Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 11.05.2026, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 801/2025
Вид
Решение № 132
Подписан
11.05.2026
В сила
04.06.2026
Състав
Цветан Христов Петков

Цитирани разпоредби

  • чл.178ж, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.58, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.18, ал.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл.7, ал.2 т.1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Ботевград, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ** при участието на секретаря ** като разгледа докладваното от ** Административно наказателно дело № 20251810200801 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И. Г. Г. с ЕГН********** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №25-1204-001233 от 28.08.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В жалбата си Г. излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, и моли същото да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се явява лично и упълномощения от него адв.П. П. от САК, които поддържат жалбата и претендират присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – Началник група в сектор пътна полиция ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а в писмено защита се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по 1 жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН серия GA № 3401759/21.07.2025г.; молба от И. Г. Г.; оферта; докладна записка – 2л.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. – 3л.;

Заповед № 8121к-15085/09.12.2024г.; акт за встъпване в длъжност от 17.12.2024г.; справка за нарушител/водач – 4л.; писмо от ОДМВР-София от 26.11.2025г. с приложено към него наказателно постановление №25-1204001233 от 28.08.2025г. – 2л и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите: И. С. И. – актосъставител, Ц. С. К. и Д** Г.а, се установява следната фактическа обстановка:

На 11.07.2025г. около 18.15ч. на АМ „Хемус“ в участъка преди тунел „Топли дол“ /38.500-ти км./ в платното в посока към гр.Варна, И. Г. Г. управлявал лек автомобил м.“**“ с рег.№**, като с него пътували майка му – св.Д** Г.а и малолетното му дете. Тогава се появила техническа неизправност по автомобила, управляван от жалбоподателя, като двигателя му започнал да работи в авариен режим. Г. решил да напусне автомагистралата с управлявания от него автомобил и да се отбие по нерегламентирана отбивка към с.Врачеш, която се намирала преди тунела. С оглед на това жалбоподателят предприел престрояване в лентата за принудително спиране.

В този момент св. Ц. С. К.– полицейски служител при ОДМВР – София бил на работа и изпълнявал задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус” и забелязал престрояването от страна на Г. в лентата за принудително спиране, при което го спрял за проверка. Св.К. установил самоличността на Г., като последният му споделил причината за управлението му в лентата за аварийно спиране. Тогава св.К. не предприел никакви действия спрямо жалбоподателя, след което последния продължил движението си към с.Врачеш, и посетил автосервиза в гр.Ботевград, собственост на „**“ ООД, където била установена техническа неизправност в компютъра на горецитирания автомобил. По случая св.К. изготвил докладна записка, по която на 21.07.25г. в сградата на ОДМВР-София св.И. С. И. в присъствието на св.К. и Г. съставил срещу последния АУАН № 3401759/21.07.2025г. Св.И. преценил, че деянието на Г. на 11.07.25г. в участъка на 38.50км на АМ Хемус 2 съставлява нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП. Акта бил предявен на Г. за подпис и същия го подписал с възражение, че автомобила му е влязъл в авариен режим възражение. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №25-1204-001233 от 28.08.2025г.на Началник група в сектор пътна полиция при ОДМВР - София.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите И., К. и Г.а, както и от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, оферта и докладна записка.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.58, т.3 от ЗДвП "При движение по автомагистрала на водача е забранено: т.3. да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство;". В случая действително жалбоподателя, като водач на лек автомобил е управлявал същия в лентата за принудително спиране на АМ „Хемус“ в платното за движение в посока гр.Варна, в участъка преди тунел „Топли дол“, но това е било с оглед възникналата повреда по МПС, управлявано от Г.. Това е видно от приложената оферта от автосервиза в гр.Ботевград , собственост на „**“ ООД и от показанията на св.Г.а. В този смисъл съдът следва да посочи, че кредитира изцяло показанията, дадени от св.Г.а, които кореспондират с представената оферта от автосервиза. От друга страна, съдът следва да уточни, че даде вяра на показанията на св. Г.а, като взе предвид, че като майка на жалбоподателя, тя е заинтересована от изхода на делото, но взе предвид и че св.К. не твърди в показанията си, че при проверката от негова страна не е имало повреда по ППС, което въобще не е и отразено в изготвената от него докладна записка. Съдът констатира, че по делото не са налице никакви доказателства, сочещи, че на процесната дата и място Г. е управлявал МПС без по същото да е имало повреда. Напротив, в хода на съдебното следствие се приеха категорични доказателства, че преди да бъде извършена проверка от св.К., автомобила, управляван от жалбоподателя е бил влязъл в авариен режим и се е наложило движението му в лентата на принудително движение и напускането на автомагистралата.

3

С оглед гореизложеното съдът намира, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл.58, т.3 от ЗДвП, поради което приема, че обжалваното НП е неправилно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски в размер на 10.82евро. следва да останат за сметка на държавата / БРС.

Предвид изхода на спора и на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Писмено въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 255.65евро. В случая, платеното от Г. адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на Г. разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 801/2025г. пред Районен съд Ботевград.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №25-1204-001233 от 28.08.2025г., издадено от Началник група към сектор пътна полиция при ОДМВР - София, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР против И. Г. Г. с ЕГН**********, като неправилно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на И. Г. Г. с ЕГН********** разноски в размер на 204.52евро/двеста и четири евро и 52евроцента/ за 4 осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 801/2025г. по описа на БРС.

Постановява направените по делото разноски в размер на 10.82евро да останат за сметка на държавата / БРС/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5