Решение № 11170 от 28.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11170 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110148708 по описа за 2022 година

Е. Б. Е. е предявила срещу „ФИРМА“ ЕАД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 672,14 лева – законна лихва за забава за периода от 19.05.2017г. до 23.03.2019г. и сумата от 212,32 лева – обезщетение за забава за периода от 09.08.2013г. до 28.09.2016г., присъдени по гр. д. № 31735/2017 г.по описа на СРС, 34 състав и за които е издаден изпълнителен лист от 14.11.2017 г. по гр. д. № 31735/2017 г. по описа на СРС, 34 състав.

Ищцата твърди, че по и.д. № 20228560401025 не е било предприето валидно изпълнително действие, което да е прекъснало давността за вземанията и те са се погасили с изтичане на кратка, тригодишна давност.

Ответникът е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, с който я оспорва. Твърди, че давността не е изтекла, доколкото в този случай се прилага дългата, петгодишна давност – по арг. от 117, ал.2 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че Е. Б. Е. и „ФИРМА“ ЕАД са били страни по гр.д. № 31735/2017 г. по описа на СРС, 34 състав, по което е постановено Решение № 267325 от 14.11.2017 г., с което ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 672,14 лева – законна лихва за забава за периода от 19.05.2017 г. до 23.03.2019 г. и сумата от 212,32 лева – обезщетение за забава за периода от 09.08.2013 г. до 28.09.2016 г. Решението е неприсъствено и е влязло в сила на датата на постановяването му 14.11.2017 г.

Въз основа на влязлото в сила на 14.11.2017 г. решение е издаден изпълнителен лист 1 от 11.05.2022 г. По молба на взискателя „ФИРМА“ ЕАД от 15.01.2020 г. е образувано изпълнително дело 20228560401025 г. по описа на ЧСИ Б.Б., заверен препис от което е приобщено в производството.

С оглед становищата на страните в производството съдът намира, че основният спорен въпрос по делото касае приложимата погасителна давност по отношение на процесните вземания и по – конкретно дали нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение по отношение на вземания, установени с неприсъствено решение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Неприсъственото решение е процесуален способ за бързина и своеобразна санкция за бездействащата страна, като при наличие на изброените в закона предпоставки, в това число дезинтересиране на една от страните в производството и извършване на преценка за вероятна основателност на исковете съобразно посочените обстоятелства и подкрепящите ги доказателства, съдът се произнася без да посочва мотиви. Неприсъственото решение по своя характер представлява съдебен акт по съществото на спора и съдържа реквизитите на присъственото решение съгласно чл. 236, ал. 1 ГПК. Няма съмнение както в практиката, така и в теорията, че същото се характеризира със стабилитет и поражда всички последици на влязло в сила решение, в това число и сила на пресъдено нещо. Нещо повече, доколкото неприсъственото решение е окончателно, то същото подлежи единствено на отмяна по реда на чл. 240 ГПК, който способ е идентичен с основанията по чл. 303 ГПК. Тоест касае се за отделно основание за преодоляване на силата на пресъдено нещо, респ. изтичането на сроковете по чл. 240, ал. 3 ГПК, стабилизира окончателно съдебния акт, който става неотменим.

В правната доктрина по безспорен начин е изведено схващането, че силата на пресъдено нещо е форма на въздействие на гражданският процес, като защита-санкция върху материалното право, която цели да превърне правния спор в „правен мир“ между страните, като същите бъдат обвързани от властнически държавен правораздавателен акт, с който се установява правното положение между страните. Тоест от гледна точка на установителното действие на СПН, същата има правоустановително и правоотричащо действие, а с оглед на това вменява и задължения на страните да се съобразяват със съдебно установеното, т. е. налице е регулативен ефект на СПН. С оглед постигането на посечените ефекти, безспорно СПН има и ефекта, че спора между страните става непререшаем (арг. чл.

298 ГПК и чл. 299 ГПК), т. е. влезлият в сила акт формиращ СПН изчерпва окончателно правния спор и основанията, на които последният се основава. Постигането на посочените процесуални ефекти следва да се тълкува във връзка с материалният закон – чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Употребената конструкция „установено със съдебно решение“ визира именно установителното действие на силата на пресъдено нещо, при което оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Ето защо, предвид окончателното установяване на правното положение между страните със съдебно решение, макар постановено по реда на чл. 238 ГПК, приложение 2 следва да намери правилото на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, а именно 5 - годишен давностен срок, чието начало се поставя с влизане в сила на съдебното решение.

Не намират нормативна опора и твърденията, че предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД давност е приложима само по отношение на вземанията за главници, но не и тези за лихви, доколкото законът не прави подобно разграничение, а напротив – чрез употребеният израз „всякога“ се дерогират правните норми, установяващи специална погасителна давност при посочените в разпоредбата предпоставки.

С ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК /, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл. 116, б. ”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В случая Решение № 267325 от 14.11.2017 г. по гр. д. № 31735/2017 г. по описа на СРС, 34 състав е влязло в сила на 14.11.2017 г. , от който момент е започнал да тече приложимия 5 – годишен давностен срок по чл. 117, ал.2 ЗЗД, съответно същият изтича на 14.11.2023 г. Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело № 20228560401025 – 01.06.2022 г. и извършените на 14.07.2022 г. изпълнителни действия, чрез налагането на запор върху банкови сметки на длъжника, давността не е изтекла. Към настоящия момент не е настъпила и перемпция по образуваното изпълнително дело.

Ето защо позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на сумите, описани в исковата молба - предмет на изп. дело № 20228560401025 г. по описа на ЧСИ Б.Б. не намира опора в доказателствата по делото и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По отговорността на страните за разноски:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да му бъдат присъдени сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Б. Е., ЕГН ********** срещу„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК .... отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 672,14 лева – законна лихва за забава за периода от 19.05.2017 г. до 23.03.2019 г. и сумата от 212,32 лева – обезщетение за забава за периода от 09.08.2013 г. до 28.09.2016 г., присъдени по гр. д. № 31735/2017 г. по описа на СРС, 34 състав и за които е издаден изпълнителен лист от 14.11.2017 г. по гр. д. № 31735/2017 г. по описа на СРС, 34 състав.

ОСЪЖДА Е. Б. Е., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ...., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4