Определение № 65 от 26.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 65 гр. Ловеч, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500001 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.274, ал. 1, т. 2 въ връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК

Съдът е сезиран с въззивна частна жалба №7309/03.10.2025г. от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:

****, представлявано от изпълнителния директор С.Я., чрез юрисконсулт А.

И., упълномощен с нотариално заверено пълномощно и въззивна частна жалба вх.№7823/20.11.2025 г. от ЕАД Е. И. с БУЛСТАТ *********, със съдебен адрес ****, в качеството на процесуален представител на М. П. В., и двете жалби срещу Определение №697/25.09.2025г., постановено по гр. д. № 62/2025 г„ по описа на PC Тетевен.

С обжалваното Определение, Районен съд – Тетевен е оставил без уважение подадените от въззивниците молби с правно основание чл. 248 от ГПК, като е отказал да измени Решение №156/24.06.2025 г. в частта, с която е осъдил „Кредисимо“ ЕАД да заплатят 720 лева адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Е. И..

С въззивната частна жалба подадена от „Кредисимо“ ЕАД се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като районният съд изобщо не е взел предвид доводите за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Посочват, че са били предявени два обективно съединени иска - иск за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №265****/24.10.2022г., както и иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми, които са били уважени, а въззивникът 1 бил осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 720лв. с ДДС, в полза на адв. И..

Считат, че така определения и присъден хонорар за адв. И. е прекомерен, с оглед ниската правна и фактическа сложност на производството и положения труд.

В жалбата се твърди, че по двата предявени иска извършената работа е една и съща, доколкото искът по чл.26 от ЗЗД представлява елемент от фактическия състав на осъдителния иск по чл.55 от ЗЗД. Посочва се, че извършените от процесуалния представител на ищцата процесуални действия се изразяват единствено в изготвянето на искова молба и становище по делото, без явяване в открито съдебно заседание.

Въззивникът посочва, че присъждането на възнаграждение по чл.78 ГПК, не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Цитира съдебна практика Определение № 174/26.04.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№ 560/2021г., 3 г.о., ГК/ и да не допуска

Счита, че следва да се присъди адвокатски хонорар, чийто размер може да бъде определен и под минималния съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г., като за справедливо намира възнаграждение в размер на 400 лева с ДДС.

Моли съда да отмени Определение №697/25.09.2025г., като вместо това постанови съдебен акт, с който да измени Решение №156/24.06.2025г., постановено по гр.д.62/2025г., по описа на PC Тетевен., като присъди адвокатски хонорар съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на производството, в размер на 400 лева с ДДС, дължим в условията на солидарност между двамата ответници по делото.

В срок е постъпил отговор на въззивната частна жалба от ЕАД Е. И., с който заявява, че счита жалбата за неоснователна, а обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Сочи, че след изменението на Наредба № 1 с ДВ бр. 14 от 18.02.2025 г. противоречието с европейското законодателство е преодоляно. Намира за неоснователно твърдението, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност. Посочва, че евентуално основание за намаляване на адвокатския хонорар може да съществува, ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела, какъвто не счита, че е настоящият случай. Позовава се на Решения по дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, в които се сочи, че неприсъждането на разноски на потребителя в пълен обем, ще има върху потребителите възпиращ ефект да търсят защита на потребителските си права по съдебен път. Като нарушаване правото на ЕС би било основание за образуване на наказателна процедура срещу България. Посочва, че в изпълнение принципа на член 81, параграф 1 (настоящ член 101, nap. 1 ДФЕС), адвокатите, предоставящи услуги по реда на чл. 38 от ЗА, оказват своите услуги в условията на конкуренция чрез свободно договаряне с техните доверители на условията за оказваната им правна защита.

Изтъква, че за разлика от адвокатите, които оказват правна помощ като свободни икономически оператори, адвокатите, вписани в националния 2 регистър за правна помощ, не работят в условията на пазарна конкуренция, а осъществяват особено съдействие на държавата да изпълнява задълженията си по провеждане на държавната политика в областта на правната помощ, произтичащи от ЕКЗПЧОС и от Директива 2003/8/ЕС за подобряване на достъпа до правосъдие при трансгранични спорове. А конкурентните правила, включително правилото на член 101, пap. 1 ДФЕС, са приложими единствено към свободно договарящи на пазара икономически оператори, поради което прилагането спрямо тях на правила и условия, които са относими към други субекти, които не са свободни икономически оператори по смисъла на конкурентното право, на практика води до постигане на забранения от Съюзното право резултат - изкривяване на конкуренцията.

Сочи, че при съобразяване на разрешението, изведено с решение от 25.01.24 г. по дело С-438/22 г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция, което е основание за образуване на наказателна процедура от ЕК за неспазване на европейското законодателство и за отговорност по реда на ЗОДОВ за неприлагане на Съюзното право. Посочва, че според СЕС, разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява съобразно специфичните особености на делото, предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи. Изтъква, че според практиката на СЕС макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла, в противен случай разубеждаващият ефект от иск за установяване на нарушение би бил сериозно намален, ако нарушителят може да бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разноски за адвокат, които притежателят на накърненото право на интелектуална собственост е направил. Цитира практика на СЕС - Решение от 07.04.2022 г. по дело С-385/20 г., СЕС, Решение от 28.06.2016 г. по дело С57/15 на СЕС, Решение от 5 декември 2006 година, Cipolla и др., съединени дела С-94/04 и С-202/04, СЕС. Изтъква, че съгласно практиката на съда не ЕС, националният съд трябва да провери дали съществува корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие.

Счита, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение, по аналогия следва да се приложи и разрешението изведено от СЕС при тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 2004/48 по дело С-57/15 и разубеждаващият ефект от иск, както и разрешението по решение от 07.04.2022 г. по дело С-385/20 г. на СЕС в хипотезите на потребителска защита при неравноправни договорни клаузи. Посочва, че присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални ще стимулират ответника да сключва договори с неравноправни клаузи, тъй като при толкова ниски възнаграждения, присъждани по реда на чл. 38 ЗА, повечето адвокати ще се разубедят да оказват безплатна правна помощ на материално-затруднени потребители.

3

Моли съда да потвърди Определение №697/25.09.2025г., постановено по гр. д. № 62/2025 г„ по описа на PC Тетевен, като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и въззивна частна жалба от ЕАД Е. И. срещу Определение №697/25.09.2025г., постановено по гр. д. № 62/2025 г„ по описа на PC Тетевен.

Счита постановения съдебен акт за неправилен и постановен при липса на мотиви. Посочва, че с изменението на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждение от февруари 2025 г. е преодоляно противоречието с европейското законодателство, установено в Решение от 25.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС. Счита твърдението, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност, е неоснователно, прави съпоставка с принципа на определяне на държавната такса по дела с определен материален интерес. Посочва, че адвокатското възнаграждение, което също се определя въз основа на цената на иска.

Във въззивната жалба се сочи, че основание за намаляване на адвокатския хонорар може да съществува, но само ако претендираният размер значително надхвърля обичайното възнаграждение за подобен род дела. В противен случай би се допуснато неравнопоставено третиране.

Твърди се, че в настоящия случай е определено възнаграждение, което е 80 % по-ниско от заложеното като критерии в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения.

Позовава се на съдебна практика - Определение № 50015Д6.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г., на BKCII т.о. Определение № 638Д8.03.2024 г. по ч.т.д.

№ 757/2023 г. на ВКС, I т.о.. Определение № 474/28.02.2024 г, по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о.. Определение № 3476/20Л2.2024 г. по ч.т.д. № 1945/2024 г. на ВКС, I т.о съгласно, която макар НМРАВ няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение и Определение № 2797/29.10.2024 г. по ч.т.д. № 2297/2024 г. на ВКС, II т.о., съгласно което с предявяването на няколко иска, предметът на делото се усложнява.

Счита, че първоинстанционният съд при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не е зачел член 101, пар. 1 ДФЕС, както и не е съобразил при преценка на разумността да бъдат покривани значителни и подходящи части от разноските на адвоката, положения от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но административно-техническа дейност за организиране на делото. Посочва, че присъждането на разноски, които не са разумни и пропорционални ще стимулират ответника да сключва договори с неравноправни клаузи, тъй като при толкова ниски възнаграждения, присъждани по реда на чл. 38 ЗА, повечето адвокати ще се разубедят да оказват безплатна правна помощ на материално-затруднени потребители и ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги.

Моли съда да отмени Определение № 697/ 25.09.2025г., поставено по гр. дело № 62/ 2025г., 2 гр. състав по описа на Районен съд Тетевен, като постанови съдебен акт, с който определи адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска и Наредба №1 за адвокатската работа.

Частните жалби са допустими, тъй като са подадени от легитимирана 4 страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения законов срок. Обжалваното определение е изпратено на „Кредисимо“ ЕАД чрез ЕПЕП на 26.09.2025 г., получено от тях на 29.09.2025 г., а частната жалба е подадена на 03.10.2025 г. На ЕАД Е. И., определението е връчено на 14.10.2025 г., а жалбата е подадена на 20.10.2025 година.

Настоящата инстанция съобразява от фактическа страна, че гр.д.

№62/2025 г. по описа на РС – Тетевен е образувано на 16.01.2025 г., по подадена от М. П. В. искова молба срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с искане за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №265****/24.10.2022 г. за сумата от 5026.61 лева, сключен между М.