Решение № 2263 от 18.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2263 гр. София, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100515068 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 07.10.2021г. по гр. д. № 18789/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 167 състав, е отхвърлен предявеният от К.М. М. – Ш. срещу „С.В.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за връщане на сумата от 260, 26 лева, представляваща платена на отпаднало основание - заплатена сума за погасяване на задължение за ВиК услуги за периода до 14.03.2018г., за които с влязло в сила решение по гр.д. № 27348/2018г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, е признато за установено, че са недължими, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата К.М. М. – Ш., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че преценката относно погасяване на кои задължения е извършено с процесното плащане, е правна и в този смисъл първоинстанционният съд неправилно е обсъждал 1 единствено заключението на вещото лице, което е кредитирал без да обсъди останалите доказателства по делото. Счита, че в случая е следвало да бъде изяснен въпросът дали са спазени законовите разпоредби на Закона за счетоводството по регистрирането на стопанските операции, които са обективирани с издаването на процесните фискални бонове. Съдът не бил изложил мотиви защо кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което противоречи на останалите доказателства по делото, в това число на фискалните бонове, отразяващи за пръв път извършена стопанска операция. В решението не било обсъдено противоречието между първичните счетоводни документи, представени от ищцата, и тяхното различно отразяване в счетоводството на ответното дружество. В процесните фискални бонове било посочено основанието за плащане – задължение по конкретни фактури, от което се установява, че с процесните плащания са погасени именно задълженията, предмет на постановеното решение по предявения отрицателен установителен иск. Изложени са доводи, че е недопустимо получените суми да бъдат отнесени за погасяване на други задължения, възникнали след датата на плащане. Поддържа, че приложените фискални бонове, неоспорени от насрещната страна, доказват предаването на сумите и основанието за плащане. Освен това по делото не били ангажирани доказателства, че ищецът е извършил по нормативно установения ред сторниране по отношение на първичния счетоводен документ. По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.

Насрещната страна – “С.В.” АД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на получена без основание парична сума.

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от К.М. М. – Ш., с която се претендира връщане на недължимо платена в полза на “С.В.” АД сума в общ размер на 260, 26 лева. Ищцата е посочила, че с влязло в законна сила на 04.06.2019г. решение по гр.д. № 27348/2018г. по описа на СРС, било признато за установено, че К.М. не дължи на “С.В.” АД сума в общ размер на 729, 86 лева, от която – сума в размер на 23, 54 лева – главница за ВиК услуги за периода от 13.02.2018г. до 14.03.2018г. и сумата от 706, 32 лева – старо салдо по партида с клиентски номер 1005381937. Твърди се, че след образуване на делото по отрицателния установителен иск, ищцата заплатила част от сумата от 729, 86 лева /конкретно сумата от 260, 26 лева/, като в платежните нареждания било изрично посочено основанието за плащане. Изложени са съображения, че сумата от 260, 26 лева се явява платена на отпаднало основание, тъй като представлява част от сумите, чиято недължимост била установена с решението по гр.д. № 27348/2018г. по описа на СРС. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да върне неоснователно получените суми.

Ответникът “С.В.” АД е оспорило предявения иск по възражения, че процесното плащане не е погасило задължения, предмет на разглеждане по предходно развилото се между страните производство по отрицателен установителен иск, а други задължения на ищцата за доставени ВиК услуги.

За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за връщане на получена на отпаднало основание парична сума. Приел е за установено от фактическа страна, че ищцата е заплатила в полза на ответното дружество процесната сума, както и че с влязло в законна сила на 04.06.2019г. съдебно решение е признато за установено, че К.М. М. – Ш. не дължи на “С.В.” АД сума в общ размер на 729, 86 лева. Релевираното възражение на ответника, че с процесните суми били погасени други задължения на клиента, които не са били предмет на исковата претенция по чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за основателно. Първоинстанционният съд е мотивирал този извод с приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, установяващо извършеното счетоводно отнасяне на платената сума към задължения за потребени ВиК услуги за друг период. Предвид изложеното и с оглед липсвата на оспорване на съществуването на други задължения на ищцата, 3 предявената претенция е отхвърлена като неоснователна.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон. При изложените в исковата молба твърдения, предявеният по делото осъдителен иск следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на получена при първоначална липса на основание парична сума, а не като такъв по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, каквато е дадената от първоинстанционния съд правна квалификация. Действително, ищцата е заявила, че процесната сума подлежи на връщане като получена на “отпаднало основание”. Определянето на действителното правно основание на облигационните отношения, е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото.

Извършената от ищеца квалификация на спорното право не ограничава съда да даде защитата според действително осъщественото правно основание, тъй като предложената от него квалификация на предявения иск не е обвързваща за съда (в този смисъл решение № 108/08.07.2015г. по гр.д. № 415/2015г. на ВКС, І ГО и цитираните в него други решения на ВКС).

В случая ищцата основава качеството си на кредитор по спорното право с твърдения за влязло в законна сила съдебно решение, с което в отношенията между страните е установено, че К.М. не дължи на ответното дружество конкретно посочена парична сума поради липса на доставка на ВиК услуги в претендирания от ответника обем и стойност; че претендираната в настоящото производство парична сума е заплатена от нея преди влизане в сила на решението по предходно развилото се производство по отрицателния установителен иск, както и че сумата от 260, 62 лева е заплатена за погасяване на част от задължението към доставчика на ВиК услуги, чието съществуване е отречено със съдебното решение. Вземането по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за връщане на получено с оглед отпаднало основание намира приложение при унищожаване на договор, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, при разваляне на договор поради неизпълнение. На този фактически състав се основава и претенцията за връщане на даденото, когато е извършено изпълнение въз основа на съдебно решение /невлязло в сила осъдително 4 решение или въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено/, макар, че в последния случай това не се осъществява по общия исков ред, а чрез издаване на обратен изпълнителен лист /в хипотезата на плащане в хода на образувано изпълнително производство/. Характерното за този фактически състав е, че към момента на даването основанието съществува, престирането е извършено въз основа на валидно правоотношение, което оправдава имущественото разместване, но впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила по причини от различно естество.

В конкретния случай ищцата не е заявила правопораждащи фактически твърдения, обосновани с отпадане на основанието /правоотношението/ за плащане с обратна сила. Качеството си на кредитор по спорното вземане основава на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на претендирано от ответното дружество парично вземане. С оглед обвързващата сила на мотивите на решението постановено по гр.д. № 27348/2018г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, в което съдът е приел, че ответникът не е доставил ВиК услуги в претендирания от него обем и стойност, поради което е уважил отрицателния установителен иск, следва извод, че вземането не е съществувало не само към приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество на спора, но и към датата на издаване на процесните фактури за периода от 13.02.2018г. до 14.03.2018г.

Предметът на делото е спорното материално субективно право претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от 5 дадената от първоинстанционния съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на спора. В този смисъл е и трайната съдебна практика - решение № 124/24.03.2011г. по гр.д. № 882/2010г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 389/23.05.2010г. по гр. д. № 738/2009г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 249/23.07.2010г. по гр. д. № 92/2009г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.

В конкретния случай първоинстанционният съд е разгледал всички факти, на които ищецът се е позовал в исковата молба, но е определил неправилна квалификация на спорното право, което задължава въззивния съд да даде вярната квалификация и да се произнесе по същество на спора. Когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприема различна правна квалификация, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание. Освен това следва да се има предвид, че при всички фактически състави на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД става въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената защита, а именно връщане на направеното имуществено разместване, което обогатява един субект за сметка на друг, без да има воля или основание за това. Искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже на какво основание е получил даденото.