинела е притиснала увредените части на тялото и се получили установените травматични увреждания, които са причинили настъпването на смъртта на пострадалия.
По искане на ищцата, за установяване на претърпените от нея неимуществени вреди в резултат смъртта на брат й, по делото са събрани гласни доказателства. Свидетеля Р.Й.К. съпруг на ищцата, в показанията си заявяват, че са женени с Г. от 2002 г., а от 1996 г. познава нея, брат й и цялото й семейство. Още от 1996 г. Г. и брат й били постоянно заедно, в една компания с общи приятели, живеели в един апартамент, били в една стая с М. до 2002 г., когато се оженил за сестра му. След 2002 г. свидетеля и съпругата му живеели в отделен апартамент, но Г. постоянно била с брат си - били неразделни, всеки ден били заедно. През 2009 г. на 57 години починал баща им и Г. много трудно преживяла смъртта му, като брат й й бил опора, помагали си. След раждането на сина му през 2013 г. и т.к. свидетеля често ходел в чужбина, разчитал на М. да помага на сестра си - той ходил до детската кухнята, на 4 консултации я карал, на лекар. Според свидетеля, съпругата му много тежко преживяла смъртта на брат си, страдала много, обострило се заболяването й на щитовидната жлеза, постоянно ходела на гробища, променила се - станала неспокойна и изнервена, вечер не можела да спи, стряскала се насън, започнала да пие успокоителни и до настоящия момент страданието й не е намаляло.
Разпечатката съдържа 26 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b3ccd7a-345f-487b-8376-374e1693d781