Решение № 439 от 11.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Величка Маринкова

Анна Кофинова при участието на секретаря Красимира Й. Динева като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100600307 по описа за 2024 година прие следното:

Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.

С присъда от 10.10.2023 г. по НЧХД №13443/2022 г., СРС, НО, 7 състав е признал подсъдимия В. Г. П. за виновен в това, че на 24.04.2022 г., около 20:00 часа, в гр.

София, на тротоара на ул. ****, чрез нанасяне на удар с юмрук в лява предмишница и на удар с глава в челото, причинил на Е. И. Ш. лека телесна повреда, изразяваща се в болка - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, платима по сметка на СРС, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че липсва доброволно изпълнение.

С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В. Г. П. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева по сметка на СРС, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че липсва доброволно изпълнение, както и да заплати на частния тъжител Е. И. Ш. направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на подс.

В. П.- адв. Х. К. и допълнение към нея, в които твърди, че присъдата е незаконосъобразна.

Излага подробни съображения в тази насока, като коментира доказателствения анализ, направен от първата инстанция, с който не се съгласява. Твърди, че не е доказано извършването на деянието от страна на подс.П., алтернативно сочи, че съдът не е обсъдил дали не са налице данни за реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК, позовавайки се на 1 обясненията на подсъдимия, които сочи, че съдът е игнорирал неоснователно. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. В допълнението към жалбата се иска събирането на нови доказателства, а именно- въззивният съд да допусне повторен оглед в с.з. на оптичните носители, съдържащи видео и снимки от процесния случай, както и да допусне до разпит като свидетел по делото Л. Ц. Д., за когото сочи, че е бил очевидец на случая, но не е бил разпитан от първата инстанция.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, както и че не се налага събирането на нови писмени и веществени доказателства, респ. изслушването на нови вещи лица. Във връзка с конкретно направените доказателствени искания от защитника, съдът намери, че не се налага повторен оглед в открито съдебно заседание на оптичния носител съдържащ видео файлове и снимки, но следва да бъде допуснат до разпит като свидетел, лицето, за което се твърди в жалбата, че е бил очевидец на инкриминирания случай.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. К., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения.

Счита, че са налице противоречия в показанията на свидетелите Ш., С. Д. и К.Р., за което излага съображения. Акцентира върху депозираните пред въззивния съдебен състав показания на свидетеля Л. Д., който твърди, че е присъствал по времето и на мястото на конфликта, но е категоричен, че не са нанасяни удари. Намира обясненията на подсъдимия П. за последователни, както и че същите не следва да се игнорират. Обръща внимание върху проведения от свидетелката Ш. разговор при позвъняването й на тел. 112, като посочва, че ако позвъняването е направено непосредствено след процесния случай, би било логично риториката да е съвсем друга. Счита, че първият съд безкритично се е доверил на заключението на вещото лице по СМЕ, а вещото лице е проявило нетипична дезаинтересованост от механизма на деянието. Счита, че изложените в жалбата твърдения и показанията на свидетелите, доведени от частния тъжител са неверни. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Моли да му бъдат присъдени разноски по предоставената на подсъдимия правна защита.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д. в допълнение към изложеното от своя колега, адв.

К. излага твърдения за противоречивост на доказателствения материал. Акцентира върху обстоятелството, че частният тъжител не е представил информация от камерите, касателно процесния случай, които са били насочени именно към мястото, на което се е състояло инкриминираното деяние, както и че същият не е потърсил веднага медицинска помощ.

Счита, че изнесеното от вещото лице д-р Х. досежно механизма на деянието, не съответства на изложеното в частната жалба. Намира за недоказана и разколебана обвинителната теза на частния тъжител. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Повереникът на частния тъжител– адв. Н., счита, че първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, като изводите на първия съд не се разколебават и от проведеното пред въззивния съд съдебно следствие.

Подобно на първия съд намира за незначителни противоречията в показанията на свидетелите Д., Ш. и Р.. Досежно показанията на свидетеля Л. Д., изтъква, че същият има сериозни конфликти с частния тъжител, касателно неуредени финансови взаимоотношения.

Твърди, че дори да се приеме, че изгледаните в хода на възззивното съдебно следствие записи установяват присъствието на свидетеля Д. на мястото на инцидента, видно от същите е неговото присъствие през тъмната част от денонощието, случката се е разиграла в светлата част на денонощието – около 20 часа, като същият се е появил в един значително отдалечен 2 от събитието момент. Намира обвинението за доказано от гласните доказателствени средства, експертното заключение и писмените доказателства. Моли съда да присъди разноски за предоставена на частния тъжител правна помощ и съдействие.

Частният тъжител моли за справедливост, да спре тормоза от страна на подсъдимия спрямо съпругата му и служителите му.

Подсъдимият П., в лична защита, поддържа казаното от защитниците си, твърдейки, че е първоинстанционният съд го е осъдил на базата на неверни показания на трима финансово зависими от фирмата на частния тъжител свидетели. Намира за абсурдна тезата да е нанесъл удар с глава, обръщайки внимание на образованието си и упражняваната от него професия.

В предоставеното му право на последна дума повтаря, че е невиновен, както и че не е извършил престъпление.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приетата по делото експертиза, обсъдени съвкупно и детайлно в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на събрания по делото и проверен доказателствен материал. Проведеното пред въззивния съд съдебно следствие, в рамките на което беше извършен разпит на свидетелите Л. Д., М. Ш., С. Д., М. П., П.

М., подсъдимия П., допълнителен разпит на вещото лице, изготвило СМЕ – д-р Х., преглед на съдържанието на вещественото доказателство – флаш памет, съдържащо два броя видео файлове, не разколеба направения от първия съд доказателствен анализ и правни изводи, обективирани в мотивите към обжалваното решение. Показанията на свидетеля Л. Д., анализирани съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал обуслови допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка единствено досежно присъствието на посочения свидетел на процесния адрес гр.

София, ул. **** в един значително по-късен от инкриминираните събития момент, с оглед оказана от него помощ на свидетеля Ш. по изнасянето на мебелите от посочения адрес. Поради изложеното и при извършена от въззивния съд самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд намери основания за допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка по делото, единствено в посочената по-горе част, която е следната:

Подсъдимият В. Г. П., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. Сливен, българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, живущ в гр.

София, ул. ****, ет. ****.

Подсъдимият В. П. бил собственик на сграда, находяща се в гр.София, ул. ****.

3

Същият бил управител на „К. БГ“ ЕООД, ЕИК ****. Частният тъжител Е. Ш. бил управител на „Н.П.“ ООД, ЕИК ****. Фирмата на последния се занимавала с наемане на помещения в сгради, реновирането им и създаването на ко-уъркинг пространства.

Участие в дейността на фирмата имала и съпругата на частния тъжител - свидетелката М. Ш.. Във връзка с тази си дейност „Н. П.“ ООД наели от наемодателя „К. БГ“ ЕООД етажи 1, 2, 3 и 4 от горепосочената сграда, находяща се на ул. ****. През 2021 г. управителят на дружеството-наемодател се нанесъл да живее със семейството си на ул.

****, ет. ****.

В началото на 2022 г. отношенията между подсъдимия П. и частния тъжител Ш., се влошили. Подсъдимият П. имал претенции, че фирмата на частния тъжител неправомерно разполагала камери в общите части, както и средства за контрол на достъпа до входа на жилищната част и портата на безистена, включително разполагала техника в общите части на сградата в стълбищните клетки. От своя страна работещите във фирмата на частния тъжител Ш. се оплаквали от проявена агресия на подсъдимия към тях, спиране на тока им, рязане на кабелите на интернета и нарочно паркиране на „черно БМВ“ пред входа, което да затруднява достъпа до сградата.

В резултат на така обтегнатите отношения частният тъжител Ш. и служителите на фирмата му решили да прекратят дейността си в горепосочената сграда и да изнесат оборудването и мебелировката си оттам. За целта, на 24.04.2022 г., Великден, неделя, в късния следобед, частният тъжител Ш. и съпругата му започнали да изнасят мебели и техника от сградата на ул. ****. При изнасянето им помагала св. К.Р., която била съсед и позната на ЧТ и съпругата му и не била действащ към онзи момент служител на „Н.П.“ ООД - такава станала към момента на настоящото съдебно производство. За изнасянето помагал и св. С. Д. и негов приятел - св.П. М.. Двамата пристигнали на адреса с бус, в който да натоварят изнесените мебели и оборудване. Св. Д. не бил в служебни отношения с фирмата на частния тъжител Ш.. Същият се занимавал с ремонтни дейности и частният тъжител Ш. бил ползвал и преди неговите услуги.

В късния следобед на горепосочените дата и място, и към момента на изнасянето на мебелите и товаренето им в буса, се появил подс. В. П., който започнал да създава затруднения на св. Д. при изнасянето на мебелите - препречвал им асансьора, заставал на парапета на стълбите, като не им давал да минават. Около 20:00 часа частният тъжител Ш. се намирал на тротоара на ул. „Г. С. Раковски“ пред № 24, като подпирал с ръце голям плот за офис-маса, в очакване същата да бъде натоварена в буса от св.Д. и неговия колега- св.П. М.. Последните двама през това време товарили в буса маса. В същия момент от сградата на ул. **** и в гръб към частния тъжител Ш. излязъл подс.

П.. На метър зад него, излизайки също от сградата, се намирали св. М. Ш. и св. Р..