Решение № 305 от 03.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20221800500710 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 1982/08.03.2023г. на адв. М. процесуален представител на въззиваемия Е. М., в която се твърди, че в постановеното по делото въззивно решение № 106/17.02.2023г. било извършено неправилно отбелязване, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, а същевременно от мотивите на акта личи, че разглеждащият делото съд е констатирал, че то е с материален интерес под 5 000лв. Въз основа на това молителят счита, че е налице очевидна фактическа грешка, като отправя до съда искане за нейното отстраняване, като се отбележи, че решението е окончателно.

На следващо място, в молбата са изложени съображения за неправилно приложение на Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения при изчисляване на размера на разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемия. Посочено е, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от НМРАВ, тъй като тя регламентира възнаграждението по искове за разваляне на договори с предмет вещни права върху недвижим имот, какъвто е предметът на настоящото дело.

Изложени са съображения, че Наредбата предвижда присъждане на хонорар в минимален размер на 1500лв. вместо присъдените 600лв., като нормативно установеният минимум на полагащите се на страната разноски дори превишава размера на претендираните от нея и действително заплатени такива – 1120лв. Ето защо се моли за изменение на решението в частта за разноските, като в полза на въззиваемия бъде присъдена горницата над 600лв. до 1120лв., а именно - сумата от 520лв.

Молбата е изпратена за отговор на насрещната страна, но такъв не е постъпил в сроковете по чл. 27, ал. 2 от ГПК и чл. 248, ал. 2 от ГПК.

1

Съдът намира, че и двете искания са процесуално допустими.

За да се произнесе по съществото им, съдът взе предвид следното.

Производството по делото е инициирано с искане за разваляне на две разпоредителни сделки. Първата от тях е обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 26, том II, рег. № 1167, дело № 215 от 2016г. и има за предмет прехвърляне на правото на собственост върху триетажна масивна жилищна сграда с данъчна оценка съгласно представеното

Удостоверение с изх.

№

7302000607/11.03.2021г. в размер на 4046,50лв. Втората сделка е обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 27, том II, рег. № 1168, дело № 216 от 2016г. с предмет поземлен имот с площ 1200кв.м. и данъчна оценка според същото удостоверение в размер на 1889,30лв. (респ. 2261лв. – с построените в него нежилищни постройки). При тези данни, съдът е направил извод, че е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД, всеки от които е с цена, определима по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, която действително се намира под прага за касационно обжалване (по арг. от чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. първо ГПК).

Поради това настоящата инстанция намира за основателно твърдението на молителя М., че във въззивното решение погрешно е указано, че то може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

Указанията на съда относно обжалваемостта на един съдебен акт, обаче, нито го правят обжалваем (ако той не е такъв по закон), нито отнемат възможността за обжалването му (ако законът го допуска). Съгласно съдебната практика по чл. 274, ал. 2 от ГПК (Определение № 60401/ 13.12.2021г. по ч.гр.д. 4614/ 2021г., IV. Г.О., ВКС, Определение № 293 от 18.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4037/2014 г., II г. о., ГК), „…указанията за реда на обжалване на решенията не съставляват част от формираната от съда воля по спорното право, нито имат задължителен за страните характер, като дори да са налице погрешни указания на съда в тази връзка, те не рефлектират върху обжалваемостта на съдебния акт, която се определя от закона.” Ето защо, споделяйки тези съображения, съдът намира искането за поправка на очевидна фактическа грешка за неоснователно.

Що се касае до искането с правно основание чл. 248 от ГПК, съдебният състав намира, че същото е основателно и следва да бъде уважено. В решението по делото съдът е обосновал извод за приложимостта на НМРАВ в редакцията след измененията от ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г. (който остава непроменен, с оглед датата на окончателното уговаряне на адвокатското възнаграждение), но при изчисляване на неговия размер неправилно се е позовал на чл. 7, ал. 2, т. 1, вместо на чл. 7, ал. 6 НМРАВ, която е специална спрямо чл. 7, ал. 2 от същия нормативен акт. Следователно, като се има предвид обстоятелството, че са представени доказателства за извършени разноски за адвокатски хонорар в размер на 1120 лв. (л. 29 и 30 от делото), които действително са под законоустановения минимум от 1500лв., съдът намира, че на страната следва да бъде присъдена горницата над 600лв. до сумата от 1120лв., равняваща се на 520лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. М. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 106/17.02.2023г. по гр.д.

710/2022г. по описа на Софийския окръжен съд в частта, в която е посочено, че решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.

ОСЪЖДА Д. С. П. с ЕГН ********** да заплати на Е. М. М. с ЕГН ********** допълнително сумата 520лв. – разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3