Присъда № 21 от 30.05.2022, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 882/2021
- Вид
- Присъда № 21
- Подписан
- 30.05.2022
- В сила
- 15.06.2022
- Състав
- Юлиян Стаменов
Цитирани разпоредби
- чл. 45 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 23 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.14 · Наказателен кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372 ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373 ал. 2 пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 882/21 г. на РОС.
Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия ЕВГ. П. В. в това, че през периода 03.08.2010г. – 11.08.2011г. в гр.Русе, като пълномощник, *******, ЕИК 117693299, в условията на продължавано престъпление – на десет пъти, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – данък върху добавената стойност в размер на 147 037.76 лева, като:
- потвърдил неистина в подадени пред ТД на НАП – гр.Варна, офис Русе декларации – справки-декларации за данък върху добавената стойност с вх.№ 18001138828/13.12.2010г., вх.№
18001143258/11.01.2011г., вх.№
18001150214/10.02.2011г., вх.№
18001157509/14.03.2011г., вх.№
18001159767/09.04.2011г., вх.№
18001168539/16.05.2011г., вх.№
18001173619/14.06.2011г., вх.№
18001179243/14.07.2011г., вх.№
18001182152/11.08.2011г. по описа на ТД на НАП, офис Русе, които се изискват по силата на закон – чл.125, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, относно стойността на получените доставки и данъчния кредит по данъчна фактура № 299/27.11.2010г., издадена от „Агрокомерс – ВИБ“ ЕООД – гр.Велико Търново, ЕИК 104674990; данъчни фактури с № 782/03.12.2010г., № 785/14.12.2010г., № 791/23.12.2010г., № 907/02.01.2011г., № 919/17.01.2011г., № 914/15.01.2011г., № 924/14.02.2011г., № 928/31.03.2011г., № 932/28.04.2011г., № 279/23.05.2011г., № 283/31.05.2011г., № 284/28.06.2011г., № 285/29.06.2011г., № 286/30.06.2011г., 274/12.05.2011г., 580/08.07.2011г., № 585/17.07.2011г. и № 595/26.07.2011г., издадени от „СТАЛПРОМ 99“ ЕООД, ЕИК 119503340;
- затаил истина в подадена пред ТД на НАП – гр.Варна, офис Русе декларация – справка-декларация за данък върху добавената стойност с вх.№ 18001123381/14.09.2010г. по описа на ТД на НАП, офис Русе, която се изисква по силата на закон – чл.125, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, относно стойността на извършените продажби и дължимия данък по данъчни фактури с № 423/03.08.2010г., № 424/06.08.2010г., № 425/11.08.2010г., № 426/13.08.2010г., № 427/14.08.2010г., № 428/16.08.2010г., № 429/27.08.2010г., № 430/31.08.2010г., № 431/31.08.2010г., издадени от „К.“ ООД – гр.Варна, ЕИК 200749902;
- използвал документи с невярно съдържание – дневници за покупки към справки-декларации за ДДС с вх.№ 18001138828/13.12.2010г., вх.№ 18001143258/11.01.2011г., вх.№
18001150214/10.02.2011г., вх.№
18001157509/14.03.2011г., вх.№
18001159767/09.04.2011г., вх.№
18001168539/16.05.2011г., вх.№
18001173619/14.06.2011г., вх.№
18001179243/14.07.2011г., вх.№ 18001182152/11.08.2011г. по описа на ТД на НАП – гр.Варна, офис Русе, в които удостоверил, че „ИНОВАТОР“ ЕООД – гр.Русе, ЕИК 117693299 е „получател“ по данъчна фактура № 299/27.11.2010г., издадена от „Агрокомерс – ВИБ“ ЕООД – гр.Велико 1
Търново, ЕИК 104674990; данъчни фактури с № 782/03.12.2010г., № 785/14.12.2010г., № 791/23.12.2010г., № 907/02.01.2011г., № 919/17.01.2011г., № 914/15.01.2011г., № 924/14.02.2011г., № 928/31.03.2011г., № 932/28.04.2011г., № 279/23.05.2011г., № 283/31.05.2011г., № 284/28.06.2011г., № 285/29.06.2011г., № 286/30.06.2011г., 274/12.05.2011г., 580/08.07.2011г., № 585/17.07.2011г. и № 595/26.07.2011г., издадени от „СТАЛПРОМ 99“ ЕООД, ЕИК 119503340 при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите;
- приспаднал неследващ се данъчен кредит общо в размер на 129 700.12 лева, като в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001138828/13.12.2010г. по описа на ТД на НАП, офис Русе в клетка 40 включил такъв в размер на 15 077.00 лева, в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001143258/11.01.2011г. по описа на ТД на НАП, офис Русе в клетка 40 включил такъв в размер на 9 666.67 лева, в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001150214/10.02.2011г. по описа на ТД на НАП, офис Русе в клетка 40 включил такъв в размер на 8 226.65 лева, в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001157509/14.03.2011г. по описа на ТД на НАП, офис Русе в клетка 40 включил такъв в размер на 13 731.17 лева, в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001159767/09.04.2011г. по описа на ТД на НАП, офис Русе в клетка 40 включил такъв в размер на 11 716.09 лева, в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001168539/16.05.2011г. по описа на ТД на НАП, офис Русе в клетка 40 включил такъв в размер на 15 741.50 лева, в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001173619/14.06.2011г. по описа на ТД на НАП, офис Русе в клетка 40 включил такъв в размер на 14 622.34 лева, в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001179243/14.07.2011г. по описа на ТД на НАП, офис Русе в клетка 40 включил такъв в размер на 24 476.50 лева и в справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001182152/11.08.2011г. по описа на ТД на НАП – гр.Варна, офис Русе в клетка 40 включил такъв в размер на 16 442.20 лева, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери – престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1 и пр.2, т.6, пр.2 и т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК.
По делото е конституирана Българската държава в качеството на граждански ищец и е присъединен искът й против подсъдимия за сумата 147 037.76 лева обезщетение за непозволено увреждане чрез процесното деяние, със законните последици.
В съдебно заседание обвинението, както и гражданския иск, се поддържат така както са внесени.
Подсъдимият и защитникът му признават обвиненията и гражданския иск от фактическа и правна страна, при направено самомопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните съдът прие следното:
2
От фактическа страна:
След надлежно разяснение на съда по чл. 372 ал. 1 от НПК, подсъдимият е признали изцяло фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт и е дали съгласие да не се събират доказателства за тях съгл. чл. 371 т. 2 от НПК. С определение по чл. 372 ал. 4 от НПК, въз основа на констатацията, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че ще се ползува от самопризнанието без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези предпоставки, след протекло по реда на чл. 373 ал. 3 от НПК съдебно следствие и въз основа на самопризнанията на подсъдимите, изцяло подкрепящи се от всички доказателства по делото, а именно свидетелските показания на Д. И., И. Й., К. Д., К. С., М. А., И. А., Р. К., М. Х., Н. К., Т. Б., Е. А., И. С., М. Г., Л.
Й., В. И., Л. Х., А. А., М. Е., М. Д., М. С., Е. С., Л. Н., П. П. и В. Б., както и от приложените писмени доказателства и доказателствени средства – свидетелство за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, съдебно – почеркови експертизи, съдебно - счетоводна експертиза, справки-декларации за ДДС, фактури, ревизионен акт, ревизионен доклад и др. съдът прие за установено следното:
Подсъдимият ЕВГ. П. В. е роден на ******* , с българско гражданство, има завършено висше образование, женен, пенсионер по болест. От заключението на приетата по делото и неоспорена комплексна съдебномедицинска психиатрична и психологична експертиза се установява, че подсъдимият страда от *****, във връзка с което с решение на ТЕЛК му е определена 80% нетрудоспособност. Това заболяване обаче не е пречка да възприема правилно и да възпроизвежда факти и събития, да дава обяснения, да участва в съдебното производство, не са нарушени способностите му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките с и . Експертизата е категорична, че подсъдимият е могъл да разбира и да ръководи постъпките си както към 2010 - 2011 г., така и към момента на освидетелстването. Осъждан е по н.о.х.д. № 226/16 г. на Окръжен съд Разград, н.о.х.д. № 30/21 г. на Районен съд – Габрово и н.о.х.д. № 479/19 г. на Окръжен съд – Русе.
С Решение № 3387/03.12.2007 г. на Окръжен съд – гр. Русе в Регистъра на търговските дружества било вписано Еднолично дружество с ограничена отговорност ******* с ЕИК 117693299, със ***** Н. Ц. В.а. На 25.06.2008 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС.
С договор от 29.11.2010 г. В.а продала дружествените си дялове на С. И.
Г., като посоченото обстоятелство било вписано в Търговския регистър на 05.01.2011 г. Видно от данните за лицата, подавали справките-декларации за 3
ДДС и дневниците за покупки и продажби към тях на „ИНОВАТОР“ ЕООД, за периода м. април 2010 г. до м. юли 2011 г. включително, справките-декларации за ДДС и дневниците за покупки и продажби към тях на дружеството били подавани по електронен път от сина н а Н. Ц. В.а Е.П. В., в качеството на упълномощено лице.
С пълномощни от 24.01.2011г. по описа на нотариус Ж. Г. и от 17.09.2011г. по описа на нотариус С. К., С. И. Г., като *******, упълномощил пряко ЕВГ. П. В. да представлява "Иноватор" ЕООД.
Така цялата търговска дейност на дружеството се осъществявала от подсъдимия Е.В. и той представлявал дружеството през посочения период.
Подсъдимият решил да избегне установяването и плащането на дължими данъчни задължения като укрие пълните доходи от получените парични постъпления вследствие търговската дейност на дружеството. Крайната му цел била да се облагодетелства финансово и да се обогати.
В изпълнение на намисленото, въпреки че дружеството „Иноватор“ ЕООД никога не е имало реални доставки от „Сталпром 99“ ЕООД, подсъдимият В. подал справки – декларации за данък върху добавената стойност с вх. № 18001138828/13.12.2010г., вх.№ 18001143258/11.01.2011г., вх.№ 18001150214/10.02.2011г., вх.№ 18001157509/14.03.2011г., вх.№ 18001159767/09.04.2011г., вх.№
18001168539/16.05.2011г., вх.№
18001173619/14.06.2011г., вх.№
18001179243/14.07.2011г., вх.№
18001182152/11.08.2011г. по описа на ТД на НАП, офис Русе относно стойността на получените доставки и данъчния кредит по данъчна фактура № 299/27.11.2010г., издадена от „Агрокомерс – ВИБ“ ЕООД – гр.Велико Търново, ЕИК 104674990; данъчни фактури с № 782/03.12.2010г., № 785/14.12.2010г., № 791/23.12.2010г., № 907/02.01.2011г., № 919/17.01.2011г., № 914/15.01.2011г., № 924/14.02.2011г., № 928/31.03.2011г., № 932/28.04.2011г., № 279/23.05.2011г., № 283/31.05.2011г., № 284/28.06.2011г., № 285/29.06.2011г., № 286/30.06.2011г., 274/12.05.2011г., 580/08.07.2011г., № 585/17.07.2011г. и № 595/26.07.2011г., издадени от „СТАЛПРОМ 99“ ЕООД, ЕИК 119503340.
В действителност обаче, нямало реални доставки по включените в дневниците за покупки на "Иноватор" ЕООД фактури с издатели "Сталпром 99" ЕООД и "Агрокомерс ВИБ" ЕООД. Св. Д. И. И. - *******, категорично заявила, че "Иноватор" ЕООД не е било клиент на "Сталпром 99" ЕООД и описаните по-горе фактури не били издавани от дружеството й. След като направила справка в дневниците за продажби, св. Д. И. установила, че такава номерация на фактури в периода 01.12.2010г. - 31.07.2011г. не е имала. Не била упълномощавала друго лице да я представлява, освен счетоводителя на дружеството пред НАП. Св. И. заявила, че не може да представи цитираните фактури, тъй като не съществували такива. Фактури с посочените номера не били включени в дневниците за продажби на "Сталпром 99" ЕООД.
Видно от представени по делото от свид. В. Й. Б., *******, фактури с № 4
294/29.10.2010г., № 296/22.11.2010г. и № 384/30.12.2010г., издадени от „Иноватор“ ЕООД на "Агрокомерс ВИБ" ЕООД, между двете дружества били извършвани търговски сделки с предмет „пиле“. Св. В. Б. заявил, че при проверка в счетоводството на дружеството не е установил фактура с № 299/27.11.2010г. Било невъзможно да издаде фактура с данъчна основа 75 385 лева, на каквато стойност е посочената, тъй като това звучало нереалистично, защото дружеството му нямало такива големи търговски обеми. От "Агрокомерс ВИБ" ЕООД била представена фактура № 299, но с дата на издаване 20.01.2010г., която е издадена на "Плюс Минус" ЕООД. Данъчната основа по фактура № 299 е 21,67 лв., с начислен ДДС 4,33 лв. и била включена в дневник продажби за данъчен период м.01.2010г.
За данъчен период м.08.2010г. от „Иноватор“ ЕООД били издадени фактури с № 423/03.08.2010г., № 424/06.08.2010г., № 425/11.08.2010г., № 426/13.08.2010г., № 427/14.08.2010г., № 428/16.08.2010г., № 429/27.08.2010г., № 430/31.08.2010г., № 431/31.08.2010г. с получател по тях „К.“ ООД – гр.Варна, ЕИК 200749902. Сделките по фактурите били реално осъществени, но не били отразени в подадената от „Иноватор“ ЕООД справка-декларация за ДДС с вх.№ 18001123381/14.09.2010г., като в тази справка - декларация бил деклариран по-малък размер на дължимия ДДС на продажбите със 17 337.64 лева.