Решение № 43 от 05.06.2024, Районен съд - Чирпан
- Съд
- Районен съд - Чирпан
- Дело
- Административно наказателно дело 107/2024
- Вид
- Решение № 43
- Подписан
- 05.06.2024
- В сила
- 01.07.2024
- Състав
- Тихомир Колев Колев
Цитирани разпоредби
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 101, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.1046 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.104Б т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 105 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 105, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.139 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а ал.1 пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 43 гр. Чирпан, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно наказателно дело № 20245540200107 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на Д. Д. Д., ЕГН **********, от ** , чрез адвокат Р. П., със съдебен адрес за призоваване: **, против НП № 24-0375-000223 от 14.03.2024г., издадено от И. Д. Д. на длъжност началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което на Д. Д. Д., на основание чл.53 от ЗАНН са наложени три административни наказания: на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.1046 т.2 от ЗДвП;- на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 105 ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв,. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема становище, че обжалваното НП отговаря на законовите изисквания и е издаден в законоустановените срокове. Моли НП да бъде потвърдено. В случай, че жалбоподателят в с.з. ползва правна помощ, възнаграждението на адвоката да бъде определено в минимален размер съобразно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и съобразно обема на осъществената правна помощ. Моли, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, 1 преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е подадена в срок .
Установи се по делото, че с НП № 24-0375-000223 от 14.03.2024г., издадено от И. Д.
Д. на длъжност началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което на Д. Д. Д., са наложени три административни наказания:
- на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.1046 т.2 от ЗДвП;
- на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл. 105 ал. 1 ЗДвП
- и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв,. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 ЗДвП, затова че: “ … на 21.02.2024 г. в 16:26 часа в град Чирпан на кръстовището образувано между улица Янко И. и булевард Георги Д. в посока запад север управлява собствения си лек автомобил ** като:
1. Навлиза в завоя с несъобразена скорост, вследствие на което автомобила поднася по улица Янко И., с което създава реална опасност за възникване на ПТП.
2. Ограничена е видимостта (намалена прозрачност), през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя.
3. Управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство - значителна техническа неизправност е извършил:
1. Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което виновно е нарушил чл.104Б т.2 от ЗДвП;
2. Ограничена е видимостта през челното, задното или през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, с което виновно е нарушил чл. 105 ал. 1.от ЗДвП;
3. Движи се със значителна техническа неизправност на ППС, с което виновно е нарушил чл.139, ал. 1 т. 1 от ЗДвП;
Това НП е постановено на основание Акт за установяване на административно нарушение серия GA, акт № 1151138, от 21.02.2024 г., с актосъставител С. Г. Т. на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан и свидетел А. И. А. и И. Ч. Т. също служители на РУ Чирпан.ев.
Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
2
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна.
В процеса по проверка на съставеният акт и постановление съдът констатира, че същите са издадени от органи имащи нужната компетентност за това съгласно изискванията на ЗДвП и ЗАНН, видно от представената по делото Министерска Заповед.
Видно от представените по делото доказателства и от разпитите на свидетелите се установи, че на 21.02.2024 г. в 16:26 часа в г рад Чирпан на кръстовището образувано между улица Янко И. и булевард Георги Д. в посока запад север жалбоподателят Д. Д. е управлявал собствения си лек автомобил ** като навлизайки в кръстовището и извършвайки маневра завой на ляво, допуснал да поднесе управлявания от него лек автомобил. Една част от автомобила навлезнала в лентата за насрещно движение вече по ул. Янко И.. На същото място, т.е. в насрещната лента за движение на лекия автомобил на жалбоподателя, се намирал служебен автомобил на РУ Чирпан с водач св. А. А.- полицейски служител / Началник на криминална полиция при РУ Чирпан /, който се приближавал до Т- образното кръстовище образувано от ул. Янко И., която свършва в бул. Георги Д.. По свидетелските показания на кв. А. колата на жалбоподателя „ заиграла „ и двете коли се разминали на малко разстояние една от друга, като жалбоподателя в последния момент успял да овладее автомобила. По обясненията на св. А., жалбоподателят се движил с много висока скорост.
Гореизложеното било наблюдавано и от свидетелите С. Е. К. и С.
Атанасов Стоянов / близки приятели на жалбоподателя/, които случайно се намирали на отсрещния тротоар.Същите потвърждават, че при описаната по- горе маневра действително лекия автомобил, управляван от жалбоподателят поднесъл, като същите изнасят, че в самото кръстовище има шахта, поставена по- ниско от самото пътно платно и в стремежа си да я избегне приятелят им Д. допуснал да поднесе автомобила, но бързо го овладял.
След като бил установен от органите на реда на жалбоподателя бил съставен цитирания по- горе АУАН и впоследствие постановено обжалваното НП.
По точка 1.от НП:
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че не може да се приеме за доказано, че с деянието си жалбоподателят е ползвал пътя и за други цели, освен за превоз на пътници и товари. Поднасянето на гуми при маневра завой на ляво, извършването на която е било наложително, тъй като жалбоподателят се движел в избраната от него посока дори да е била извършена с по- висока скорост от необходимото, при което колата на жалбоподателят е поднесла, като част от нея е навлязла в насрещно платно, но от това не следва, че пътят е бил използван от него за други цели, различни от предназначението му за превоз на пътници и товари. Ако поради начина на извършване на маневрата жалбоподателят е създал опасност за движението и участниците в него, това би могло да е основание за ангажиране на отговорността му по друг текст от ЗДвП, но не и за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В случая обаче не е налице и основание за преквалифициране на нарушението, ако и в НП да е посочено, че с деянието си жалбоподателят е създал опасност за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората, тъй като не е налице 3 позоваване в тази насока на конкретни факти и обстоятелства - каква е била интензивността на движението, имало ли е други автомобили и/или пешеходци и т. н. Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил вмененото му с НП нарушение, съответно — НП е незаконосъобразно по точка 1 от същото и същото следва да бъде отменено в тази му част / виж в тази насока Решение № 1495/ 26.04.2024 г. по кнахд.№ 350/ 2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора /
Следва изрично да бъде подчертано, че с разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят е въвел забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение.
Съществен елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се явява и субективната страна на деянието, която според конкретната формулировка на забраната, предполага извършването му изключително и само при пряк умисъл. Този извод се налага, доколкото законодателят е въвел изискването за наличието на специална цел в поведението на водача - пътят да бъде ползван не по предназначението му за превоз на хора и товари.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие това не беше доказано по несъмнен начин.
Установи се, че на инкриминираната дата жалбоподателят при управление на МПС се е движил със скорост по висока от необходимото, за да извърши ляв завой, като при извършване на завоя автомобилът е поднесъл,както бе описано и по- горе. Следва да се има предвид, че това поднасяне и навлизане на части от автомобила от едната пътна лента в другата се е случило само веднъж.
Волята на законодателя в чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП обаче визира съзнателно използване на пътищата, отворени за обществено ползване с цел, различна от тяхното основно предназначение за превоз на хора и товари. Такива други цели са нерегламентираните състезателни гонки, както и преднамереното извеждане на автомобила извън контрол на сравнително дълъг участък от пътя и с умишлени последователни действия, които не се налагат от характеристиките на пътното платно. В процесния случай е доказано еднократно непредпазливо действие на водача при извършване на маневра завой на ляво, довело до кратка загуба на контрол върху автомобила, но не и до съзнателно използване на пътя за т. нар. "дрифт". Последното предполага по-продължителни и настойчиви действия в тази насока, и без същите да се налагат от конкретната пътна обстановка, каквито действия не се доказват по делото в достатъчна степен. Съдебната практика е константна, че субективната страна на деянието се извежда на база обективно осъщественото от дееца. От наличните доказателства не се установи, че поднасянето на автомобила и навлизането му в насрещната пътна лента са били съзнателно търсен ефект при извършване на маневрата, още повече както беше посочено липсва повторяемост в действията на водача, от което да се направи несъмнен извод относно неговите цели. При наличните данни за хлътнала шахта на пътното платно, еднократното поднасяне на 4 автомобила не може да бъде категорично определено като резултат от умишлени действия на жалбоподателя. Ето защо съдът намира, че извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано и издаденото наказателно постановление следва да се отмени в тази му част.
По точка 2- ра от обжалваното НП.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, което визира забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им
В обстоятелствената част на АУАН и НП, нарушението е описано като Ограничена е видимостта (намалена прозрачност), през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя. Очевидно в конкретния случай липсва достатъчно ясно описание на твърдяното нарушение, позволяващо на съда да извърши преценка доколко изводът на административнонаказващия орган за извършено такова е съответен на материалния закон. Забраната по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, под която норма е подведено второто нарушение, не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации по аргумент на чл. 105, ал. 3 от ЗДП, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио.