Решение № 260556 от 15.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15.10.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия ЕВЕЛИНА

МАРИНОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4092 по описа на 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4092/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И.С.К. ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №175643 от 24.07.2019 г постановено по гр.д.№22750/18 г на СРС , 155 състав , в частта , с която е признато за установено , че въззивниците дължат солидарно на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 3011,04 лева – неоснователно обогатяване със стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2013 г – м.04.2016 г ; за амбулатория за първична медицинска помощ в гр.София ул.*********, ведно със законната лихва от 16.11.2016 г до окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата от 558,26 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.11.2013 г – 03.11.2016 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.11.2016 г по ч.гр.д.№65264/16 г на СРС , 155 състав .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като имотът-амбулатория се е ползвал от трето лице за процесния период . На името на третото лице са изготвяни справките от “Т.с.” ЕООД и извлечения от сметки . Въпреки , че е задължен от съда ищецът не е представил фактурите на третото лице , но е признал , че тези фактури са били издадени . Дори при сключване на споразумението от 13.09.2018 г , което касае друг период , сумите са префактурирани от такива на това трето лице на ответниците .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не са представени доказателства за облигационни отношения между ищеца и третото лице , а ползването от последното остава недоказано . Без значение са индивидуалните справки изготвени от “Т.с.” ЕООД , а фактурирането не може да замени сключване на договор за доставка на топлинна енергия . Договорите с трети лице-несобственици на топлофицирани имоти са срочни и извън срока им задълженията остават за собственика на имота .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивниците на 14.10.2019 г и е обжалвано в срок на 24.10.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ответниците са собственици на процесния имот , но нямат сключен договор като клиенти за небитови нужди по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ . Ответниците са се обогатили неоснователно с потребената но неплатена топлинна енергия , защото не са доказали , че имотът е ползван от трето лице .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Прецесният имот се ползва за небитови нужди и за доставката на топлинна енергия е необходимо да се сключи писмен договор по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ . Въпреки дадените от първоинстанционния съд указания въззивниците не са доказали , че за имота – за процесния период – е бил сключен писмен договор с трето лице , нито че това трето лице е ползвало имота .

Описаната във въззивната жалба фактическа обстановка не съответства с данните по делото . Действително в о.с.з на 12.02.2019 г ответниците са поискали съдът да задължи ищеца да представи издадените фактури за процесния период . Според съдебния протокол СРС не е задължил ищеца да представи фактурите , нито го е предупредил за последствия по чл.161 ГПК . В о.с.з на 19.03.2019 г са били представени фактури на името на третото лице .

Фактурите , справките от “Т.с.”

ЕООД и извлеченията от сметки не установяват при условията на пълно доказване писмен договор с трето лице . Фактурата е счетоводен документ , като е възможно и погрешното му издаване и при наличие на несключен или изтекъл договор за доставка на топлинна енергия . Отделно , няма данни и третото лице да е заплатило топлинната енергия . Трябва да се приеме , че ползването е било на ответниците респ.че същите са се обогатили неоснователно с топлинната енергия доставена за имота . Ако ответниците са били /по техни твърдения/ без достъп до имота , те имат право в друг процес да искат възстановяване на процесните суми от третото лице .

Налага се изводът , че решението на

СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в тежест на въззивниците са разноски на въззиваемата страна пред СГС в размер на 150 лева .

По изложените съображения , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №175643 от 24.07.2019 г постановено по гр.д.№22750/18 г на СРС , 155 състав , в частта , с която е признато за установено , че И.С.К.

ЕГН ********** и С.Т.К. ЕГН ********** от гр.София дължат солидарно на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 3011,04 лева – неоснователно обогатяване със стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2013 г – м.04.2016 г ; за амбулатория за първична медицинска помощ в гр.София ул.*********, ведно със законната лихва от 16.11.2016 г до окончателното заплащане на посочената главница ; както и сумата от 558,26 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.11.2013 г – 03.11.2016 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.11.2016 г по ч.гр.д.№65264/16 г на СРС , 155 състав .

ОСЪЖДА И.С.К. ЕГН

********** и С.Т.К. ЕГН ********** от гр.София да заплатят на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 150 лева разноски пред СГС .

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД *** .

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.