Решение № 175 от 25.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Благоевград, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241200600261 по описа за 2024 година С присъда № 500156/10.03.2022 год., постановена по н.ч.х.д. № 440/2016 год. на Районен съд – Разлог, подсъдимият К. А А. е признат за виновен в това, че на 13.05.2016 година, около 9.30 часа, в град Б, чрез нанасяне на удар с щека по главата, причинил на С. К. И. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 130, ал. 3 е освободен от наказание.

Подсъдимият А. освен това е осъден да заплати на тъжителя И. сумата от 1000 лв. /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 13.05.2016 година, до окончателното им изплащане, като претенцията му за разликата до 3 000 лв. е отхвърлена над уважената част като неоснователна.

А. е осъден да заплати на И. и сторените по делото разноски в размер на 3112.00 лв., от които 12 лв. за образуване на делото, 200 лв. за вещо лице и 2900 лв. – адвокатски хонорар.

К. А. е осъден да заплати в полза на държавата 50 лв. държавна такса 1 върху уважения размер на гражданския иск и издаване на изпълнителен лист.

5/пет/ лева за служебно

Отделно от това и поради обединените производства между същите страни, с присъдата си Районен съд – Разлог е признал подсъдимият С. К. И. за виновен в това, че на 13.05.2016 година, в град Б, около 9.30 часа, на ул.

„Б", чрез нанасяне на удари с ръце и бастун, причинил на К. А А. лека телесна повреда , изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК го е освободил от наказание.

Подсъдимият И. е осъден да заплати на А. сумата от 1000 /хиляда/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 13.05.2016 година, до окончателното й изплащане, като гражданската претенция над уважения размер /за разликата до 4000 лева/ е отхвърлена като неоснователна.

Подсъдимият И. е осъден освен това да заплати на А. сторените по делото разноски в общ размер на 2668.00 лв., от които 2450 лева - адвокатски хонорар, 200 лв. за вещо лице и 18.00 лв. за образуване на делото.

Освен това подсъдимият И. е осъден да заплати в полза на държавата 110.00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и възнаграждение за вещо лице, както и 5/пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивна жалба срещу посочената присъда е депозирана в законния срок от името на К. А., който я атакува в частта, с която е признат за виновен, осъден да заплати частично неимуществени вреди от престъплението и приложена реторсия спрямо С. И.. Несъгласие се изразява и с отхвърлителната част на присъдата относно собствената му претенция за обезвреда, както и с присъдените в негова тежест разноски по делото. Твърди се, че в атакуваната й част присъдата е незаконосъобразна и необоснована, несъобразена със събраните по делото доказателства, които установяват виновното поведение на противната страна в случилия се конфликт между тях.

Пред въззивната съдебна инстанция процесуалният представител на А. пледира за прекратяване на наказателното производство в частта му, касаеща обвинението срещу него за извършено престъпление поради изтекла 2 погасителна давност. В подкрепа на тезата се представя и писмена декларация от К. А А., в която е посочил, „че се отказва от разглеждане на частното наказателно производство поради изтекла абсолютна давност“. Адвокатът му пледира за произнасяне от страна на съда относно гражданската му претенция, която се явява доказана в претендирания размер. Иска се присъждане и на направените пред БлОС разноски.

Въззивна жалба по реципрочни съображения е депозирана и от името на С. И.. С нея се оспорва признаването му за виновен, осъждането му по гражданския иск на насрещната страна и приложението на чл.130, ал.3 от НК спрямо А.. Иска се отмяната й в атакуваната част и признаването му за невиновен по повдигнатото от другата страна срещу него обвинение, отхвърляне на гражданския му иск и налагането на наказание за извършеното престъпление. Несъгласие се изразява и за присъдените в негова тежест разноски.

Пред въззивната съдебна инстанция И. не се явява лично, не се представлява и от адвокат, но преди с.з. депозира писмена молба, с която заявява, че на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр. с чл.81, ал.3 от НК желае образуваното срещу него наказателно производство да бъде прекратено поради изтичане на предвидената от закона давност.

Окръжният съд, след запознаване с материалите по делото и отчитайки направените изявления от името на двете страни в процеса за прекратяване на воденото срещу тях наказателно производство поради изтекла давност, намира от фактическа и правна страна следното:

Всяка от страните по делото в лицето на К. А. и С. И. са предявили тъжба срещу другата страна за причинена им телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. И двамата твърдят, че от действията на противната страна на 13.05.2016 година са им причинени съответните наранявания, квалифицирани като лека телесна повреда. Посочената в двете тъжби и приета от първостепенния съд в разпорежданията му правна квалификация и за двете обвинения по чл.130, ал.1 от НК, предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 2 /две/ години или „пробация“. Съобразно волята на законодателя, изразена в чл.79, ал.1, т.2 от НК, наказателното преследване се изключва, когато изтече предвидената от закона давност. Според чл.80, ал.3 от НК давността за преследване започва да тече от момента на довършване на 3 престъплението /за конкретния казус/, а разпоредбата на чл.80, ал.1, т.4 от НК го определя в рамките на пет години. С действия на надлежните органи за наказателно преследване на лицето давността се прекъсва /виж чл.81, ал.2 от НК/ и започва да тече нова давност. Тази правна възможност е ограничена от чл.81, ал.3 от НК, според която „Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член“.

Изхождайки от определения давностен срок в чл.80, ал.1, т.4 от НК в размер на пет години, т.нар. абсолютна давност за наказателното преследване на лице, обвинено в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, е в рамките на 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца. Съпоставяйки този срок с датата на деянието, посочена и в двете тъжби, и в атакуваната присъда, може да се заключи, че давността за преследване на подсъдимите А. и И. по повдигнатите им обвинения изтича на 13.11.2023 год.

От друга страна, чл.24, ал.1, т.3 от НПК предвижда задължително прекратяване на наказателното производство при изтекла давност, освен ако подсъдимият/ите направи искане то да продължи /чл.24, ал.2/. В проведеното открито съдебно заседание на 12.06.2024 год., пред въззивния съдебен състав се представиха надлежно подписани изявления и от двете страни, адресирани до съда, че желаят водените срещу тях от противната страна наказателни производства да бъдат прекратени, ако са налице условията за това и не желаят тяхното продължаване.

Отчитайки направените изявления от името на А. и И., както и изтеклата абсолютна давност за наказателното им преследване в конкретния случай, Окръжният съд намира, че на основание чл.334, т.4 от НПК атакуваната присъда в наказателната й част следва да бъде отменена и наказателното производство срещу подсъдимите К. А. и С. И. прекратено на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр. с чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.4 от НК. Следва да се отбележи, че още преди датата на образуване на въззивното производство, е изтекъл срок, надвишаващ максимално допустимите в случая 7 /седем/ години и 6 /шест/ месеца за наказателно преследване на лицата.

По отношение на предявените граждански искове за обезщетение на причинените на пострадалите частни тъжители неимуществени вреди от 4 извършеното престъпление, съдилищата дължат отговор, независимо от изтеклата в случая давност за наказателно преследване. В тази връзка и отчитайки необходимостта от излагане на кратка фактическа обстановка на база на събрания доказателствен материал, въззивната инстанция по отношение на въпросите има ли извършен деликт по смисъла на ЗЗД, извършен ли е виновно и противоправно, причинил ли е вреди и в какъв размер, както и налице ли е причинна връзка между него и щетите, намира следното:

Страните по делото К. А. и С. И. живеят в гр. Б и от известно време преди инцидента имали силно влошени отношения поради спор за земеделски имоти. Между двамата имало случаи и на физическа саморазправа, но без да се стига до водене на наказателно производство. На инкриминираната дата 13.05.2016 год., около 09,30 часа сутринта, двамата се срещнали на ул. „Б“ в гр. Б, по която И. водел стадото си на паша. Между тях отново избухнала словесна разправия, след което А. с носената в ръката си щека ударил по главата И.. Последният от своя страна успял да му вземе щеката и също го ударил с нея по главата. Отделно от това, с носения от него нож, А. наранил противника си в областта на горната устна. Боят между двамата преустановил св. Я М, който ги разделил един от друг. И. веднага след това отишъл при св.

И М, който живеел наблизо и го помолил да се обади в полицията. Тръгнал към местния полицейски участък, когато срещнал свидетелите К и Г, на които разказал за случилото се. Те открили А., констатирайки, че и по двамата подсъдими има следи от побой, след което им съставили протокол за предупреждение, връчен и на двете страни в конфликта. Поотделно участниците в инцидента се прегледали при лекар и им издали медицински свидетелства за получените наранявания.

От изпълнените в хода на съдебното следствие СМЕ се установява, че на пострадалия И. са причинени разкъсно – контузна рана на челото вляво с кожен дефект – 4 см.; порезна раничка от 1 см. на горната устна на устата; сътресение на главен мозък /без лицето да изпада в пълно безсъзнание/, а на пострадалия А. са причинени контузия на главата с разкъсно – контузна рана от 6 см. по окосмената част на главата, всяко от които наранявания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и по своите медико - биологични признаци представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Относно механизма на получаване на 5 нараняванията вещото лице е изтъкнало, че се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети, като отговарят да са получени по начина, посочен в двете тъжбите и описан от свидетелите, а именно при удари с щека.

Порезната раничка от 1 см. на горната устна на устата на И. може да бъде получена от острието на нож.

Тази фактическа обстановка се установява във връзка с гражданските претенции на И. и А., по които съдът дължи произнасяне. При безспорно установените увреждания на всеки от двамата участници в конфликта, механизмите на тяхното причиняване, отговарящи на заявеното за начина, по който се е развила взаимната размяна на удари, може да се заключи, кои са и достоверните свидетелски показания. В тази връзка въззивната инстанция се съгласява с краткия извод на РРС, че следва да се кредитира заявеното от свидетелите Я М и полицейските служители К и Г. Първият от тях е възприел случилото се и взаимното нанасяне на удари помежду им, след което се намесил и ги разтървал. Полицейските служители, които са равно отдалечени от двете страни, в показанията си са посочили, че и по двамата е имало следи от побой и че според получената първоначална информация са се били взаимно. Съпоставено с медицинските свидетелства и заключенията по СМЕ може да се заключи, че по убедителен и достоверен начин се описва създалата се житейска ситуация, поради което и обосновано са кредитирани.