Решение № 186 от 05.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. С., 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова в присъствието на прокурора С. Г. П. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600647 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда № 20 / 18.07.2025г., постановена по НОХД № 149/2024г. по описа на РС К..

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия Н. Ч. Ч., ЕГН **********, роден на 10.02.1989 г., в гр. П., българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен с постоянен адрес: гр. Б., кв.“Д. Е.“, ул.“Г. Д.“ № ...., за ВИНОВЕН, в това, че на 06.06.2025 г., около 11.30 часа на Второкласен път-81, в района на километър 33+300, с посока на движение от гр. М. към гр.С., управлявал моторно превозно средство - тежкотоварна композиция състояща се от влекач марка „ДАФ“, модел „.........“ с peR № .... и прикачено полуремарке марка „Кьогел“ модел „СН 24“ с peR № .........., собственост на „О.“ ЕООД, ЕИК.............. гр.С., с ползвател фирма „Д.........“ АД, ЕИК: ..........., гр.С., след употреба на наркотични вещества, а именно - амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред, с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“, с фабричен номер № ......... - престъпление по чл.343б, ал.3 НК, поради което и на основание чл. 54 от НК, го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.

На основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

Наложил е на подсъдимия Н. Ч. Ч., ЕГН ********** допълнително кумулативно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

1

На основание чл. 343 г, вр. чл. 343 б, ал. 3 от НК е лишил подсъдимия Н. Ч. Ч., ЕГН ********** от право „да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия Н. Ч. Ч., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата на основание чл.343б, ал.5 от НК, левовата равностойност на управлявания от него влекач марка „ДАФ“, модел „.........“ с per. № .... - в размер на 105 000 лева - съобразно изготвената СОЕ по делото.

В тежест на подсъдимия Ч. са възложени направените по делото разноски от страна на частния тъжител .

Присъдата в частта, касателно осъждането на подсъдимия да заплати в полза на държавата равностойността на управляваното от него превозно средство –товарен автомобил е атакувана от подсъдимия Н. Ч. с въззивна жалба, чрез защитника му като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон. В жалбата се навеждат конкретни доводи, че наложената му наказателна санкция, като водач на товарен автомобил-влекач м. „ДАФ“, за заплащане на равностойността на същия в размер на 105 000 лева е непропорционална и се явява несправедлива спрямо тежестта на извършеното от него деяние, като не е съобразена с редица обстоятелства, имащи значение за конкретния случай и влияещи на отговорността а именно- чистото му съдебно минало, обстоятелството, че упражнява обществено –полезен труд като работи на трудов договор, добри характеристични данни.

В подкрепа на изложените обстоятелства представя пред настоящата инстанция писмени доказателства- трудов договор и протокол за постъпване на работа, заверени лично от него с електронен подпис.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на присъдата в атакуваната и част.

В съдебно заседание по същество на делото, упълномощеният от подсъдимия защитник адв. Б. поддържа жалбата, с изложените в нея оплаквания и доводи, като поставя особен акцент на незаконосъобразността на наложената мярка по чл.345б, ал.5 НК, с последици на конфискация. Видно от доказателствата по делото същата е в заначителна степен непропорционална спрямо доходите и имущественото състояние на подсъдимия, който работи по трудов договор като водач на автомобил влекач, доходите му са ограничени и като такива изцяло не кореспондират с размера на наложената му финансова 2 санкция. Същата е непропорционална спрямо характера, тежесттта и обществената опасност на престъплението.

Към това становище изцяло се присъединява подсъдимият.

В последната си дума моли да бъде спряно производството до произнасянето по преюдициално запитване до СЕС във връзка с разпедбата на чл.343б,ал.5 НК. Алтернативно- моли да се уважи жалбата, като се намали по размер наложената финансова санкция.

Представителят на СОП изразява становище в полза на потвърждаване на атакуваната присъда изцяло.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата, на заявените основания и след като на основание чл.314,ал.1 НПК осъществи самостоятелна цялостна проверка на атакуваната присъда, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното.

Жалбата е частично основателна в частта и по отношение на прилагането на разпоредбата на чл.343б,ал.5 НК.

В останалата част, се налага констатацията, че първият съд е изградил верни фактически изводи, като законосъобразно е ангажирал наказателната отговорност на подс. Ч. по повдигнатото против него обвинение.

Фактическите изводи са първия съд почиват изцяло на доказателствата, последните са събрани по реда на НПК, в мотивите, придружаващи съдебният акт, съдът е изпълнил процесуалната си и доказателствено правна задача да ги подложи на внимателен и задълбочен анализ, съпоставяне и тълкуване, като в резултат възприетата фактическа обстановка, не поражда и минимално съмнение в обосноваността и правилността на фактическите изводи.Тези фактически изводи се споделят изцяло и от настоящата въззивна инстанция.

Подсъдимият Н. Ч. Ч., ЕГН **********, роден на 10.02.1989 г., в гр. П., българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен с постоянен адрес: гр. Б., кв.“Д. Е.“, ул.“Г. Д.“ № ..... Събраха се добри характеристични данни, подсъдимият е млад човек, работи по трудов договор с „Д,“ АД като професионален шофьор на товарна композиция, международни превози.Няма противообществени прояви.

На 06.06.25г., около 11.30ч., подсъдимият се движел по второкласен път81, в района на километър 33+300, с посока на движение от гр. М. към гр.С., 3 като управлявал моторно превозно средство - тежкотоварна композиция състояща се от влекач марка „ДАФ“, модел „.........“ с per. № .... и прикачено полуремарке марка „Кьогел“ модел „СН 24“ с per. № .........., собственост на „О.“ ЕООД, ЕИК.............. гр.С., с ползвател фирма „Д.........“ АД, ЕИК: ..........., гр. С.. В това време свидетелите Р. Р. и Х. В. полицейски служители при РУГ., който към този момент били на работа в съвместен автопатрул възприели управляваната от подсъдимия композиция и предприели действия по проверка на тежко товарната композиция и установили подсъдимия като водач. В хода на проверката подсъдимият бил видимо притеснен и неспокоен, поради което полицейските служители решили да го изпробват с техническо средство за алкохол. Пробата била отрицателна, поради което бил изпробван със сертифицирано техническо средство за установяване на наркотични вещества или техните аналози- “Drager Drug Test 5000”. Пробата била под №54, като отчел съдържание на „Амефатимин“ и „Метаамфетамин“. Впоследствие бил издаден талон на подсъдимия за медицинско изследване и бил транспортиран до ФСМП Г., където той отказал да даде кръвна проба.

Свидетелят Х.В. попълнил Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 06.06.25 г. Съставил АУАН, cep. GA № ........ от 06.06.25 г. за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП срещу подсъдимия.

Подсъдимият притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство №069054477000, като същото било иззето със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от същата дата, изготвено от свид. Р., на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Видно от Протокол 202550448-10000/17.02.25 г. за сервизна проверка, техническото средство “Drager Drug Test 5000” с идент. номер ARSD-0005, е преминало периодична проверка на 17.02.25 г., със срок на валидност на проверката: 12 месеца, т. е. до 17.02.26 г.

От заключението по изготвената съдебно- оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност на влекач марка „ДАФ“, модел „.........“ с per. № .... е 105 000 лева, а тази на прикачено полуремарке марка „Кьогел“ модел „СН 24“ с per. № .........., е в размер на 40 000 лева.

На тази фактическа основа РС К. законосъобразно е ангажирал отговорността на подс. Н. Ч. Ч. по чл.343б,ал.3 НК. Наложено е справедливо 4 наказание лишаване от свобода, определено в минималния размер, предвиден в закона, законосъобразно е прието, че липсва необходимост в съответствие с чл.36 НК, да бъде изтърпяно наказанието и същото е условно отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. Правилно и законосъобразно са наложени и определени по размер допълнителните кумулативни наказания – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право за управляване на МПС – за срок от една година.

При цялостната проверка на присъдата обаче, съществуват основания да бъдат споделени оплакванията в жалбата, за липса на пропорционалност спрямо тежестта на престъплението и личността на извършителя, както и липса на съответствие с законодателството на ЕС, имащо задължителен характер, при налагане на допълнителната наказателна мярка по реда на чл.343б,ал.5 НК и осъждането на подс. Н. Ч. да заплати равностойността на превозното средство в размер на 105 000 лева.

Това е така в зависимост от следните съображения, които съдът ще изложи по- подробно по-долу:

Относно противоречието на чл. 343б, ал. 5 НК с Правото на ЕС:

На първо място следва да бъде посочено, че държавите-членки са задължени да прилагат Правото на ЕС винаги, когато действат в приложното му поле. Поради това следва преди всичко да бъде установено дали конкретното правно положение е в приложното поле на Правото на ЕС. Това зависи от установяването на пряка или косвена връзка между националната правна уредба и съюзното право. Всяка вътрешна норма, която има отношение към обхваната/уредена от Правото на ЕС материя, попада в приложното поле на Правото на ЕС, респ. на Харта на основните права на Европейския съюз (вж. „Книга втора. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС /Приложно поле на Хартата/“, Проф. д.ю.н. А. С.).

Рамковите решения и директивите са актове на вторичното право на ЕС.

Задължителният характер на рамковите решения налага на националните органи, и по-специално на националните съдилища, задължението да тълкуват националното право в съответствие с тях (решение по дело C-105/03, т. 34).

Принципът за съответстващо тълкуване се прилага и за директивите, като изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от 5 последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел (решение по дело C‑282/10, т. 27) Рамково решение 2005/212 и Директива 2014/42, която съгласно член 14, параграф 1 заменя първите четири тирета от член 1, както и член 3 от това рамково решение, са актове, приети в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Тези актове задължават държавите членки да въведат общи минимални правила за конфискация на средства и облаги, свързани с престъпления, с оглед по-конкретно да се улесни взаимното признаване на съдебни решения за конфискация по наказателни дела (решение по съединени дела C‑767/22, C‑49/23 и C‑161/23, т. 72-73).

Член 2, параграф 1 от Рамковото решение задължава всяка държава членка да вземе необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средствата на престъплението и облагите от престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги. С оглед разпоредбата на чл. чл. 14, пар. 1 от Директива 2014/42 дефинициите на понятията „конфискация“ и „средства на престъплението“ от Рамково решение 2005/212 се заменят с дефинициите от Директивата. Така съгласно чл. 2, т. 3 от Директива 2014/42 „средства на престъплението“ означава всяко имущество, което е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, по какъвто и да е начин, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления. Наред с това, съгласно чл. 2, т. 4 от Директива 2014/42 „конфискация“ означава окончателно отнемане на имущество, постановено от съд във връзка с престъпление.