Решение № 165 от 30.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Михайлова

Членове:

Росина Н. Д.а

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20231800500665 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство – „О. Б.Б.“ (ОББ) АД (с предишни наименования „Р. Б.“ ЕАД и К. Б. С. Б. Б.“ ЕАД) срещу решение № 11 от 02.03.2023 г., постановено по гр.

Д. № 615/2021 г. по описа на РС – Пирдоп, в частта, с която са отхвърлени исковете на банката срещу Г. В. К..

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на К. Б. С.

Б. Б.“ ЕАД (сега „ОББ“ АД), за което по ч.гр.д. № 762/2017 по описа на РС – Пирдоп е издадена Заповед № 900/11.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми: 5 943,52 лв – редовно падежирала главница за периода от 15.10.2014 г. до 15.06.2017 г.; 4 851,84 лв.

– предсрочно изискуема главница; 1 891,96 лв. - редовна лихва за периода от 15.10.2014 до 12.07.2017 г.;

1 354,04 лв. – наказателна лихва за периода от

15.10.2014 г. до 05.10.2017 г., ведно със законната лихва за забава от 06.10.2017 г., които суми произтичат от договор за банков кредит от 21.072007 г. и Анекс № 1/14.09.2010 г. по същия договор. Претенциите са отхвърлени както следва: за разликата над 5 943,52 лв. до пълния предявен размер на падежиралата главница от 8 453,63 лв.; за разликата над 4 851,84 лв. до пълния предявен размер на предсрочно изискуемата главница от 6 900,87 1 лв.; за разликата над 1 891,96 лв. до пълния предявен размер на редовната лихва от 5 800,59 лв. и за разликата над 1 354,04 лв. до пълния предявен размер на наказателната лихва от 4 400,02 лева. В полза на ищеца, съразмерно с уважената част на иска, е присъдена сума в размер на 2 036,42 лв., представляваща сторените от него разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил по отношение на главницата кратката тригодишна давност по чл. 111, б. в от ЗЗД, а не общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, приемайки анюитетните вноски, чрез които се погасява кредита, за периодични плащания. Неоснователно било и позоваването на разясненията дадени в ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. По същество е отправено искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи допълнително и следните суми: 3 125,22 лв. – главница (общо падежирала и предсрочно изискуема) и 1 324,52 лв. наказателна лихва.

Въззиваемата страна не е подала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 422 от ГПК – в изпълнение на правомощията си по чл. 415, ал. 1 от ГПК и при условията на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК (заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК) първоинстанционният съд е предоставил на заявителя едномесечен срок за предявяване на исковата молба. Искът е предявен съгласно дадените указания, като същият е допустим.

С доводи за необоснованост решението на първоинстанционния съд не е обжалвано, поради което въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, за които във въззивната жалба липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без изрични възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя (чл. 269 от ГПК, Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС, 2 по тълк. дело № 1/2013 г, ОСГТК).

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД , вр. чл. 432 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с искане да бъде признато по отношение на Г. В. К. , че същият дължи сума в общ размер 25 555,11 лв., от които: 8 453,63 лв. редовно падежирала главница за периода от 15.12.2011 г. до 15.06.2017 г.; 6 900,87 лева – предсрочно изискуема главница; 5 800,59 лв. – редовна лихва за периода от 15.11.2011 г. до 12.07.2017 г.; 4 400,02 лв. – наказателна лихва за периода от 15.12.2011 до 05.10.2017 г., ведно със законната лихва за забава от 06.10.2017 г., които суми произтичат от договор за банков кредит от 21.07.2007 г. и Анекс № 1/14.09.2010 г. по същия договор. В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите вземания. За посочените суми в полза на ищеца, в заповедното производство по ч.гр.д. № 762/2017 г. по описа на РС – Пирдоп, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за банков кредит, усвояването на кредита от ответника и изискуемостта на претендираните суми, а ответникът следва да докаже заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на задълженията.

Между страните не е спорно, а и се установява по делото, че на 21.04.2007 г. помежду им е сключен договор за банков кредит за сумата от 20 300,00 лева, по който кредитодател е ищецът, а длъжник – ответникът.

Безспорно е и обстоятелството, че договорът за банков кредит е изменен и допълнен с Анекс № 1 от 14.09.2010 г., съгласно който ответникът е поел задължение да заплати 108 анюитетни месечни вноски (включващи части от главницата и възнаградителната лихва), всяка в размер на 230,14 лева, дължими на 15-то число на съответния месец, като крайната дата била 15.08.2020 година.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че предоставената по договора сума в размер на 20 300,00 лева, е преведена еднократно от страна на банката по сметка на ответника на 23.04.2007 година. Вещото лице дава заключение, че за периода от 15.12.2011 г. до 15.06.2017 г. по процесния договор за кредит има просрочени задължения, които към 06.10.2017 – датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК, са следните: 8 453,63 лв. – редовно изискуема главница (главница по вноски с настъпил падеж); 6 900,90 лева – предсрочно изискуема главница (главница, формирана от вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изпращане на уведомлението за предсрочна изискуемост не са били изискуеми); 5 800,59 лева – начислена редовна (възнаградителна) лихва;

4 400,02 лева – начислена наказателна лихва за забава и съдебни разноски в размер на 511,10 лева.

С оглед заявените в жалбата оплаквания, спорен, в настоящото въззивно производство, се явява въпросът за установяване дължимостта и на претендираните от въззивника суми в размер на 3 125,22 лв. – главница (общо 3 падежирала и предсрочно изискуема) и 1 324,52 лв. - наказателна лихва. По отношение на признатото от първоинстанционния съд за установено вземане в размер на 1 891,96 лева, представляващо редовна (възнаградителна) лихва за периода от 15.10.2014 г. до 12.07.2017 г. решението не се обжалва.

При преценка за размера и изискуемостта на кредита, съответно на претендираните в жалбата суми, въззивният състав намира, че към настоящия момент (както и към момента на устните състезания пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд) всички вноски са падежирали, т.е. е настъпила тяхната редовна изискуемост, тъй като уговорената крайна дата за погасяване на задълженията на длъжника по договора е била 15.08.2020 година. Това обстоятелство (което не е взето предвид от първоинстанционния съд) обуславя пълната дължимост на вземанията за главница, включени в анюитетните вноски, без да е необходимо да се изследва въпросът за предсрочната им изискуемост (т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК). Поради това настоящият състав счита, че претендираното вземане за предсрочно изискуема главница в размер на 6900,87 лева е установено в цялост.

По отношение на въведените оплаквания относно естеството на вземанията за главница по договор за кредит и по-конкретно дали задълженията за месечни погасителни вноски по такъв вид договор представляват периодични плащания, въззивният съд намира следното.

Сългасно трайната и непротиворечива практика на ВКС уговореното погасяване на кредита на части не превръща договора за кредит в такъв за периодични плащания, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това разбиране съответства изцяло на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т.д. №3/2011 г., ОСГТК задължителни разяснения относно понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. в от ЗЗД, тъй като периодичните задължения, макар да са породени от един и същи факт, са относително самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора.

По отношение на договора за банков кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката – кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й е повтарящо се, поради което приложима по отношение на това задължение е общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. В този смисъл – Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС; Определение № 108 от 5.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1169/2020 г. на ВКС; Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от една страна по отношение на частта от падежиралите анюитетните вноски, представляваща дължимата главница, следва да се приложи общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, а по отношение на частта от вноските, представляваща възнаградителни лихви – следва да се приложи кратката тригодишна давност по чл. чл. 111, б. в от ЗЗД.

Следователно, в конкретния случай към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.10.2017 г., непогасени по давност са задълженията за 4 главница, включени в анюитетните вноски с падеж от 15.10.2012 г. до 15.06.2017 г. в общ размер на 7 528,74 лева. По отношение на признатия за установен от първоинстанционния съд размер на възнаградителната лихва решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

В сезиращия съда акт въззивникът не е конкретизирал за всяка от претендираните главници в коя част обжалва първоинстанционното решение, като съгласно петитума на въззивната жалба е отправил искане за присъждане на още общо 3 125,22 лева (падежирала и предсрочно изискуема главница).

Настоящият състав, отчитайки посоченото по-горе по отношение на признатите за установени вземания за главници, намира че претенцията за падежирала главница е основателна за сумата от още 1 588,22 лева, а тази за предсрочно изискуема главница – за още 2 049,03 лева, т.е. разликата, до която искът в тези си части е основателен, се равнява на 3 634,25 лева.

Съобразявайки обстоятелството, че от страната е поискано присъждане на помалка от установената сума, съдът счита подадената жалба в тази й част за основателна.

С оглед изложеното във въззивната жалба и след самостоятелни изчисления, въззивният състав приема, че с претендиранта пред него сума от общо 3 125,22 лева, въззивникът иска признаване за установено на вземане за падежирала главница в размер на още 1 588,22 лева, а за вземането за предсрочно изискуема главница – на още 1 540,00 лева.