Решение № 56 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100506070 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 21.03.2023г., постановено по гр.д. № 46406/2022г. на СРС, ГО, 125 състав, е уважен предявеният от Е. Д. М. срещу Административен съд София-град иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане на дело № 7276/2018г. в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 5 000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Е. Д. М., в която са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение. Поддържа, че ответникът го е подложил на жесток психически тормоз чрез допуснатото забавяне на разглеждане на делото, в резултат на което е развил хипертония, депресия и паник атаки. Сочи, че първоинстанционният съд превратно не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел. По тези 1 съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в пълния претендиран размер.

Въззиваемата страна – Административен съд София-град релевира възражения за недопустимост на обжалваното решение по съображения, че с предявяването на настоящия иск ищецът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право. В условията на евентуалност е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част като правилно и обосновано.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че съдебното решение в обжалваната му част е валидно, но процесуално недопустимо. За да стигне до този извод съобрази следното:

С т.15 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.д.№ 3 /2004г. на ОСГК на ВКС са дадени разяснения, според които задължителното участие на прокурор съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ в производствата по ЗОДОВ е в качеството му на контролираща страна, която има гарантирано от закона участие в процеса като главна страна, а именно - като необходим другар на държавните учреждения – ищци или ответници с оглед защитата на държавния интерес /чл. 19, ал. 2 ГПК – отм., т. 17 от ТР № 1/2001г. по т.д. № 1/2000г., ОСГТК на ВКС/. И както е прието в мотивите към т.15 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, когато 2

Прокуратурата на РБ е единствен ответник в производството по ЗОДОВ, съответните й структурни звена могат да я представляват по право, поради което участието на прокурор като контролираща страна не е задължително, защото качеството на контролираща страна не се съвместява с качеството на страна, заинтересована от изхода на делото. Когато обаче наред с Прокуратурата на РБ ответник е и друг държавен орган, прокурорът участва задължително като контролираща страна /чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ/.

В конкретния случай ответник по предявените искове с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ е Административен съд София-град. Както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, не е конституиран, не е призоваван и не е участвал в проведените открити съдебни заседания прокурор, съгласно императивното изискване на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ. Постановките на т. 15 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. по тълкувателно дело № 3/2004г., ОСГК на ВКС, следва да бъдат прецизирани досежно качеството, в което прокурорът следва да участва по дела, разглеждани по реда на ЗОДОВ, тъй като в действащия ГПК не съществува фигурата на контролираща страна. Приложение следва да намери нормата на чл. 26, ал. 3 от ГПК, съгласно която прокурорът може да участва в исковото производство с права на страна в случаите, предвидени в закон, каквато е хипотезата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ. Участието на прокурора по граждански дела е уредено съгласно конституционните правомощия на Прокуратурата по чл. 127, т. 6 от Конституцията на Република България на държавен орган, съблюдаващ законността. Установеното в чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ правомощие на прокурора е специфична форма на предвиденото в чл.

26, ал. 3 от ГПК право на прокурора да участва в гражданския процес като страна. Предпоставка за участието му в тези случаи е да има предявен иск срещу някое от легитимираните съгласно чл. 7 от ЗОДОВ лица, различно от Прокуратурата на Република България. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ изисква задължителното му участие по тези дела, което означава, че съдът е длъжен да конституира съответната прокуратура като страна по делото по аргумент от чл. 26, ал. 3 ГПК /в този смисъл е определение № 222 от 13.04.2020г. на ВКС по гр.д. № 3809/2019г., IV ГО/. Императивната норма на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ не урежда правото на прокурора да встъпи в делото, а изисква задължителното му участие по тези дела в качеството му на главна страна, като гаранция за защита на държавния интерес. Законодателят не е 3 предоставил право на преценка на съда в кои производства по ЗОДОВ да участва прокурор и по кои да не участва, респективно – на коя фаза от производството, като презумпцията е, че всички тези дела са със значим обществен интерес. Участието на прокуратурата в производствата по ЗОДОВ на основание чл. 26, ал. 3 от ГПК е разяснено с решение № 300/09.01.2019г. по гр.д. № 2262/2018г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, както и в решение № 16/02.03.2021г. по гр.д. № 1914/2020г. по описа на ВКС, Четвърто ГО.

Пропускът на първоинстанционния съд да конституира прокуратурата в производството представлява пропуск да се конституира задължителна страна по делото, който пропуск не може да бъде саниран от въззивния съд, когато последният действа при условията на ограничен въззив. В тази хипотеза, подобно на разрешението, дадено в т. 6 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, макар да не става въпрос за необходимо другарство, а само за задължително участие на страна по делото, постановеното без участието на прокурор решение е недопустимо. По тези съображения и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение в обжалваната му част и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на прокурор, съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.

По претендираните разноски в настоящото производство следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 4344 от 21.03.2023г., постановено по гр.д. № 46406/2022г., по описа на СРС, ГО, 125 състав, в обжалваната му част.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане в обезсилената част на решението от друг състав на първоинстанционния съд и произнасяне по предявения иск при участието на прокурор, съгласно изискването на чл. 10, ал.

1 от ЗОДОВ, вр. чл. 26, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния 4 касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Виолета Йовчева

Не споделям мнението на мнозинството на съдебния състав, че са налице предпоставките на чл. 270, ал. 2 ГПК за обезсилване на обжалваното решение, като процесуално недопустимо, при приложение на указанията в т. 6 от ТР № 1/09.12.2013г. на ВКС, ОСГТК.

По въпроса дали прокурорът като страна в производството по ЗОДОВ, когато Прокуратура на РБ не е ответник по делото, има качеството другар на ищеца или ответника по смисъла на чл. 215-217 ГПК, респ. необходим задължителен другар, е налице противоречива практика на ВКС.

Споделям мотивите, изложени в определение № 608/25.07.2022г. по гр.д.

№ 4654/2021г. на ВКС, ІV ГО, съгласно които при действащия ГПК, задължителното участие на прокурора като страна в производството по ЗОДОВ не означава, че той е другар на страните, още повече задължителен необходим такъв, тъй като осигуряване на това задължително участие е процесуално задължение на съда, с оглед упражняването на конституционното му правомощие да следи за спазване на закона по арг. от чл. 127, т. 6 КРБ /вкл. при ред. ДВ, бр. 106/2023г./ С оглед изложеното, липсата в действащия ГПК на процесуалната фигура на „контролираща страна“, както е била регламентирана в нормата на чл. 19, ал. 2 ГПК /отм/, не налага извод, че задължителното участие на прокурор в производството по чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ създава материално правоотношение на прокурора и страните по делото, обуславящо задължителна съвместна процесуална легитимация по смисъла на чл. 215-217 ГПК. Не се налага подобен извод и от разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ГПК.

5

Поради изложеното, не споделям мнението на мнозинството, че процесуалният пропуск на първоинстанционния съд да осигури участие на прокурор по делото не може да бъде отстранен от въззивния съд, тъй като не е налице хипотезата на неконституиран от СРС необходим задължителен другар.

Считам, че при призоваване на Прокуратура на РБ от въззивния съд, допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение може да бъде отстранено, тъй като прокурорът има право да предприеме всички процесуални действия, които е имал право да предприеме в първоинстанционното производство, именно по арг. от чл. 26, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения считам, че следва да бъде отменено протоколното определение за даване ход на устните състезания и делото да бъде насрочено в о.с.з., с призоваване на Прокуратура на РБ, на която следва да бъде дадена възможност да заяви становище по иска и по събраните доказателства, както и да направи самостоятелни доказателствени искания.

При тези мотиви подписвам решението с особено мнение.

6