Определение № 33465 от 15.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33465 гр. София, 15.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. К. като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. К. Гражданско дело № 20261110100058 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на подадена от Д. Л. С. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД искова молба.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Ищецът е представил документи, които са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за ненеобходимо, предвид становището на ответника, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 05.11.2026г. от 13:40 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен от Д. Л. С. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит Стандарт №40031487171/29.01.2025г. е недействителен поради противоречието му със закона.

1

Ищецът твърди, че на 29.01.2025г. сключил с „Профи Кредит България“ ЕООД Договор за потребителски кредит Стандарт №40031487171, по силата на който му била отпусната сума в размер на 3 900 лева за срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент в размер 50.95 % и при годишен процент на разходите 64.25 %, като общата сума за връщане по кредита възлизала на 7 491,05 лева. Отбелязва, че в т.10 Общите условия били предвидени начини за обезпечаване на кредита. Сочи, че на същата дата- 29.01.2025г., сключил допълнително споразумение, в раздел III, т.4 от което било предвидено, че доколкото кредитополучателят не е предоставил дължимото обезпечение, на същия се предоставя допълнителен срок от 14 дни да стори това, като при неизпълнение същият ще дължи неустойка в размер на 1 755 лева, задължението за заплащането на което ще бъде разсрочено за 12 месеца. Поддържа, че от представения погасителен план за разсрочване на задължението може да бъде установено, че такъв допълнителен срок реално не му е бил предоставен, тъй като първата вноска била дължима на 15.02.2025г. Твърди, че предвидената неустойка е несъответна на очакваните вреди от неизпълнение на задължението, за което е уговорена, което счита, че се намира в противоречие с обезщетителната й функция. Излага съображения, че същата представлява допълнително възнаграждение за кредитора, което следва да бъде включено в ГПР. Счита, че причината неустойката да бъде уговорена с допълнително споразумение е именно с цел кредиторът да я изключи от ГПР. Намира, че нейното неотчитане в ГПР съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което съгласно чл.22 влече недействителност на целия договор за потребителски кредит. Поддържа, че при включването й размерът на ГПР би надвишил максимално допустимия съгласно чл.19, ал.4 ЗПК. Обосновава нарушение и на изискването за посочване на общата сума, дължима от потребителя, като счита, че в нея следва да бъде включена и начислената неустойка. Въз основа на изложените съображения отправя искане за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск. Ответникът потвърждава, че на 29.01.2025г. е сключил с ищеца Договор за потребителски кредит Стандарт №40031487171, предоставената сума по който в размер на 3 900 лева е била напълно усвоена от последния. Излага подробни съображения, че договорът отговаря на нормативно уредените изисквания за неговата действителност. Счита, че в чл.4 и чл.5 от Общите условия ясно и недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР, като твърди, че е изрично посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК. Обосновава действителност на уговорения лихвен процент, като намира, че същият не противоречи на добрите нрави. Доколкото последният е фиксиран, намира за ненеобходимо да бъдат посочвани взетите предвид допускания на ГПР, тъй като същият е формиран от вземане, което не се променя. Твърди, че доколкото кредитополучателят дължи неустойка по сключеното допълнително споразумение само и единствено в случай че не предостави обезпечение по кредита, то вземането за нея не попада под дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗПК и не представлява разход по кредита.

2

Отбелязва още, че към момента на сключване на договора задължението за нейното заплащане не е възникнало, поради което същото няма как да бъде отчетено в посочения ГПР. Поддържа, че в случая неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното му задължение за предоставяне на обезпечение и притежава всички присъщи за този вид задължения функции, а именнообезпечителна, обезщетителна и санкционна. Счита, че същата не и неравноправна, като излага съображения в тази насока. Предвид посоченото отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът разпределя доказателствена тежест между страните, както следва:

В тежест на ищеца по предявения от него иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са сключили Договор за потребителски кредит Стандарт №40031487171/29.01.2025г. със соченото от него съдържание, в това число и на съдържащата се в допълнителното споразумение клауза за неустойка, както и твърдените от нея пороци.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, касаещи валидността на договора.

ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт №40031487171/29.01.2025г., както и допълнително споразумение към него със соченото в исковата молба съдържание, че отпуснатата по договора за кредит сума в размер на 3 900 лева е изцяло усвоена от ищеца, както и че в посочения в него ГПР не е включена предвидената в допълнителното споразумение неустойка в размер на 1 755 лева.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4