Решение № 260038 от 09.11.2020, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 463/2020
- Вид
- Решение № 260038
- Подписан
- 09.11.2020
- Състав
- МИЛЕНА БОРИСЛАВОВА РАНГЕЛОВА, ВЕЛИНА ЕМАНУИЛОВА АНТОНОВА, ДЕНИЦА ЦАНКОВА СТОЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 115 · Наказателен кодекс
- чл. 116, ал.1, т.6 · Наказателен кодекс
- чл. 118 · Наказателен кодекс
- чл. 35, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 118, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 279, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 и т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 355, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 94, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 99 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е №
260038 гр.
Пловдив, 09.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Албена Кузманова, след като разгледа докладваното от чл. съдията Рангелова в.н.о.х.д. № 463 по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест на ОП-Пловдив, по жалби (основна и допълнителна) на частните обвинители и граждански ищци, депозирани чрез техния повереник адв. З.Т., и по жалби (бланкетна и аргументирана) на адв. М.Т., защитник на подс. И.Р., срещу присъдата № 49/29.06.2020 г. по н.о.х.д. № 1332/19 г. на ПОС, с която е осъден на петнадесет години лишаване от свобода за престъпление по чл. 115 НК, при „строг“ първоначален режим, определен на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС. Произнесен е оправдателен диспозитив по обвинението по чл. 116, ал.1, т.6 НК. Приложена е разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, като е извършено приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства, и относно разноските, които са възложени за заплащане на подсъдимия. Предявените от гражданските ищци А. и К. Д.
(родители на жертвата) искове за обезщетение на неимуществени вреди са частично уважени – за суми от по 180 000 лева, а в останалата им част до пълните заявени размери от по 200 000 лева за отхвърлени като недоказатели.
Исковете за обезщетение на имуществени вреди (във връзка с погребението) са уважени за по 1000 лева, а в останалата им част до пълните предявени размери от по 3000 лева са отхвърлени като недоказани. Върху горните суми са присъдени и законните лихви от датата на увреждането – 28.11.2019 г. до окончателното изплащане.
В протеста, който не е просрочен, и в допълнението към него се твърди явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Сочат се отегчаващи обстоятелства, които не са били взети предвид и такива, чийто потенциал бил подценен. Респ. се изразява виждане, че смекчаващата способност на чистото съдебно минало на подсъдимия е надценена. В тази връзка се обосновава виждане, че срокът на подходящото наказание лишаване от свобода трябва да е над средата на предвидения в закона и се настоява за изменение на присъдата в този смисъл.
В своевременно подадените жалби на частните обвинители и граждански ищци се мотивира становище за приложимост на по-тежко наказуемия състав на престъплението по чл. 116, ал. 1, т.
6 НК и се предлага присъдата да бъде изменена, като деянието бъде преквалифицирано. Алтернативно, ако се отхвърли споменатото искане, се претендира наказанието да бъде увеличено в санкционните предели, очертани в нормата на чл. 115 НК. Обосновава се и искане за увеличаване размерите на присъдените на гражданските ищци обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, както и за връщане на едно от веществените доказателства на гр.ищца А.Д.
(таблет „*“). Претендират се разноските, които тя е направила за отиване и връщане от гр.* в *, за да се яви на предварително обявената за разглеждане на делото дата 08.11.2019 г.
В жалбите на защитата, които също са депозирани в срок, се възразява срещу осъдителните констатации на първата инстанция. Прави се кратък анализ на доказателствата и се извежда заключение за необоснованост на извода за участие на подсъдимия в умъртвяването на пострадалата. Аргументира се възгледът, че показанията на провелите беседа с подсъдимия полицейски служители не могат да бъдат част от доказателствената съвкупност, а последвалите официални негови обяснения и участие в следствен експеримент са неизползваеми, доколкото са били депозирани под натиск и не отговаряли на волята му. В тази връзка се изказва мнение, че обвинителната теза не разполага с годни положителни доказателства за авторството.
Формулираната претенция е за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
При въззивните прения прокурорът обяви, че поддържа протеста и препрати към изложената в него аргументация. По отношение на жалбата на защитата изложи накратко конкретни контрааргументи.
Частното обвинение също не добави нещо ново към развитите в жалбите съображения. Потвърди искане за увеличаване на наказанието и завишаване размерите на гражданските искове.
В своята пледоария пред ПОС адв. Т. поддържа позицията на защитата, обоснована в жалбитеа. За първи път формулира и искане за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от първата инстанция поради съществено процесуално нарушение – нарушаване правото на защита на доверителя ѝ и нарушаване на нейните права по чл. 99 НПК с отказа на ПОС да отложи съдебното заседание от 28.11.2019 г. Критикува окръжния съд, че не е отчел уважителността на причината за нейното неявяване в това заседание – кратък срок за запознаване с делото и ангажираност с процесуално представителство по дела на друг съд. Подс. Р. се присъедини към изложената от защитника му аргументация и алтернативните искания за отмяна на присъдата.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, служебно и във връзка с изложените оплаквания, доводи и съображения на страните, прие, че протестът и жалбите не са основателни.
Настоящото въззивно производство е второ по ред и се развива за проверка на постановена също при повторно първоинстанционно разглеждане на делото присъда.
Въз основа на събраните по делото, по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите, писмените доказателства, както и с оглед на експертните произнасяния (подробно изброени, включително с посочване на мястото, където се намират по делото), първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.И.Р. е роден на *** *** *, обл. *. Той е българин, български гражданин. Не е осъждан. Работил е до задържането си. Има средно образование. Не е женен.
През 2014 г. подс. И.Р. и убитата М. Д. установили близки взаимоотношения и през 2015 г. заминали за *, където пребивавали при майката на Д. – свид. А. Д.. По време на престоя там М. Д. работела, а подсъдимият поемал краткотрайни трудови ангажименти. В чуждата държава той започнал да проявява безпричинна ревност към приятелката си.
Когато след около четири месеца двамата се прибрали в България, ремонтирали и заживели на втория етаж от къщата на бабата на подс. Р. – И.П., която обитавала първия етаж.
Къщата се намирала в с.* на ул. *№ 14. Д. започнала работа на смени в дружеството „*“ в с. * като опаковчик, а подс. Р. успял да си намери работа като гумаджия в сервиза за гуми на дружеството „*“ в гр. *.
Двамата се сгодили през м. май 2015 година. Съвместното им съжителство било съпроводено понякога от караници поради битови проблеми и проявявана и от двамата ревност към партньора, но като цяло се обичали.
С времето подс. Р. изпитвал ревност и при минимални поводи, което довело до все по-честа конфликтност на взаимоотношенията им. Към края на 2016 г. той прочел коментар във „*“ под снимка на М. Д. от неин колега – св. С.З., че е красива. В тази връзка избухнали нови скандали между съжителите.
Същевременно той самият имал навик да прекарва вечерно време навън без приятелката си, което пък предизвиквало възражения от нейна страна.
На 28.12.2016 г. Р. бил на работа за времето от 08,00 до 18,45 часа, след което се прибрал в с. *. Решил да се събере с приятели и отишъл в заведението „*“ в селото, за което предупредил Д.. В компанията на свидетелите А.Ц. и Н.И. изпил около 400 грама червено вино и консумирал месо. Около 22,30 часа се прибрал, като по това време Д. вече била легнала, тъй като в полунощ започвала нощната ѝ смяна.
Подсъдимият се изкъпал и легнал до нея. Поискал, но не получил близост, защото Д. му била сърдита. Двамата се скарали и си нанасяли обиди един на друг. Д. станала, облякла се и сложила в найлонова торба дрехи, необходими ѝ за работата.
Обичайно тя се придвижвала до *с колеги, които я взимали с автомобил от съседна улица около 23,40-23,45 часа. Според уговорката със св. П.той сигнализирал, че е пристигнал чрез кратко прозвъняване по телефона (без разговор). Чувайки позвъняването, Д. тръгнала да излиза от жилището, като подметнала на подсъдимия, че мисли да го изостави.
Под въздействието на тази закана и на зачестилите конфликти Р. взел спонтанно решение да убие Д.. Станал от леглото и облякъл долнище на анцунг, черно на цвят, със сиви кантове, черна блуза „Пума“ и черно яке от шушляк. Отишъл в кухненското помещение. Взел от едно от чекмеджетата нож с черна дръжка, с надпис „MORAKNIV made in Sweden stainless“. Извадил го от канията му (зЕ. на цвят) и последвал Д. на улицата. Успял да я догони на около 20 метра от къщата им, малко преди кръстовището между тяхната улица и съседната. Тя тъкмо пресичала, като била с гръб към него. С лявата си ръка подсъдимият я хванал за дясното рамо и я завъртял към себе си. Обръщайки я с лице, замахнал с ножа, който държал в дясната си ръка, и я пробол в долната част на лявата гърда. Пробождането било извършено отляво-надясно, отпред-назад и отдолу-нагоре, като режещият ръб на ножа проникнал в посока нагоре и надясно. Острието разкъсало дрехите, включително и якето на Д., и предизвикало проникващо прободно-порезно нараняване в лявата половина на гръдния кош. След удара Р. издърпал ножа и хукнал към дома си, а Д. се свлякла на земята. Тъй като била срязана предната и задната повърхност на стената на белодробната артерия, настъпил излив на 1100 мл. кръв в лявата гръдна половина и остра анемия на вътрешните органи. След кратко време последвала смърт.
Подсъдимият заключил пътната врата, прибрал се бързо в къщата, където измил ножа в кухненската мивка и го прибрал обратно в зелената кания и в чекмеджето. След това се съблякъл и върнал в леглото.
Тъй като Д. не идвала, около 23,48 часа колегите ѝ свидетелите К.П., Г.П., И.Б. и Д.Д.тръгнали да я пресрещнат на улицата, където живеела. Автомобилът бил управляван от св. К.
П.. Когато завили в посока къщата на Д., те възприели лежащо на улицата тяло с лице към земята и кръвта около него. Св. К.П.спрял автомобила и четиримата слезли. Видели, че тялото е на Д.. Завикали я по име, но тя не реагирала. Тогава св. Г.П.започнал да тропа по заключената пътна врата на двора на къщата ѝ и да вика подсъдимия по име. По същото време – в 23.49.04 часа св. Д.Д.се обадил на телефона за спешни повиквания „*“ и съобщил за лежащо на улицата лице. Тъй като никой не се излизал от къщата на Р., св. Д. също се включил в тропането по вратата. Първо излязла бабата на подсъдимия – И.П. от долния етаж, а след нея И.Р. се показал по бельо и чорапи от втория етаж. Изглеждал сънен. Св.
Д. го уведомил, че М. лежи окървавена на земята, при което Р. изскочил на улицата и отишъл до трупа на приятелката си. Обърнал я и започнал да я вика по име. След това се върнал в къщата, откъдето взел две одеяла. С тях завил тялото на Д., като с второто одеяло покрил и главата ѝ.
Още не бил пристигнал спешният екип от *, когато Р. позвънил по телефона на брата на Д. – св.
И. Д., но той спял и не чул позвъняването. Тогава телефонирал на нейния баща – св. К. Д. и му казал, че някой е убил М..
Бащата веднага събудил св. И. Д. и двамата се отправили с автомобил първоначално към местоработата на Д. ***, тъй като помислили, че е там. От цеха св. И. Д. позвънил на Р., който му обяснил, че сестра му е намушкана и е цялата в кръв в село *. Бащата и брата незабавно се отправили към селото.
Там вече бил пристигнал екип на спешна помощ. Фелдшерът – св. М.Л., констатирал признаците на настъпилата смърт. След това разрязал дрехите на трупа и установил рана в областта на лявата гърда. Когато пристигнали и брата и бащата Д., фелдшерът поставил на св. И. Д. и на подсъдимия по една инжекция „Диазепам“.
След пристигането на разследващ полицай бил извършен оглед на местопроизшествието и подготвен снимков материал (вж. л. 6 и сл. от том 1 ДП). За времето от 02,30 часа до 3,40 часа били намерени и иззети вещи, подробно описани в съставения за това действие протокол – личните вещи на Д., намерени около трупа ѝ (чадъра ѝ, дамската ѝ чанта, найлоновата торба с дрехи, които била взела за работата си, както и червеникаво-кафяви зацапвания от предмети на МП). На 29.12.2016 г. били извършени още четири огледа на местопроизшествие – на ул. „*“ пред №15 (където било намерено тялото на Д.)***, където била намерена кутия от бира, на кръстовището на ул. „*“ и ул. „*“, както и на ул. „*“, където при № 14 се намирал метален кош, при които действия били иззети двете одеяла, с които Р. бил покрил тялото, и нож със счупена дръжка, намерен забит в бетонен стълб в близост до кръстовището.