Решение № 2804 от 22.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2804 гр. Варна, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110105747 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца М. М. М. ЕГН ********** срещу ответника С. Я. С. ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на нанесен му от ответника побой на 22.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на събитието, а именно 22.05.2018г. до окончателното и изплащане.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че на 22.05.2018г. вечерта с колегата му И. Д. са били на работа като полицаи в група „Охрана на обществения ред" в ***, при ***, заемали длъжност „старши полицай" и работели нощна смяна, като изпълнявали задълженията си, облечени в полицейски униформи по образец. Сочи, че са получили сигнал от дежурната на *** за домашно насилие, случващо се в гр. Бяла.

Осъществили контакт с лицето, което е подало сигнала, жена на име И. Р. и се отправили към посочения адрес. При пристигането на адреса входната врата е била отворена от жената, която подала сигнала. Тя обяснила, че С. С. е на последният етаж и се страхува от него.

Ищецът и колегата му се качили в жилището на 4-тия етаж, където са били посрещнати от ответника С., който бил във видимо нетрезво състояние и силно лъхал на алкохол. Той се държал агресивно, като говорел на висок тон и отправял заплахи. Ответникът заявил, че разполага с канадски паспорт, в автомобила си, който се намирал пред сградата, че имал 1 също така и българска лична карта. Тъй като и тонът и поведението му до момента са били агресивни, с оглед осигуряване на безопасността им, ищецът заедно с колегата му разпоредили на С. да се движи пред тях. С. не изпълзявал техните указания, като се дърпал, опитвал се да се върне обратно и докато слизал по стълбите се наложило да бъде избутван на няколко пъти. След като слезли пред сградата, ответника С. извадил от паркираният си отпред автомобил пакет, в който държал документите си, включително и личната си карта.

Веднага след това обаче С. отново станал агресивен, като започнал да отправя обидни реплики към ищеца и колегата му, като ги наричал „олигофрени" и същевременно ги ругаел и ги псувал, използвайки нецензурни изрази. Агресивното му поведение и отказът да изпълни разпорежданията на ищеца и колегата му относно установяване на самоличността му, наложили да бъдат предприети действия по задържането му от страна на ищеца.

Междувременно се сочи, че колегата на ищеца е попълвал данните на жената, която е подала сигнала от личната й карта в служебната документация на предния капак на полицейския автомобил, паркиран в близост до автомобила на ответника. Ищецът излага, че е заставил отв.С. да се обърне с гръб към него, поставил му е белезници на ръцете, зад гърба и го подпрял странично на полицейският автомобил. Тъй като С. отказвал да си разтвори краката, за да му се извърши обиск, съобразно правилата при задържане на лица, се наложило ищеца да употреби сила за това, като с краката си изблъскал краката на ответника.

След това отвел С. до дясната задна врата на полицейския автомобил и го поставил да седне на задната седалка в дясната и част. След поставяне на белезниците, С. още по- силно започнал да буйства и да се държи агресивно, като отправял множество закани, обиди, заплахи и псувни към ищеца и колегата му и членовете на техните семейства. Докато колегата на ищеца все още попълвал служебните документи, приведен на предния капак на патрулният автомобил, ищеца сочи, че е отворил предна дясна врата и се е навел във вътрешността на автомобила, за да си вземе мобилният телефон. В този момент, въпреки че е бил с поставени белезници на ръцете, С. се пресегнал с крак между двете предни седалки и нанесъл силен удар с крак в областта на лицето на ищеца. Докато нанасял удара с крак и след това, ответника С. продължил да буйства и да се държи агресивно, като отправял множество закани, обиди, заплахи и псувни към ищеца и колегата му. За да прекрати тази вербална и физическа агресия, ищецът излага, че е отворил задната врата на патрулният автомобил и нанесъл няколко удара в областта на краката на ответника. През това време колегата Димитров върнал документите на жената, като й обяснил, че ще задържат С. в *** и се върнал до служебния автомобил. Съобразно правилата за транспортиране на задържани лица, патрулният автомобил, се сочи, че е бил управляван от ищеца, а на задната седалка в дясно седнал колегата му Димитров, като по средата е бил седнал С.. След като потеглили в посока гр.Варна, по време на пътуването, ответника С. се сочи, че е продължил да обижда и ругае ищеца и колегата му, като многократно си провирал краката между предните седалки и нанасял удари с крака в областта на главата, шията и гръдния кош на ищеца, въпреки опитите на колегата му да го ограничи. При пристигането на ищеца и колегата му в гр.Варна, те предали С. на дежурният служител в управлението и докладвали на Ив. Г. дежурен офицер за случилото се.

2

Изнася се, че по случая е било образувано НОХД № 1380/2019г. по описа на Районен съд Варна, в което ответника С. С. е бил признат за виновен, затова че по хулигански подбуди е причинил на ищеца лека телесна повреда по време на изпълнение на служебните му задължения. Сочи, че след инцидента е посетил лекар, който след личен преглед установил, че телесните му повреди се изразяват в травматични отоци и кръвонасядания в областта на тила, гръдния кош, контузия на шията, и контузия на гръден кош, като в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Тази случка, ищецът излага, че е имала силен негативен ефект върху психическото му състояние. През цялото време през което е работил като полицай е градил авторитет и се ползвал с добро име, както между колегите така и между гражданите. Тези обиди и удари, които са били изсипани по негов адрес от лицето С. Я. С. и то в присъствието на колега на ищеца и на граждани, които се намирали там, са накарали ищеца да се смути. Сочи, че думите и действията на лицето С.

Я. С., са го накарали да се почувства силно обиден и засрамен, тъй като е бил унизен пред колегата си и пред гражданите, чиито законни прави и интереси е трябвало да защитава.

Самочувствието му на полицай е било накърнено и след тази случка, за която разбрали и неговите колеги в ***, изпитвал срам да ги погледне в очите, макар че не е виновен с нищо, а е бил грубо унижен от словесната и физическа атака на С. Я. С.. Всичко това се пренесло и в дома му, като тревогата и изневерността му се сочи, че пречат на нормалното общуване в семейството, като скоро след случката се наложило и да напусне ***, където работел дълги години.

Предвид изложеното, ищецът сезира съд с искане за положително произнасяне по предявената искова претенция.

Ответникът С. Я. С. ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага, че исковата претенция е допустима, но същата по съществото си е неоснователна, като при условие на евентуалност настоява, че иска е прекомерен по размер, поради което моли да бъде отхвърен изцяло, или при условие на евентуалност да се намали обезщетението като размер, поради прекомемерност. Настоява се с отговора, че е налице реторсия, доколкото представеното медицинско освидетелстване за С., последния е потърпевш от произвол на длъжностно лице, превишило си правата по закон и причинило счупване на зъбен мост и един зъб на С., разкъсно-контузна рана на става, кръвонасядания по рамо, бедро, ожулвания на дясна подбедрица, видно от медицинско удостоверение № 436/2018г. МБАЛ Света Анна Варна. Настоява се, че е налице произвол от длъжностно лице М., по време на служба, като не спазвал, превишавал правата си и причинил вреда на С. с размери на счупени зъб и мост, разкъсна рана и охлузвания, определени по см. на НК като престъпление, за което не е наложено наказание, а само освобождаване от длъжност. По отношение на сумата от 10000,00лева, се сочи, че не са налице доказателства за вида и размера на неимуществените вреди, претърпени от М., освен освобождаването от длъжност, с което се установява че тази сума се явява неоснователна.

По отношение на медицинските доказателства от М., липсват каквито и да е доказателства за разкъсно-контузии рани, счупвания и др, като за тази сума иска се явява неоснователен.

3

Иска според ответника, се явява неоснователен като размер, тъй като липсват доказателства за ползван издаден болничен лист от лекар за отсъствие от работа.

Предвид гореизложеното, се моли да се отхвърли изцяло предявения иск. При условие на евентуалност, се претендира да се намали, поради прекомерност размера на претенцията за обезщетение в размер на 10 000.00 лева от ищеца пред ВРС по справедливост и преценка на съда, ведно с законните лихви, предвид наличието на реторсия.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, е както следва: - че с присъда по НОХД 1380/2019г на 4-ти състав на ВРС ответника е осъден на лишаване от свобода за една година с 3г. изпитателен срокна на осн. чл.66 НК, за хулиганство, на осн. чл 131 ал.1 т. 12 НК.

От приложено по делото заверено копие от присъда по НОХД №1380/2019г.по описа на Варненски районен съд, е видно, че ответникът С. Я. С., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 22.05.2018г. в гр.Бяла, обл.Варна, по хулиггански подбуди е причинил лека телесна повреда на полицейски орган – на М. М. М., старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в *** към ***, при и по повод изпълнение на службата му, изразяваща се в травматични оттоци и кръвонасядания в областта на тила, гръдния кош, контузия на шията и контузия на гръдния кош, което е обусловило разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл.131, ал.2, пр.4, т.3 във вр.с ал.1, т12 във вр. с чл.130, ал.1 и чл.54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Според отразеното присъдата е влязла в сила на 12.07.2021г.

Видно от мотивите към посочената присъда, действително на посочената дата, ответника, който е бил в нетрезво състояние е извършил посочените в обстоятелствената част действия на оказване на съпротива при задържането му, нанасянето на обидни думи, нецензурни изрази и псувни по отношение на ищеца, както и нанесъл на ищеца сочения силен удар с крак, а впоследствие и удари с крака в областта на главата, шията и гръдния кош, по време на придвижването му за задържане, така, както е визирано в ИМ.

Приета по делото СМЕ, която съда кредитира като компетентно и достоверно дадена удостоверява, че на 22.05.2018г. М. М. М. е получил травматични оттоци и кръвонасядания в областта на тила, гръдния кош, контузия на шията, контузия на гръдния кош, резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респ. по начин, посочен в исковата молба.

Посочено е, че същите отшумяват за няколко седмици

Този състав, приема, че последиците на преживения стрес и обида, при инцидента с ответника, не са още отшумели, предвид показанията, дадени от разпитания свидетел в 4 производството Д. Р. Д. ЕГН **********, негов колега, присъствал на задържането на ответника на процесната дата.