Решение № 462 от 20.05.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Кюстендил, 20.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20221520101665 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Драган Цанков” № 37, чрез юрисконсулт Д. Г., против Л. Г. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, кв. “***” № ***, за установяване, че ответницата му дължи сумата от 12 903,25 евро.

В исковата молба е изложено, че за вземането банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя Й. С. Ч. и поръчителя Л. Г. Ч., за което е образувано ч.гр.д. № 1411/2021 г. по описа на КРС. По горепосоченото дело е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 16.07.2021 г., като въз основа на тях е образувано изпълнително дело № 1038/2021 г. по описа на ЧСИ В. А.

Сочи се, че настоящият иск е подаден в изпълнение на указания на съда, в които е посочено, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че между него и Й. С. Ч. е сключен договор № 211 LD-R000395/12.04.2013 г. за банков кредит, по силата на който банката е 1 предоставила на кредитополучателя сумата от 5 300 евро, изцяло усвоена на 12.04.2013 г. Сочи, че за обезпечаване на задължението е подписан договор за поръчителство с Л. Г. Ч.. Твърди, че съгласно т. 4 от договора кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта, като към датата на сключване на договора, базовия лихвен процент за евро е в размер на 7.99 %. плащания, дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихляват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Ищецът сочи, че при наличие на просрочени плащания, банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.

В исковата молба се твърди, че общият размер на просрочената сума по главницата е 5 072,95 евро; просрочени са 88 бр. погасителни вноски по договорни лихви - в общ размер 3 689,32 евро, за периода 28.02.2014 г. 29.05.2021 г.. Кредитът е в просрочие от 29.11.2013 г. Общият размер на просрочените наказателни лихви е 4 140,98 евро, начислени са на основание раздел II, т. 10 от Договора, за периода 29.11.2013 г. - 12.03.2020 г. 4 034.18 евро, за периода 14.05.2020 г. - 14.07.2021 г. 106,80 евро. Крайният срок за погасяване на кредита е 29.05.2021 г., падежът е настъпил. Моли съдът да присъди законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното плащане. Моли съдът да присъди направените в заповедното производство разноски - 505,69 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски, държавна такса- 504.73 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

В срок е постъпил отговор на искова молба от ответницата Л. Г. Ч., чрез адв. В. У.. В отговора на искова молба от ответницата се заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Сочи, че процесния договор за кредит представлява потребителски договор и се прилагат разпоредбите на ЗЗП.

Счита, че разпоредбите в договора, определящи размера на възнаградителната лихва и на годишния лихвен процент противоречат на 2 добрите нрави и са неравноправни по см. на ЗЗП и противоречащи на ЗПК.

Предвид това, намира, че уговорката за лихви е нищожна и те не са дължими.

Позовава се на Постановление № 5 от 18.01.1991 г. за лихвите по депозитите.

Сочи, че към датата на подаване на исковата молба вземанията за лихви са погасени по давност. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли изцяло иска. Претендира разноски.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл.

415 от с.к.с правно основание. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр, чл. 138 и сл. от ЗЗД. Ответницата основава своите възражения на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 111, б. “б” ЗЗД.

За да бъдат уважени исковете ищецът трябва да се докаже: 1/наличието на валидно облигационно отношение по договор за предоставяне на потребителски кредит; предоставяне на сумата; 2/неизпълнение на задълженията по кредита от страна на длъжника; 3/изискуемостта на вземането; 4/размера на вземането; 5/валидност на договора за поръчителство; 6/договора за кредит притежава необходимото съдържание по чл. 11 от ЗПК; 7/клаузите в договора за възнаградителната лихва, наказателна лихва и годишният лихвен процент не противоречат не са неравноправни и са уговорени индивидуално по см. на ЗЗП; 8/ клаузите за възнаградителна лихва и наказателната лихва не противоречат на добрите нрави. В тежест на ответницата е да докаже твърденията си, клаузите за възнаградителна и наказателна лихва, и годишен процент на разходите от договора за потребителски кредит са неравноправни, че отговорността и за лихви е погасена по давност.

Съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза, като заключението не е оспорено от страните.

Съдът е указал на страните, че на осн. чл.7, ал. 3 ГПК ще провери служебно договор за банков кредит, сключен между страните по делото за наличието на неравноправни клаузи като им дава възможност да изразят становище по този въпрос.

По допустимостта:

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция 3 се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника Ч. като в законоустановения за това срок последният е депозирал възражение по чл.

414 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността:

Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая депозираното по реда на чл. 414 от ГПК възражение препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

1. От доказателствата по делото е видно, че на 12.04.2023 г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит между “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и Й.С. Ч., по силата на който банката се е задължила да опусне банков кредит в размер на 5300 евро по разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит за кредитна карта. Горното се подкрепя и от установеното в съдебносчетоводната експертиза.

2.При съобразяване на съдържанието на конкретния договор, поетите с него права и задължения съдът намира, че същият има правната характеристика на договор за потребителски кредит. Предвид това преценката за неговата действителност следва да бъде направена в съответствие с нормите на приложимия ЗПК (редакция от 26.03.2013 г.), при действието на който е сключен процесния договор, и на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, която е транспонирана в националното ни законодателство чрез ЗПК.

3.За обезпечение на задължението, на 12.04.2013 г. е сключен договор за поръчителство между “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и Л. Г. Ч., 4 по силата на който последната се е задължила да отговаря за изпълнението на задълженията на Й. С. Ч., за главница, лихви, такси, комисионни и разноски, произтичащи от отпуснат на кредитополучателя банков кредит в размер на 5300 евро, съгласно договор за кредит №2IILD-R-000395/12.04.2013 г.

Договора за поръчителство е в необходимата писмена форма по чл. 138, ал.

1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Срокът е материален, преклузивен и изтичането му води до прекратяване на самото поръчителство /а не на правото на иск/ - така мотивите към т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС – ОСГТК.

Предвид задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 5/21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. В случая изискуемостта на задълженията е настъпила поради изтичане на уговорения в погасителния план срок за плащане – 29.05.2021 г. и заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.07.2021 г. Следователно отговорността на поръчителя не е погасена по давност.

4.От договора за кредит се установява, че кредитополучателя заплаща на банката еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 25 лева. Съгласно т. 7 Банката събира комисионна за отпускане на кредита в размер на 2.95 % от разрешения кредит в деня на усвояването на кредита.

Плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания, банката има право да обяви кредитът за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.

От погасителния план се установява уговореният между страните начин на 5 изпълнение на задълженията от страна на кредитополучателите към кредитодателя, като се установява размерът на всяка отделна вноска за лихва и за главница по месеци.

Приложени са Общи условия на “Първа инвестиционна банка” АД за кредитите на физически лица.

5.С помощта на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последното плащане на вноска по кредита е на 28.05.2014 г. и е в размер на 101,06 евро.

6.Видно от раздел I, т. 3 от договора за банков кредит крайният срок за погасяване на кредита е 29.05.2021 г. Следователно договора е с настъпил падеж.

7.Съгласно заключението на вещото лице Р. Й. по съдебно-счетоводната експертиза задължението на кредитополучателя е за: главница – 5072,95 евро, възнаградителна лихва - 3689.32 евро; наказателни лихви 4140,98 евро, начислени са на основание раздел II, т. 10 от Договора, за периода 29.11.2013 г. - 12.03.2020 г. 4 034.18 евро, за периода 14.05.2020 г. - 14.07.2021 г. 106,80 евро.

8.На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен служебно да провери за неравноправни клаузи в договора. Налице са и твърдения на ответника за неравноправност на клаузите относно годишния процент на разходите, размера на възнаградителната и наказателна лихва.

8.1.Съдът счита, че договора за потребителски кредит е сключен при спазване на чл. 11, ал. 1, т. 1 - 6, т. 12, 16, 22 от ЗПК (редакция от 26.03.2013 г.).

8.2.По отношение на годишния процент на разходите, в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (редакция от 26.03.2013 г.) е предвидено договорите да съдържат годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.