Решение № 94 от 04.08.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. *, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.ЕВА в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Милена Бранкова Частно наказателно дело № 20261600200247 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 32 и сл. във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по искане на Областна администрация Л. - А. за признаване и изпълнение на наложена финансова санкция на Г.Х. – от гр. *, обл. *, с което се моли за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция от несъдебен орган, свързана с нарушение на правилата за движение по пътищата, на основание Рамково решение 2005/214/ПВР – по Решение от 18.12.2025 година, влязло в сила на 21.02.2026 година.

В открито съдебно заседание пред Окръжен съд *, представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА * изразява становище, че са налице всички законови изисквания за признаване на Решението, като се съобрази вече извършеното частично плащане.

Засегнатото лице – Г. Х. не взема становище по искането. Препис от А. наказателно постановление му е връчен от РПУ * на 06.02.2026 г., като засегнатото лице лично е отбелязало, че е запознато с него и е дало кратко обяснение за нарушението.

1

Окръжният съд, след като се запозна с представеното Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и приложените по делото доказателства, намира следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Искане от Областна администрация Л. - А., с приложено към него Удостоверение по чл.

4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции в превод на български език . С Решение на несъдебен орган от 18.12.2025 година е постановено българския гражданин Г.Х. от гр. *, обл. *, ул. „*“ №*, ЕГН ********** да заплати сума от 80 Евро финансова санкция за нарушение на правилата за движение по пътищата – управление на МПС с превишена скорост в населено място. Решението е влязло в сила на 21.02.2026 г.

Решението, което се иска за признаване в рамките на настоящето производство пред българския съд, е на Държава, която е член на ЕС и касае административно нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, чието признаване съгл. чл. 3, ал.1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС се осъществява по цитирания български закон. Описаното извършено в Чужбина нарушение представлява административно нарушение и по българското законодателство / чл. 21 от ЗДвП/.

Видно от съдържанието на приложеното Удостоверение, налице е нужната информация относно постановеното Решение на несъдебен орган: дата на издаване, дата на влизане в сила, описание на нарушението накратко с фактите, вида и размера на търсената санкция, възможността за неговото обжалване и данни за самоличността на санкционираното лице.

Отразено е, че решението е влязло в сила, че в изпълняващата Държава не е постановявано Решение срещу същото лице за същото престъпление и че няма такова решение, което е изпълнено в Държава, различна от издаващата и изпълняващата.

Видно от отразеното в Удостоверението и направената справка по Наредба №*/2009 г., засегнатото лице е български гражданин с регистрирано постоянно пребиваване в обл. * - следователно, по правилото на чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, компетентен да разгледа искането е Окръжен 2 съд *.

Разгледано по същество, Искането за признаване и допускане на изпълнение на Решението за налагане на финансова санкция е основателно.

Решението се отнася за административно нарушение, извършено в издаващата Държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, въз основа на което е издадено. Не са събрани доказателства, които да сочат, че срещу санкционираното лице, на същото основание в Република България или в друга Държава, различна от издаващата / А./ или изпълняващата /България/ е постановено и приведено в изпълнение Решението за финансовата санкция. Давността за изпълнение, според българското и А. законодателство, не е изтекла. Решението не се отнася за административно нарушение, подсъдно на българския съд. Липсва имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на Решението недопустимо. Решението не се отнася за адм. нарушение, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на България или е било извършено извън територията на издаващата Държава и българското законодателство не позволява предприемане на административно-наказателно производство по отношение на такива деяния. Засегнатото лице е с регистрирано постоянно пребиваване в РБългария.

В настоящето производство съдът е овластен да провери единствено дали е налице валидно сезиране от компетентния орган и дали са налице условията на българския Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на чуждестранното решение и приемането му за изпълнение в Р България или не. При извършване на тази проверка, съдът констатира, че изпратеното Удостоверение по чл. 4 от РР е редовно и че не са налице условията на горецитирания български закон за отказ от признаване и приемане за изпълнение на чуждото решение.

Наложената с процесното Решение финансова санкция е в размер на 80 Евро . Решението е постановено срещу български гражданин, който може да носи имуществена и административно-наказателна отговорност.

Удостоверението по чл. 4 от РР е издадено по надлежния ред, от компетентен 3 орган и съдържа всички изискуеми реквизити, поради което българският съд е обвързан с отразеното в него.

Решението е влязло в сила на 21.02.2026 г. Няма данни санкционираният да е заплатил търсената санкция. И в настоящето производство не се представят доказателства за плащане.

Не са налице условията на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС за намаляване размера на финансовата санкция .

Като взе предвид изложеното, съдът намира, че липсват законови основания, които да налагат отказ от признаване и изпълнение на Решението за налагане на финансовата санкция. Въпреки изискването на чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, равностойността й да се определя в български левове по курса за деня на постановяване на Решението за налагане на финансовата санкция, съдът намери, че санкцията следва да бъде призната в Евро, предвид въвеждането му като официална валута и в РБългария, считано от 01.01.2026 г.

По изложените съображения, съдът намери, че са налице условията за признаване и изпълнение на предственото Решение за налагане на финансовата санкция.

За признатото Решение на издаващата Държава следва да й се изпрати съобщение.

По изложените съображения, Окръжният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ РЕШЕНИЕ на Областна администрация Л. – А. от 18.12.2025 г., влязло в сила на 21.02.2026 г., с което на българския гражданин Г.Х. от гр. *, обл. *, ул. „*“ №*, ЕГН ********** е наложена финансова санкция от 80 Евро за нарушение на правилата за движение по пътищата – управление с превишена скорост на МПС с ДК №* на 17.09.2025 г. около 09,03 ч. по път В69 км79,255, Л. А..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от обявяването му на страните на 03.08.2026 г. пред Апелативен съд София.

4

НА ОСНОВАНИЕ чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, след влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на НАП за изпълнение.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата Държава, като му се изпрати преведено копие от съобщението за признаването съобразно отразеното в Искането.

Съдия при Окръжен съд – *: _______________________

5