Протокол № 1358 от 02.10.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1358 гр. Варна, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501316 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:10 часа се явиха:

---------------------------------------------------------------------------------------Въззивникът Р. К. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т. И., редовно упълномощена и приета от съда от преди и от и адв. М.Г., редовно преупълномощена от адв.Т. И. и приета от съда от днес.

Въззиваемите Ф. Й. Г., С. Н. А., В. Г. Й., Г. К. Д. и А. С. Й., редовно призовани, явяват се лично, представляват се от адв. Р. М., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемите М. П. Е., Г. Н. И. и П. П. П., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Р. М., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

АДВ. И.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Във Варненски окръжен съд е постъпила въззивна жалба с вх.

1

№91050/13.11.2024г., подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Т. И.

– ВАК, срещу Решение №3529/10.10.2024г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №880/13.03.2025г., постановено по г.д. №14298 по описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав, с което е уважен, предявеният от С. Н. А., ЕГН **********, Г. Н. И., ЕГН **********, Ф. Й. Г., ЕГН **********, Г. К. Д., ЕГН

**********, М. П. Е., ЕГН **********, П. П. П., ЕГН **********, В. Г. Й.,

ЕГН **********, А. С. Й., ЕГН ********** срещу Р. К. Д., ЕГН ********** положителен установителен иск за собственост, с правно основание чл.124 ГПК и е прието за установено по отношение на Р. К. Д., ЕГН **********, че ищците са собственици на 18/24 идеални части от ПИ с пл.№***, площ 863 кв.м., находящ се в гр. Варна, район Младост, местност „П.“, при граници по скица: ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№****, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№***, ПИ с пл.№*** и път, по силата на настъпило наследствено правоприемство от наследодателя А.М.С., б.ж. на гр. Варна, починал на 27.01.1994г., както и на продажба на наследство, обективирана в Договор за продажба на наследство рег.№1356 от 19.06.2009г. и Нотариален акт от 30.06.2009г. №90, том I, рег. №1469, дело 79, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен КНА №31, том II, per. №1332, дело №199/19.05.2023г. на Нотариус Веселин Петров, per. №205 НК, район на действие района на Варненския районен съд, с вх.рег. №14505/23.05.2023 г., акт №164, том ХХХVII, дело №8509/2023 г. по описа на СлВп - Варна в частта му, с която Р.

К. Д., ЕГН**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Н.“ № 16 е признат за собственик по давност на ПИ с пл. №*** с площ от 863 кв.м., находящ се в гр.

Варна, район „Младост“, местност „П.“, ведно с всички подобрения и приращения в него, при граници по скица: ПИ с пл. №****, ПИ с пл. №****, ПИ с пл. №***, ПИ с пл. №***, ПИ с пл. №***, ПИ с пл. №*** и път, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът Д. е осъден да заплати на насрещната страна, сумата в размер на 3585,14 лева, представляваща, направените в хода на производството разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че съдът е постановил решение при свръх петитум, доколкото е предявено искане за отмяна на КНА, с който се легитимира ответникът, но само в частта, засягаща спорните 18/24 идеални части от процесния имот, а не изцяло. Твърди се, че решението е недопустимо и поради това, че в диспозитива му не е посочено придобивното основание, на което е прието за установено правото на собственост на всеки от ищците, както и че не са индивидуализирани стойностите на идеалните части, притежавани от всеки от тях. Допълва се, че тази индивидуализация липса и в петитума на исковата молба, което се третира като нередовност и се моли същата да бъде оставена без движение.

Конкретизира се, че изготвеният по делото доклад е непълен, тъй като доказателствената тежест е разпределена общо, без да се съобразят твърденията на всяка от страните. Насочва се вниманието към обстоятелството, че в тежест на ищците не е било разпределено да докажат, че техният наследодател е бил собственик на имота, както и че следва да оборят 2 констатациите в представения от ответника КНА. На следващо място се сочи, че първоинстанционният съд, погрешно и обратно на изложеното в експертното заключение, е приел, че е налице идентичност между претендирания от ищците имот и имота, за който се легитимира като собственик ответникът, с представения по делото КНА. Изтъква се, че въпреки категоричните констатации на вещото лице за липсата на идентитет между двата имота, ако съдът не е бил убеден в неговата невярност, то е следвало да предприеме нужната активност и служебно да назначи допълнителна експертиза. Въвежда се възражение за нищожност на извършена съдебна делба по г.д. №4090/1979г.

На следващо място се посочва, че съдът не е обсъдил целия събран по делото доказателствен материал и се оспорват изводите, че ищците С. А. и Г.

И., притежават съответно 3/24 и 1/24 идеални части. Твърди се, че не са изложени мотиви и за доказаността на притежаваните от всеки от ищците идеални части, а формално и общо е възприето, че те притежават общо 18/24 идеални части. Посочва се още, че дори и да се приеме, че е налице идентичност между двата имота, то съдът е бил длъжен да обсъди подробно въведеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Сочат се и въпроси, по които не е взето отношение в съдебното решение, въпреки своевременното им релевиране от страните. В обобщение се иска първонстанционното решение да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено като неправило. Претендират се разноски и се въвежда възражение за прекомерност спрямо адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ищците, подаден чрез адвокат Р. М., в който излагат доводи, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в неговата цялост. Оспорва се изводът на процесуалния представител на ответника, че в тежест на ищците е било да оборят констатациите в представения от ответника КНА, доколкото и те се легитимират като собственици с нотариален акт на техния наследодател.

Посочва се, че ответникът не е съумял да докаже твърденията си, че е придобил имота, въз основа на давностно владение в посочения от него период. Приема се за правилно крайното решение на съда, че е налице идентичност между имота, претендиран от ищците и този, за който ответникът сочи, че е придобил по давност. Намират възражението за нищожност на осъщественото през 1979г. делбено производство за преклудирано. Претендират се разноски.

По делото е постъпила и частна въззивна жалба с вх.№3902/15.01.2025г. срещу Определение №14535/23.12.2024г., постановено по г.д. №14298 по описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав, с което е оставена без уважение молбата, подадена от ответника Д., за изменение на решението в частта за разноските. Моли се определението да бъде отменено и присъдените на ищците разноски в размер на 3000,00 лева, представляващи адвокатско 3 възнаграждение, да бъдат намалени до сумата в размер на 750,00 лева.

Постъпил е и отговор от насрещната страна, в който се моли оспореното определение да бъде потвърдено.

С Определение №1090/26.02.2025г., постановено по в.г.д. №274 по описа за 2025г. на ВОС, ГО, V състав, образуваното по подадената от ответника въззивна жалба е прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд за поправка по реда на чл.247 ГПК на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №3529/10.10.2024г. по г.д. №14298 по описа за 2023г. на ВРС, ГО, 49 състав. С Решение №880/13.03.2025г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на посоченото решение.

С жалба с вх.№29990/01.04.2025г., подадена от Р. К. Д., ЕГН **********, чрез адвокат Т. И. – ВАК, е обжалвано и Решение №880/13.03.2025г., постановено по реда на чл.247 ГПК, по г.д. №14298 по описа за 2023г., в която се посочва, че исковата молба е нередовна, поради неясен петитум. Именно тази нередовност се посочва като причина за произнасяне на съда по непредявен иск. Добавянето на правно основание в диспозитива на решението, постановено по предявения иск по чл.124 ГПК, се третира не като поправка на очевидна фактическа грешка, а като порок, който следва да бъде отстранен, чрез провеждането на инстанционен контрол и обезсилване на постановения съдебен акт. Алтернативно се посочва, че първата инстанция неправилно е приела, че ищците са установили правото си на собственост, въз основа на наследствено правоприемство и покупка на наследство.

Постъпил е отговор от насрещната страна, в който се сочи, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.

АДВ. Г.: Запознати сме с доклада. Поддържаме всички жалби.

АДВ. М.: Запозната съм с доклада. Оспорвам жалбите, поддържам отговорите.

АДВ. Г.: Във връзка с доказателства представени в последното съдебно заседание пред районен съд, а именно една преписка за водени дела във връзка с минаване на някакъв водопровод. Направих справки в Община Варна и в район „Младост“ и от там се снабдих с тези писмени доказателства.

Представям протокол по преписката за учредяване право на преминаване на този водопровод и една декларация, която е от наследодателя на моя доверител. Представяме ги сега във връзка с представените в последно съдебно заседание пред районния съд писмени доказателства.

АДВ. М.: Считам, че не следва да бъдат приемани, тъй като тази възможност на страната е преклудирана. Същите следваше да бъдат представени с въззивната жалба.

АДВ. Г.: Преди десетина дни се снабдих с тези документи. Не бях 4 упълномощена преди това.

Съдът като прецени, че представените в днешно съдебно заседание от въззивника писмени доказателства не обективират новооткрити или новоузнати обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 от ГПК, с които страната да не може да се снабди до приключване на производството пред първоинстанционния съд намира, че не следва да бъдат приети в днешно съдебно заседание, тъй като възможността за тяхното представяне е преклудирана, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане на протокол № 07/11.11.2005г. и декларация на Калоян Д. Станев от 02.09.2003г., на основание чл. 266, ал. 1 от ГПК.

ПРИЛАГА същите към корица на делото.

АДВ. И.: Нямам други искания по доказателствата.

АДВ. Г.: Представям списък с разноски. Нямам други искания по доказателствата.

АДВ. М.: Представям списък с разноски. Нямам доказателствени искания.

АДВ. Г.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от насрещната страна.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание списъци на разноските, договори за правна защита и съдействие.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Г.: Моля на основание аргументите подробно изложени във 5 въззивните жалби да постановите решение, с което да ги уважите и да отмените постановеното, както основно първоинстанционно решение, така и решението за поправка на ОФГ и определението по частната жалба.

Ще помоля за срок за писмени бележки. На първо място, моля да преразгледате становището си, което е обективирано в доклада, че възражението за нищожност на делбата е преклудирано. Не може да бъде преклудирано възражение за нищожност, тъй като може да бъде направено без ограничение в срок във времето. На следващо място, на основание тълкувателно решение № 1/27.04.2022г. на ВКС, съдът е длъжен служебно дори и без да е налице нарочно възражение за нищожност при констатиране на факти, от които произтича нищожността, той да се произнесе служебно като постанови налице ли е нищожност или не. В настоящия случай нищожността е обоснована от заключението на вещото лице. Вещото лице по делото категорично заключава, че е налице разминаване между текстовата част на делбата и графичната част на делбата. При наличие на такова несъответствие, при наличие дори на лица, които трябва да бъдат присъстващи като участници в делбата, а не са взели участие в делбата, то считам, че категорично се установява нищожност на тази делба.