Протокол № 361 от 25.09.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 361 гр. С., 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Илка Й. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20262200100160 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът М. М. Т., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. В. Б. от АК-С.З. с пълномощно от днешното съдебно заседание, надлежно преупълномощен от адв. П. Д. К. от АК-С., надлежно упълномощена.

За ответното дружество Застрахователна компания „Л.И.“ АД, редовно призовано, се явява юриск. К. Н. А., надлежно упълномощена с представено с отговора на исковата молба пълномощно.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Юриск. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице условията и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото и докладва, че заседанието е първо открито съдебно заседание по делото. Делото е докладвано с Определение № 560/23.07.2026 г., постановено на основание чл.140 от ГПК. Със същото определение съдът е предявил на страните и проект за доклад.

Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище във връзка с предявения доклад, както и ищецът по депозирания отговор на исковата молба.

Адв. Б.: Поддържам депозираната исковата молба, както и подадените от нас молби. Оспорвам отговора на ответника и подадените от него молби.

Поддържам всички направени доказателствени искания с исковата молба и с допълнителната молба. Нямам възражения по доклада, като моля да се отдели за безспорно обстоятелството, че делинквентът е застрахован в ответното дружество с посочената застрахователна полица, т.е. че е налице валидно застрахователно правоотношение между страните и че е предявена 1 извънсъдебна претенция от доверителя ми на 06.10.2023 г. Водим допуснатите свидетели за неимуществени вреди и моля да бъдат разпитани.

Юриск. А.: Оспорвам предявените искове. Поддържам отговора на исковата молба. Поддържам направените искания. Нямам възражения по доклада.

С оглед становищата на страните, съдът на основание чл. 146 ал.1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА предявения на страните проект за доклад с Определение № 560/23.07.2026 г. за окончателен.

На основание чл. 148 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите със същото определение писмени доказателства.

Съдът докладва, че в отговор на изисканата със същото определение справка от РП-С. с писмо от 29.07.2026 г. на РП-С. е посочено, че с постановление на наблюдаващия прокурор от 26.06.2026 г. в качеството на обвиняем по ДП № 637/2025 г. на РУ-МВР-С., вх. № 2541/2025 г. на РП-С. е привлечен К. К. К. с ЕГН **********, като делото е изпратено на разследващия полицай за предявяване на обвинение, провеждане на разпит и предявяване на материалите по разследването, след което предстои доклад на наблюдаващия прокурор за преценка дали са изпълнени дадените указания.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че след като събере допуснатите в днешното съдебно заседание гласни доказателства, ще следва на основание чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК производството по делото да бъде спряно до приключването му с влязъл в сила финализиращ акт, едва след което съдът следва да пристъпи към извършване на преценка за необходимост и относимост на исканията на страните за назначаване на експертизите, техният вид и конкретизация на въпросите.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към разпит на доведените в днешното съдебно заседание свидетели, както и на призования свидетел К. К. К. в случай, че същият се явява.

На поименното повикване на К. К. К. същият не се явява, като при следващо неявяване, след призоваването му, на същия следва да бъдат наложени предвидените в ГПК санкции, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

Свидетелят К. К. К. при провеждане на следващо открито съдебно заседание следва да се призове като свидетел, като съдът предупреждава същия, че при неявяване, за да бъде разпитан като свидетел и при липса на 2 уважителна причина за това, съдът ще наложи глоба и ще постанови принудителното му довеждане.

Съдът пристъпва към разпит на водените в днешното съдебно заседание свидетели на ищцовата страна.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

С. А. Б. на 49 г., бълг. гражданка, неосъждана, майка на ищеца М. Т., С. М. Т. на 21 г., бълг. гражданин, неосъждан, брат на ищеца М. Т.;

След установяване на самоличността съдът върна документите за самоличност на свидетелите.

Предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК, свидетелите обещават да говорят истината.

Съдът отстрани от залата свид. С. Т. и пристъпи към разпита на свид. С.

Б..

Свид. С. Б., РАЗПИТАНА КАЗА: Обещавам да говоря истината. Майка съм на М.. Вечерта големият ми син ми звънна и ми каза, защото мъжът ми беше с бъбречна недостатъчност и го гледах в къщи и когато той ми звънна ми каза, че трябва да отида в болницата и попитах защо и той ми каза, че брат му се е обърнал с колата. Дори не казах на мъжа ми и казах, че отивам до едно място. Излъгах го, че отивам до мои роднини в болницата. Отидох в окръжната болница и гледам М.та в количка и видях, че кракът му беше обърнат, счупен. Десният крак. От носа му течеше кръв и от главата му. Аз го попитах нещо и той не можеше да отговори. Брат му ми каза – „Майко, той не е на себе си. Недей да го питаш“. Вечерта го приеха в болницата и казаха да се прибираме и че утре ще го оперират. По-късно вечерта брат му му звъня и телефонът не отговаряше. Брат му ми каза – „Майко, има нещо“ и отидохме в болницата. По едно време видяхме, че го вкарват в операционната и там седяхме, чакахме. Изкараха го. Минаха се няколко дни и пак го вкараха в операционната и ни казаха трета операция ще има, но не е наложително, че ще видят как ще движат работите и да ходим да му гледат крака как се движат нещата. Това беше. След това го изписаха. Повече от десетина дни стоя в болницата. Изписаха го. В леглото беше 4-5 месеца. Аз и брат му го гледахме.

Ние сме заедно в една къща и по едно време го беше страх. Викаше – „Майко, страх ме е, страх ме е“. Прегръщаше ме. М. имаше нужда от чужда помощ.

Той се хранеше с ръцете си, но по голяма нужда и по малка беше с подлога.

Беше шест месеца в леглото. Страх го беше да стане. Продължи чуждата помощ пет-шест месеца. След това брат му предложи да го разкарваме в къщата, но той не можеше. Дори и сега се изморява. Приемаше лекарства.

Лекарят казваше да ги приема и ако има нещо след два месеца пак да отиде да видят как се движат нещата и вече те ще кажат дали ще има трета операция, защото каза, че е било сложно счупено. Преди инцидента М. беше добре, нямаше оплаквания. Беше в стрес от инцидента. Все страх имаше. Викаше – „Майко, страх ме е“. Идвало му отвътре притеснено. Доскоро беше в това състояние, но вече започна да се успокоява. Затвори се. Не искаше да излиза от къщи навън. Сега вече започна брат му да го изкарва. Ние го изкарвахме по малко, но казваше, че се изморява. Дори и лекарят каза, че е нормално и малко по малко ще се възстанови. М. преди инцидента работеше на частна 3 собственост в квартала. Ходеше да помага. С орехи се занимаваше. Каквото му казва частникът това прави. Беше като общ работник. След инцидента не е работил и още не работи. Учеше преди инцидента. Спря, прекъсна, защото не беше добре. Учеше в Механотехникума в 11 клас. Има още да учи, но той не беше добре и го прекъснаха от там. Видяха го и го прекъснаха. За тази учебна година не е записан, защото те го приключиха от училище. Остана с 11 клас.

Той искаше да продължи, но те като го видяха учителите. Тази година не са го виждали. Той не е отишъл да иска да продължи, защото още не е добре. Още не му е за учене. М. имаше кръв на челото. Не помня от коя страна и от носа му имаше кръв и на крака му имаше дупка.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.

Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от залата.

Свид. С. Т., РАЗПИТАН КАЗА: Обещавам да говоря истината. Брат съм на М.. Знам за ПТП с брат ми на 24 април 2025 г. Разбрах след като ми се обадиха. Имах приятел, който видял катастрофата и се обадиха. Познали брат ми и аз тъкмо бях покрай болницата, заради баща ми и по най-бързия начин отидох. Уплаших се. Видях брат ми. Той беше в колата, а другите момчета излязоха от колата и чаках да излезе той, но той беше в шок. Даже, когато искаше да слезе от колата, той не осъзнаваше. Махнах му колана и ме питаше дали е катастрофирал. Пробва се да слезе, но глезена му беше изкривен. Аз го вдигнах, сложих го в моята кола и го закарах в болницата. Беше глезенът на десния крак. Закарах го в окръжна болница „Д-р И.С.“. След като го закарахме в болницата, приеха го в Бърза помощ и качихме се горе за снимки. Направиха му снимки. След това се обадих на майка ми. Той искаше да говори, защото беше уплашен. Приеха го в болницата. Остана си там. Бяхме до него. След това се прибрахме. След като го настаниха казаха, че има счупване на глезена на три места. В болницата стоя около десетина дни. През това време инжекции за болките, лекарства. Там, където му изместиха глезена, след това вече операция му направиха. Операцията първата за изместването на глезена беше вечерта късно към дванадесет часа, вече към 25 април, а другата мисля, че беше два дни след това. Мисля, че на 27. Когато беше по малка или голяма нужда аз бях при него. Помагах му, защото той не можеше да стане. На памперси беше. Беше го срам от майка ми и затова аз това го вършех, а за лекарствата, когато го боли нещо казваше на майка ми и му давахме лекарствата изписани от лекарите. Той се плашеше да стане. Не искаше да се допрем до него, защото го беше страх да не го боли. Около 5-6 месеца не ставаше, защото не можеше. Опитваше се, но го болеше доста и започваше да плаче. След това, когато ставаше аз му помагах, защото той стъпваше по малко, но не както трябва, защото го боли и го беше страх да не се спъне и да не падне и аз бях до него. Когато започна да стъпва по малко долу-горе към три-четири месеца да е било. Това е след предните 5-6 месеца, когато не ставаше. Преди инцидента работихме семеен бизнес с баща ни и той работеше. След като почина баща ми, той почина на 30 май 2025 г., но преди да станат тези катастрофи и работехме с баща ни и си работихме на частно.

След катастрофата М. не работеше. Преди да стане катастрофата работеше в семейния бизнес. Аз завърших и той идваше и помагаше. Той не е завършил.

Това му попречи, заради здравето. От училището прекъснаха. Аз лично ходих до училището. Той иска да си довърши и говорих с госпожата и тя каза – 4

„Добре. Когато се чувства добре, може да присъства на училище. Не е проблем. Може да продължи“. В момента аз лично не му позволявам, в смисъл той когато ходи малко повече и се измаря и го боли. При по-резки движения го боли. Има занятия на училище, които изискват движения. Той беше автотранспортна техника неговата специалност. Не е продължил по своя преценка. След катастрофата психически се промени. Плаши се. В къщи, когато стои, плаши се. Даже, когато го карах на прегледи до болницата в колата не искаше да се качва. Чува някакъв шум от колата, отвън пред вратата и се плаши. Като цяло се плаши от автомобилите. Това все още го е страх. Той не кара. Аз го придвижвах с моята кола и за това Ви казвам, че като стане нещо, даже наскоро се наложи да пътувам, взех го с мен, видя една катастрофа по пътя и започна да плаче. Имал е проблеми със съня си, стоеше до късно през вечерта. През деня си лягаше малко по-спокойно, защото имаше някакъв страх. Когато отидохме на преглед за крака му и казахме на доктора, че се плаши постоянно, плаче, не иска да го доближим до крака му и докторът каза, че е нормално, защото е претърпял катастрофа и е нормално да се плаши. Това беше последно, когато ходихме на преглед преди шест месеца. Вече е по-добре една идея през последните шест месеца.

По време на произшествието брат ми седеше на задна дясна седалка. В автомобила е имало трима човека общо с брат ми. Цялата кола беше размазана. Беше изпочупена по тавана, по предницата, гумата я нямаше.

Когато пристигнах на катастрофата отворих вратата. Той беше легнал на седалката и когато му отворих колана той тогава се осъзна. Исках да го издърпам да го изкарам от колата. Имаше рани на десния крак. Имаше малко кръв по главата от лявата страна. Имаше кръв на пръстите му на десния крак.

Разпечатката съдържа 52 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b33044f-ca62-45e4-8d0d-453553623589