Решение № 217 от 18.06.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. ХАСКОВО, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

В. Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Ж.Р. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20265600500154 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Обжалвания акт

С решение №886/07.ХI.2025 г. постановено по гражданско дело №2372/2023 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявения от В. Т. В., с ЕГН **********, и М. Д. В., ЕГН ***, двамата с адрес: гр. ***, против М. Ц. В., ЕГН **********, и Р. Ж. В., ЕГН **********, последните две с адрес: гр. ***, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, че ищците са съсобственици по давност в режим на СИО на ½ ид.ч. от процесния имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. *** , одобрени със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр. ***, който самостоятелен обект се намира на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор *** с предназначение - жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***; ***; под обекта:

***; над обекта: 77195,715.22.1.27, със застроена площ от 59.00 кв.м., заедно с прилежащи части: таван № ** с площ от 7.32 кв.м, мазе № ** с площ от 2.00 кв.м. и 1.570 % от общите части на сградата.

С решението си съдът допуска да се извърши съдебна делба между М. Ц.

В., ЕГН **********, с ЕГН **********, Р. Ж. В., ЕГН **********, двете с адрес: гр. ***, и В. Т. В., ЕГН ********** с адрес: гр. ***, на следния техен 1 съсобствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-1863/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр.***, апартамент № **, който самостоятелен обект се намира на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

***;

***; под обекта:

***; над 11 обекта: 77195,715.22.1.27, със застроена площ от 59.00 кв.м., заедно с прилежащи части: таван № ** с площ от 7.32 кв.м, мазе № ** с площ от 2.00 кв.м. и 1.570 % от общите части на сградата , при квоти:

2/4 ид.ч. от делбения имот за В. Т. В., 1/4 ид.ч. от делбения имот за М. Ц. В. и 1/4 ид.ч. от делбения имот за Р. Ж. В..

Обстоятелства по въззива

Недоволни от постановеното решение са останали от В. Т. В., с ЕГН **********, и М. Д. В., ЕГН ***, двамата с адрес: гр. *** в частта му,с която се отхвърля предявеният от тях положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Искат отмяна на съдебния акт относно това произнасяне и се приеме за установено, че М. Д. В., ЕГН *** и В. Т. В., ЕГН **********, двамата са с адрес: гр. ***, са собственици на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** находящ се в град ***, по кадастрална карта одобрена със Заповед № РД-1863/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, гр. София, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 09.09.2022г., като имота е с административен адрес: гр. ***, който самостоятелен обект се намира на втори жилищен етаж в сграда с идентификатор № *** с предназначение - жилищна сграда многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***., предназначение на самостоятелния обект: жилище/апартамент разположен в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, на едно ниво при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - № ***; № ***; под обекта-№

***; над обекта-№ ***, със застроена площ от

59.00 кв.м., заедно с прилежащи части: ТАВАН № ** с площ от 7.32 кв.м.:

МАЗЕ № ** с площ от 2.00 кв.м. и 1.570 процента от общите части на сградата, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС - изтекла в тяхна полза придобивна давност.

За да обосноват представената въззивна жалба,въззивниците извеждат ,че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като независимо от обширните мотиви на съда, на практика липсвали такива. Неправилно в мотивите си РС - Хасково приел, че В. Т. В. не бил информирал брат си, че прави ремонт и че апартамента остава за него.

Ж.Т. В. не се интересувал от имота, не се противопоставил на факта, че ответника е започнал да владее имота и че няма достъп до него. Ответника след като завладял апартамента през 2004г., сменя изцяло и поставя нова 2

„дограма“, извършва основен ремонт на кухнята, банята и тоалетната.

Извършва ремонт на стаите, включващо почистване на паркета, нова мазилка и боядисване на същите ведно с коридора и редица други подобрения.

Жалбоподателите твърдят,че В. В. започнал след направения основен ремонт на апартамента през 2005г. да го отдава под наем. Въпреки, че отново бил информиран, Ж. Т. В. за това, същия не проявявал интерес и продължил да не се противопоставя на действията на ответника. Процесния апартамент продължава да се владее и да се отдава под наем и до настоящия момент от В..

На 21.11.2021 г., Ж.Т. В. почива и оставя за свои наследници по закон ищците пред РС-Хасково М. Ц. В., ЕГН ********** и Р. Ж. В., ЕГН **********.В случая почти повече от 10 години, Ж. Т. В., въпреки, че е знаел за владението на целия процесен апартамент от В. Т. В. не е предприел приживе никакви действия с които да прекъсне владението на неговите ид.ч. от имота, като владението не е било налагано със сила или заплаха и изгубвано при условията на чл. 81 от ЗС в продължение на десетгодишен срок, който не е бил прекъсван при предпоставките на чл. 116 от ЗЗД, и успешно е произвело вещноправния ефект по чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на делбения имот.

Според въззивната жалба от доказателствата по делото се установява, че В. Т. В. е осъществявал владение по отношение на процесния имот непрекъснато и то в продължение на повече от 10 години, което пък от своя страна е довело до придобиването му по давност. Последния се позовава на придобиване правото на собственост по оригинерен способ изтекла в негова полза придобивна давност. В случая той бил собственик на основание давностно владение на процесния имот. От момента на установяване от В. Т.

В. на владението върху имота от началото месец април 2004г. до завеждане на настоящия иск - месец ноември 2023г., имота е владян необезпокоявано от последния. Никой до сега не бил предявил претенции спрямо процесния имот включително и брат му Ж.Т. В. на когото е било известно владеенето на апартамента от В. Т. В..

Според въззивниците от смъртта на С.А.К. през месец февруари 2004г., фактическата власт върху имота е предадена от Ж. Т. В. без противопоставяне от последния и В. Т. В. е установил владение по отношение на процесния имот на неговите ид.ч. Съгласно императивната разпоредба на чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението е едно фактическо състояние, характеризиращо се с упражняване на власт върху спорния апартамент, която владелеца държи, лично или чрез другиго, като своя.За да е основание за придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно.Именно такава фактическа власт осъществил В. В..

В жалбата се сочи,че съгласно константната съдебна практика на ВКС, сънаследник придобива по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници. Когато един от наследниците упражнява фактическата власт върху оставен в наследство имот какъвто бил настоящия казус, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. От разпитаните свидетели се установявало, че В. Т. В. е информирал брат си Ж. Т. В., че прави ремонт и че апартамента остава за него.

3

Ж.Т. В. не се противопоставил на факта, че брат му В. Т. В. заедно със съпругата си М. Д. В. са започнали да владеят имота и че последния няма достъп до него. Ответниците след като завладяли апартамента през 2004г., сменили изцяло и поставили нова „дограма“, извършили основен ремонт на кухнята, банята и тоалетната. Извършили ремонт на стаите, включващо почистване на паркета, нова мазилка и боядисване на същите ведно с коридора и редица други подобрения. e С оглед факта на владението от В. Т. В. и съпругата му М. Д. В., по делото били представени и два договора за наем, от които се установява, че процесния имот е отдаван под наем и то само от В.

Т. В. заедно със съпругата си М. Д. В., без участието на Ж. Т. В.. Освен това от събраните доказателства по делото се установявало, че В. Т. В. и съпругата му М. Д. В. от една страна са отдавали под наем апартамента и от друга са извършили и основен ремонт на последния, поради което можело да се направи извод, че последните са държали апартамента включително и 1/2 ид. части на Ж.Т. В. за себе си. По делото липсват доказателства, които да опровергават този извод. Налице били фактически действия, чрез които В. Т.

В. и съпругата му М. Д. В. са манифестирали спрямо Ж. Т. В. другия сънаследник, субективното си отношение за своене на процесния имот, и то след като вече той е разбрал за промененото отношение на владеещия сънаследник, да упражнява фактическата власт само за себе си, дава основание да се приеме, че е налице явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС, което от своя страна е довело до придобиване на собствеността по давност от страна на апартамента включително и 1/2 ид. част на Ж.Т. В..

Последният не е предприел никакви действия в тази насока да защити своята 1/2 ид. част от имота, която е знаел, че е завладяна от неговия брат и съпругата му. В настоящия казус владението им с начало от 2005г. не е било налагано със сила или заплаха и изгубвано при условията на чл. 81 от ЗС в продължение на десетгодишен срок, който не е бил прекъсван при предпоставките на чл. 116 от 33Д, и успешно е произвело вещноправния ефект по чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на делбения имот. Владението е било спокойно, и не е започнато или поддържано от владелеца в случая В. Т. В. и съпругата му М. Д. В. с насилие употреба на физическа сила или заплаха срещу личността на притежателя, и се смущава само от такива негови деяния, които манифестират трайната му съпротива срещу поведението на владеещия несобственик, но не и от отправяне на взаимни извънсъдебни претенции, спорове или свади помежду им Давностният срок тече от установяване на владението през 2005г. и не е бил прекъсван в продължение на повече от 10 години.

В. Т. В. и съпругата му М. Д. В. доказали, че за повече от десет години след смъртта на общия наследодател майка им са манифестирали завладяването на делбения имот пред брат си - сънаследник. Със знанието и без противопоставянето му го е обитавал, извършвал ремонт, реализирал е множество подобрения, включително и го е отдавал и под наем.

Въззиваемите М. Ц. В. и Р. Ж. В. представят отговор на въззивната жалба,като искат да се постанови решение с което да остави същата без уважение като неоснователна и да се потвърди атакуваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

За да постанови своето решение районният съд е позовал на

4 разпитаните в съдебния процес свидетели, като е обсъдил подробно техните показания. От свидетелските показания се установило, че след смъртта на С.А.К. - вуйчо на Ж. и В. В., двамата братя решават да направят ремонт на процесното жилище. В ремонтните дейности участвал и тъста на Ж.В.- Ц.