Решение № 261385 от 25.11.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 25.11.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 12417 по описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението „З.А.Д.А.“ АД, чрез надлежно упълномощен представител, срещу постановление с изх. № 00560 от 06.10.2020г. по изп. дело № 20207870400111 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787, с район на действие СГС, съобщено на длъжника на 07.10.2020г. за определяне разноските в изпълнителното производство.

В жалбата се твърди, че определеният в обжалвания акт размер на адвокатското възнаграждение е прекомерно завишен с оглед на фактическата и правна сложност на защитата. Счита за незаконосъобразни действията на ЧСИ, с които не е намален размера на законната лихва, както и размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, която не е съобразена с дължимия размер. Иска съдът да отмени постановлението за разноските на ЧСИ М.Д., в посочените части, като бъде намален размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лева, размера на лихвата, както и да бъде коригиран размера на начислената по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ пропорционална такса.

Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не е постъпил отговор от взискателя М.Ю.З., който е уведомен за жалбата чрез упълномощената адв. П. К. от САК.

По делото се съдържат мотиви на ЧСИ М.Д., с които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че разноските за адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а при изчисляването на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ не са включени изпълнителните разноски, а същата е изчислена върху задължението, представляващо главница и изтекла законна лихва. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП се отнася за плащане на задължения на частноправни субекти, а не и за вреди от непозволено увреждане. Иска жалбата да бъде оставена без уважение. Представя заверено копие от изп. дело № 20207870400111.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20207870400111 по описа на ЧСИ М.Д. е образувано на 21.09.2020г. въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2020 г., издаден по гр. дело № 241/2020г. от Апелативен съд – гр. Варна. С молбата за образуване, взискателят М.Ю.З., действащ чрез упълномощената адв. П. К. от САК, е представил и договор за правна помощ и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат в размер от 1290 лв., платена изцяло на 21.09.2020г., т.е. договорът служи за разписка за получената сума (лист 3 от изп. дело), както и пълномощно за адв. П. К. от САК. От приложения изпълнителен лист от 08.09.2020 г., по гр. дело № 241/2020г. от Апелативен съд – гр. Варна се установява, че „З.А.Д.А.“ АД е осъдено да заплати на М.Ю.З. парични суми за застрахователно обезщетение от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2017г. до окончателно заплащане на сумата.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска да бъде образувано изпълнително дело срещу „З.А.Д.А.“ АД, като на длъжника се изпрати покана за доброволно изпълнение. Посочен е способа за изпълнение – запор на банковите сметки на длъжника.

От приложеното копие на изп. дело № 20207870400111 на ЧСИ М.Д. се установява, че на 21.09.2020г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 23.09.2020г. (лист 14 от изп. дело).

На 28.09.2020г. пред ЧСИ М.Д. е подадено възражение от длъжника срещу размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар, с искане същият да бъде намален от 1290 лв. на 200.00 лв., както и е възразено срещу размера на законната лихва върху сумата от 30000 лева, считано от 03.05.2017г. до окончателно заплащане на сумата. Заявено е искане за намаляване и размера на таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ (лист 17-19 от изп. дело).

С обжалваното постановление с изх. № 00560/06.10.2020г. по изп. дело № 20207870400111 на ЧСИ М.Д., е отказано намаляване на приетите по делото разноски, както и е отказано да бъде редуцирана изчислената законна лихва върху главницата.

Длъжникът е уведомен за постановлението с изх. № 00560/06.10.2020г. на 07.10.2020г. (лист 25 от изп. дело).

Видно от справка на „Централна кооперативна банка“ АД, получила запорното съобщение на 24.09.2020г., с преводно нареждане от 28.09.2020г. „З.А.Д.А.“ АД е наредило сумата от 44 898.68 лева, с посочено основание изп. дело № 20207870400111.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Обжалваният акт е съобщен на жалбоподателя на 07.10.2020г., а жалбата е подадена на 15.10.2020г. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС (лист 35 от изп. дело). В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Спорните въпроси между страните по делото са дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело, до размера на сумата от 1290 лв., дали следва да бъде начислена и законната лихва върху сумата от 30000 лева, считано от 03.05.2017г. до окончателно заплащане на сумата, както и в какъв размер е пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:

В чл. 79, ал.

1 от ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.

Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв съобразно чл.

36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

Установи се, че изпълнителното производство е било образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя М.Ю.З., действащ чрез упълномощения адв. П. К. от САК, при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 1290 лева с ДДС. С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил изпълнителен способ, а в срока за доброволно изпълнение процесната сума, определена в поканата за доброволно изпълнение, е била изцяло събрана чрез посочения изпълнителен способ.

Поради така установеното, съдът приема, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай.

Дължимите минимални размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие от 21.09.2020 г., както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение (в същия смисъл е определение № 499/19.07.2019 г., постановено по ч. т. д. № 3019/2018 г. по описа на ВКС, II Т.О.). В конкретния случай, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. (съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата в редакцията й към ДВ, бр. 68 от 2020 г.).

Жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото приема, че следва да бъде в размер от 240 лева (с оглед правилото на § 2а от Допълнителните разпоредби по Наредба № 1/2004г.). В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на молбата. В конкретния случай се установи, че иницииращата изпълнителното производство молба е редовна, тъй като взискателят е посочил изпълнителен способ. В рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 от ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими действия по процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се възлага в тежест на длъжника. По изложените съображения следва, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за предприемане на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство. Последното налага да бъде отменено обжалваното постановление на ЧСИ М.Д.. В този смисъл начислените от ЧСИ М.Д. разноски по изпълнителното дело в размер на 1290 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, следва да бъдат намалени до 240 лв. на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК (доколкото по делото няма спор, че в сключения договор адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат включва и ДДС). Дължи се именно този размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на изпълнителното производство и своевременно направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Относно начислената от ЧСИ законна лихва върху сумата от 30000 лева, считано от 03.05.2017г. до окончателно заплащане на сумата съдът приема следното:

Частният жалбоподател се позовава на приложението на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), която норма постановява, че до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.

Законодателят изчерпателно е посочил в кои случаи не следва да се начисляват лихви за забава. Видно от основанието на вземането по изпълнителния лист, настоящият случай не попада в тази хипотеза, тъй като то не следва от договор за кредит и друга форма на финансиране. Установи се, че вземането за лихва е изчислено точно, като е съобразен размера на главницата и периода за който се дължи (лист 12 от изп. дело). В този смисъл правилно ЧСИ е отказал да редуцира изчислената законна лихва върху главницата. В тази й част жалбата е изцяло неоснователна.