Решение № 152 от 15.09.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Бургас, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20252000500149 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.247, вр. чл.248 от ГПК.

С решение № 116/23.06.2025 год. по в.гр.д.№ 149/2025 год. по описа на Бургаския апелативен съд е ОТМЕНЕНО решение № 16/02.02.2025 год. по гр.д.№ 146/2024 год. по описа на Сливенския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които:

- е осъдено Н. Б. НА БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, БУЛСТАТ 130764706, със седалище и адрес: гр. София, 1 000, ***, ет. 2, представлявано по делото от *********************************, чрез адв. Р. Ц., с адрес: гр.

С., ул. „С.“ № *, ет. * да заплати на В. В. М., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Д.

К. С.“ № * ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, ет. *, офис *, чрез адв. П. Н., обезщетение за неимуществени вреди, поради смъртта на баща му - В. А. М., настъпила в ПТП на **.**.**** г., по вина на О. В. (O. B.), роден на **.**.**** г. в Р. М., като водач на товарна композиция, съставена от влекач Волво с peг. СЕ7442ВС и полуремарке Шмитц с peг. № СЕ4689ХТ, съгласно вляза в сила присъда по НОХД № 386/2020 г. по описа на Ямболски окръжен съд, за сумата над 6928,17 лв. до размера от 100 000 лв. – т.е. за разликата от 93 071,83 лв., ведно със законната лихва върху разликата считано от 18.02.2023 год. до окончателното й плащане.

- е осъдено Н. Б. НА БЪЛГАРСКИТЕ

1

АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, БУЛСТАТ 130764706, със седалище и адрес: гр. София, 1 000, ***, ет. 2, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за адвокатско възнаграждение на адв. П. С. Н., АК С., с адрес на кантора: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, ет. *, ап. *, сумата над 6410 лв. /шест хиляди четиристотин и десет лева/ до размера от 10 380 лв. - за осъществено пред окръжния съд безплатно процесуално представителство на В. В. М., ЕГН **********.

- е осъдено Н. Б. НА БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, БУЛСТАТ 130764706, със седалище и адрес: гр. София, 1 000, ***, ет. 2, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета, по транзитна сметка на Сливенски окръжен съд, държавна такса за размера над 2880 лв. /две хиляди осемстотин и осемдесет лева/ до размера от 4 000 лв.

КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ Е

ПОСТАНОВЕНО:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

С., ул. „Г. С. Р.“ № *, ет. *, офис *, чрез адв. П. Н. за осъждане на Н.

Б.

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, БУЛСТАТ 130764706, със седалище и адрес: гр. София, 1 000, ***, ет. 2 да му заплати за обезщетение на неимуществените вреди, претърпени от смъртта на баща му – В. А. М., настъпила в ПТП на **.**.**** г., по вина на О. Б., роден на **.**.**** г. в Р.

М., като водач на товарна композиция, съставена от влекач Волво с peг.

СЕ7442ВС и полуремарке Шмитц с peг. № СЕ4689ХТ, сумата над 6928,17 лв.

/шест хиляди деветстотин двадесет и осем лева и седемнадесет стотинки/ до размера от 100 000 лв. – т.е. разликата от 93 071,83 лв. /деветдесет и три хиляди седемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху разликата, считано от 18.02.2023 год. до окончателното и плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 / 02.02.2025 год. по гр.д.№ 146/ 2024 год. по описа на Сливенския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.

ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С.

Р.“ № *, ет. *, офис *, чрез адв. П. Н. да заплати на Н. Б. НА БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ,

БУЛСТАТ

130764706, със седалище и адрес: гр. София, 1 000, ***, ет. 2, направени пред първоинстанционния съд разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 3131,80 лв. /три хиляди сто тридесет и един лева и осемдесет стотинки/, както и направени пред въззивния съд разноски съобразно основателната част от въззивната жалба в размер на 3965 лв. /три хиляди деветстотин шестдесет и пет лева/.

2

ОСЪЖДА

Н.

Б.

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, БУЛСТАТ 130764706, със седалище и адрес: гр. София, 1 000, ***, ет. 2, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. П. С. Н., АК - С., с адрес на кантора: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *, ет. *, ап. *, адвокатско възнаграждение съобразно неоснователната част от въззивната жалба в размер на 993 лв.

/деветстотин деветдесет и три лева/.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от В. В. М. чрез процесуален представител адв.Д., с искане за поправка на очевидни фактически грешки в частите, с които претенцията на ищеца е отхвърлена за разликата над 6928,17 лв. до размера от 100 000 лв. – т.е. за разликата от 93 071,83 лв. Твърди се, че в мотивите на решението съдът е посочил, че решението не е обжалвано за размера над 70 000 лв. до размера от 100 000 лв., но вместо за обжалваната разлика от 30 000 лв., с диспозитива, апелативният съд се е произнесъл до пълния размер на присъденото обезщетение, поради което погрешно са изчислени и разноските по делото, а също се сочи, че при отхвърляне на иска за посочената главница, е следвало отхвърляне и за законната лихва считано от 19.02.2025 год., а не от 18.02.2023 год. както е посочено. Направено е искане за поправка на очевидните фактически грешки и за съответно изменение на решението в частта за разноските.

По молбата е постъпило становище от Н. Б. НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, чрез адв.Цървуланова в което е посочено, че относно началния момент на дължимост на законната лихва молбата е основателна, тъй като действително е допусната фактическа грешка, но не е основателна в останалите части.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от Н.

Б.

НА

БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, чрез адв.Цървуланова. Твърди се, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка при посочване на началната дата, от която е дължима законната лихва, като вместо вярната дата – 18.08.2023 год. е посочил погрешно 18.02.2023 год., като по тази причина, след зачитане на извършеното в хода на процеса плащане, погрешно са изчислени и останалите дължими суми, както и съдебните разноски.

По молбата на въззивника не е постъпило становище от другата страна.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и след като извърши проверка, намира, че молбите по чл. 247 от ГПК и чл.

248 от ГПК са допустими.