Решение № 31 от 19.01.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Шумен, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20233630101706 по описа за 2023 година

Предявени са три положителни установителни иска, с правна квалификация чл.

422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната лихва и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал.

1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Производството по настоящото дело е образувано по депозирана в ШРС Искова молба от “Сити Кеш” ООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

“*** № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П. чрез юрисконсулт М.Т. срещу М. М. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. “Северна“ № 10, вх. 2, ет. 6, ап. 37.

Ищцовото дружество твърди, че на 22.10.2021 г. между „Сити кеш“ ООД и ответника М. М. М. бил сключен Договор за предоставяне на паричен заем Кредирект № ***.

Договорът бил сключен при стриктно изпълнение на предвиденото в ЗЕТ, ЗПФУР и ЗЕДЕУЗ, след поредица от разменени имейли. По силата на същия, на ответника била предоставена сума в размер на 1200 лева. Страните са договорили олихвяване на усвоената сума с договорна лихва, фиксиран за целия срок на договора в размер на 40.05 %. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне била в размер на 1681.86 лева, като посочената сума следвало да бъде заплатена на 4 равни седмични вноски в размер на 40.05 лева и 14 равни седмични вноски в размер на 108.69 лева, като първата погасителна вноска била платима на 22.11.2021 г. На цитираната дата, сумата била получена от заемателя на каса на Изи Пей срещу предоставена от него лична карта, който поел задължение да я върне до 24.04.2023 г., като заплати и договорна лихва. В договора било предвидено, че при непредставяне на обезпечение в срок, М. дължи и неустойка. Ответника, обаче, не изпълнил изцяло задълженията си и не платил пълния размер на паричните си задължения. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена по ч. гр. д. № 945/2023 г. по описа на ШРС била издадена заповед за изпълнение. Тъй като след издаване на заповедта за изпълнение от страна на длъжника е било депозирано възражение по реда и в срока по чл. 414 от ГПК, за тях е възникнала необходимост от завеждане на настоящия иск.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с 1 правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, от които първият с цена на иска 1 200 лева – главница по Договор за предоставяне на паричен заем Кредирект № *** от 22.10.2022 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и ответника М. М. М., 481.86 лева – договорна лихва за периода от 22.10.2021 г. до 24.04.2023 г.; 269.60 лева - законна лихва за забава за периода от 01.01.2022 г. до 01.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.

Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 09.01.2023 г., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника, подава отговор на исковата молба.

С ч и т а сключеният Договор за потребителски кредит № *** за недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не били посочени условията за приложимият лихвен процент, липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив, на основание чл.

22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - понеже липсвало уточнение какви точно разходи се включват в посочения ГПР, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК – поради липсата на задължителната по ЗПК информация в погасителния план.

Прави възражение за нищожност на предвидената в договора неустойка, която била включена в погасителния план. Освен това оспорва като нищожна и клаузата за договорна лихва, както на изложените по-горе възражения, така и поради противоречие с добрите нрави. Моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, както и разноските, направени в хода на настоящото производство.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. От негово име е депозирана писмена молба на 09.01.2023 г., в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения неподписан договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от 22.10.2021 г. е, че въз основа на същия, ищецът „Сити кеш“ ООД се задължил да предостави на ответника М. М. М. сума в заем, равняваща се на 1200.00 лв., а последният – да върне общата сума в размер на 1681.86 лева, като посочената сума следвало да бъде заплатена на 4 равни седмични вноски в размер на 40.05 лева и 14 равни седмични вноски в размер на 108.69 лева, като първата погасителна вноска била платима на 22.11.2021 г., а последната – на 24.04.2023 г. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне включвала освен главницата по кредита в размер на 1200.00 лева и договорената лихва от 481.86 лева. Посочени са размера на дължимата от заемателят договорна лихва и лихвения процент, като страните са договорили ГЛП, фиксиран за целия срок на договора в размер на 40.05 % и ГПР – 48.12%. В т. 6.2 е посочено, че при неизпълнение на т. 6. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 2 422.14 лв., включена в месечните погасителни вноски, като по този начин общата дължима от ответника сума при непредставяне на обезпечение възлиза на 4 104.00 лева. Според т. 6.1, страните предвидили, че за обезпечаване на вземанията си във връзка с предоставения кредит, потребителят се задължава в тридневен срок от сключването на договора да предостави на кредитора едно от описаните обезпечения – поръчител или банкова гаранция, по начина и реда, отговарящо на условията 2 на чл. 33, ал. 1 от Общите условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, заемателят като обезпечение в полза на кредитора следва да предостави на кредитора едно или две физически лица – поръчители, отговарящи на определени изброени изисквания или безусловна банкова гаранция, обезпечаваща два пъти размера на общата сума за плащане по договора включваща договорената главница и лихва, със срок на валидност 6 месеца след крайния срок на договора. По делото са представени и Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Сити кеш“ ООД. По делото е представена разменена между страните кореспонденция, чрез имейли.

От приложеното ч. гр. дело № 945/2023 г. по описа на ШРС се установява, че „Сити кеш“ ООД подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 29.04.2023 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 421/03.05.2023 г. срещу ответника за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове. Срещу издадената заповед, на 23.06.2023 г. М. подал възражение. Понеже срещу издадената заповед било депозирано възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Договор за паричен заем Кредирект с № *** от 22.10.2021 г., ведно с приложения, Искане за сключване на договор за кредит, СЕФ, Лог файл по договор за паричен заем ***, вносна бележка за заплатена държавна такса, Пълномощно, както и от материалите, приложени по ЧГД № 945/2023 г. по описа на ШРС.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, на 22.10.2021 г. чрез Изипей на ответника М. М. М. е получил постъпилия превод за сума в размер на 1200.00 лв. от „Сити кеш“ ООД с основание „договор за заем“. Вещото лице заключава, че за погасяване на задълженията на ответника са постъпили суми в общ размер 250.00 лв., съответно на 26.01.2022 г. – 50.00 лв. и на 28.06.2022 г. – 200.00 лв., с които са погасени такси и неустойки за забава съобразно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ ООД във връзка с предоставени заеми „Кредирект“ чрез Интернет, поради което не се налага преизчисление на погасителни вноски. Към датата на изготвяне на експертизата според вещото лице задълженията на ответника към ищцовото дружество възлизали, както следва: главница – 1200.00 лв., възнаградителна лихва – 481.86 лв., неустойка – 2422.14 лв., такси за неустойки и забава – 295.40 лв. и законна лихва за периода от 01.02.2022 г. до 01.04.2023 г. – 145.97 лева. Доколкото кредитът е следвало да се върне на 18 месечни плащания, от които последното е на 24.04.2023 г., съдът приема, че крайният падеж е настъпил. Ето защо всички суми са станали изискуеми поради настъпване на падежа, без да се твърди обявяване на предсрочна изискуемост.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „Сити кеш“ ООД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника М. М. М. в качеството й на длъжник, на заповед № 421/03.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 945/2023 г. по описа на ШРС, и след депозиране на възражение във формата и срока по чл.

414 от ГПК. Претендира се установяване на вземане, частично съответно на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за паричен заем Кредирект № *** от 22.10.2021 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от 3

ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. дело № 945/2023 г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и заключението по изготвената експертиза.

Ищецът се позовава на сключен между страните договор за паричен заем Кредирект, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР – договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.