Решение № 1547 от 27.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1547 гр. София, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело № 20211100107407 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430 от ТЗ.

Ищецът „О.Б.Б.“ АД твърди, че е сключил с ответницата Н. Г. А. Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 29.08.2006г., изм. с допълнително споразумение № 1 /20.02.2012г., допълнително споразумение №2/ 12.11.2012г. и допълнително споразумение №3/ 14.12.2013г., съгласно който е предоставил на кредитополучателя А. кредит в размер на 70 400лв. със срок на връщане до 20.08.2036г.

Кредитополучателят усвоил изцяло сумата. За предоставения кредит кредитополучателят се задължил да заплаща на кредитора годишна лихва в размер на 7,95%, като през първите 3г. лихвеният процент е бил преференциален – 5,9%. Кредитополучателят се е задължил да заплаща на кредитора годишна такса в размер на 0,5% върху остатъка на главницата за обслужване на разходите за управление и обслужване на кредита. Годишната такса се включва в месечната анюитетна вноска. Страните са уговорили и наказателна лихва за забава в плащането на месечните анюитетни вноски в размер на 5 пункта над договорения лихвен процент. Кредитиполучателят изпаднал в забава за погасяване на 26 вноски в общ размер на 14 922,01лв. дължими за периода 20.06.2015г. – 20.07.2017г. Лихвата за забава върху тези вноски за периода 20.06.2015г. – 2.08.2017г. е 282,90лв. Ищецът посочва, че заради допуснатата забава в изплащане на изискуемите вноски е обявил кредита за предсрочно изискуем на 3.08.2017г. От този дата до 20.01.2020г. законната лихва върху главницата е в размер на 14 607,36лв. На 21.01.2020г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответницата за присъждане на дължимите и изискуеми по договора за кредит суми. Заповедният съд по ч.гр.д.№ 2805/20г. на СРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 12.08.2020г. срещу ответницата, кредитополучател, за следните суми:

59 219,02лв. главница , ведно със законната лихва от 21.01.2020г. до окончателното изплащане, 16 482,36лв. договорна лихва дължима за периода 20.06.2015г. – 2.08.2017г., 282,90лв. наказателна лихва за периода 20.06.2015г. – 2.08.2017г., 14 607,36лв. обезщетение за забава за периода 3.08.2017г. – 20.01.2021г., 1861,83лв. разноски. С молба от 15.09.2021г. , въз основа на издадения в полза на банката изпълнителен лист, ищецът е образувал 1 изпълнително дело № 833/2020г. на ЧСИ С.П.. Тъй като длъжникът по изпълнението Н. А. е депозирала възражение срещу издадената в полза на банката заповед за изпълнение на парично задължение, в законоустановения срок ищецът предявява настоящия иск срещу длъжника кредитополучател за установяване на вземането си по издадената заповед.

Претендира и разноски.

Ответницата Н. Г. А. оспорва исковете. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Счита, че съществува неяснота как е формирана претендираната главница, лихви и неустойки. Оспорва размера на претендираните парични вземания. Намира клаузите, касаещи размера на наказателната лихва за забава по т.6 от договора и такса за разрешаване на кредита по т.7 от договора, за нищожни. И в този смисъл намира, че ответницата не дължи наказателни лихва и такса за разрешаване на кредита. Посочва, че двете клаузи противоречат на чл.146 ал.1 от ЗЗП, представляват уговорка във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитори и потребителя, като задължават последния да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Отделно, счита че чл.7 от договора противоречи и на чл.10а ал.2 от ЗПК. На следващо място моли съда да обяви за нищожни и чл.5 ал.3 и чл.7 ал.3 от договора, съгласно които кредиторът има право едностранно да променя размера на лихвения процент и размера на годишната такса за управление и обслужване на кредита. Ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност на плащанията за главница, възникнали повече от 5г. преди 10.06.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ , алтернативно 5г. преди подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, и на плащанията за лихви, възникнали повече от 3 г. преди 10.06.2021г., алтернативно 3г. преди подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК Моли съда да отхвърли исковете. Претендира за разноски .

Съдът, като взе предвид становищата на страните по делото и събраните в производството писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.08.2006г. между ищеца и ответника е сключен Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот в размер на 70 400 лв. със срок на издължаване на кредита на 300 месечни анюитетни вноски до 20.08.2031г.

В чл.5 ал.1 от договора е уговорен лихвен процент върху главницата в размер на 7,95% годишно, като за първите 3г. главницата по кредита ще се олихвява с промоционален лихвен процент от 5,9% годишно. В чл.5 ал.2 от договора е уговорено, че банката има право едностранно да променя размера на лихвения процент, посочен в ал.1, в зависимост от размера на инфлацията и пазарните условия, за което уведомява кредитополучателя в 1 седмичен срок от промяната и изнася информацията за това в банковите салони. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към договора.

В чл.6 е уговорена наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл.5 лихвен процент при забавено плащане на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя. А при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начисли неустойка в размер на договорения в чл.5 ал.1 лихвен процент и наказателна надбавка от 5 пункта.

В чл.7 ал.1 от договора е уговорено, че при разрешаване на кредита, банката начислява първоначална такса в размер на 1 пункта върху размера на разрешения кредит и годишна такса в размер на 0,5 % върху остатъка на главницата за покриване на разходите по управлението и обслужването му. Първоначалната такса се изплаща при усвояване на кредита, а годишната такса се събира след усвояване на кредита ежемесечно, като се включва в месечната анюитетна вноска.

В чл.18 от договора е уговорено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.

На 20.02.2012г. страните са сключили допълнително споразумение по молба на 2 кредитополучателя, поради невъзможността му да обслужва задълженията си по кредита.

Страните са се споразумели, че към датата на допълнителното споразумение задълженията на кредитополучателя по договора за кредит са в размер на 66 540,67лв. Уговорено е, че кредита ще се издължава на 18 месечни вноски в размер на 393,27лв. считано от 20.03.2012г. и 276 месечни вноски в размер на 561,93лв., считано от 20.09.2013г. , като вноската включва главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление.

Срокът на договора е продължен с 5г. – до 20.08.2036г.

С допълнително споразумение от 12.11.2012г. страните са се съгласили кредитът да бъде обслужван чрез сметката на Й.Г.М., която е титуляр на сметка, открита при банката ищец.

С допълнително споразумение №3/14.12.2013г. страните са се съгласили, че задължението на кредитополучателя по договора за кредит към датата на допълнителното споразумение е в размер на 65 003,56лв. Страните са уговорили, че кредитът ще се издължава на 18 месечни вноски в размер на 394,27лв., считано от 20.12.2013г. и 255 месечни вноски в размер на 592,16лв., считано от 20.06.2015г. Срокът на издължаване на кредита не е променен и остава 20.08.2036г.

Погасителен план към договора за кредит или към допълнителните споразумения не е представен по делото, не се и твърди такъв да е подписан от страните.

С уведомление от 07.10.2016г. банката е съобщила на ответницата, че обявява кредита за предсрочно изискуем, тъй като не са платени 16 месечни погасителни вноски, дължими за периода 20.06.2015г . - 6.10.2016г. Уведомлението за обявяване на договора за предсрочно изискуем е съобщено чрез нотариална покана, връчена на ответницата по реда на чл.47 ал.1 от ГПК на 2.08.2017г. чрез Нотариус Ц.Д..

На 21.01.2020г. ищецът е подал пред заповедния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Заповедният съд е издал заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 2805/2020г. на СРС срещу длъжника Н. А. за сумата 59 219,02лв. главница по Договор за кредит и трите допълнителни споразумения, ведно със законната лихва от 21.01.2020г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 16 482,36лв., дължима за периода 20.06.2015г. – 2.08.2017г., обезщетение за забава в размер на 282,90лв., дължима за периода 20.06.2015г. – 2.08.2017г. , обезщетение за забава в размер на 14607,36лв., дължимо за периода 3.08.2017г. – 20.01.2020г. и 1861,83лв. разноски по делото, от които 1811,83лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедният съд е издал изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на който на 15.09.2020г. е образувано изпълнително дело № 833/2020г. на ЧСИ С.П..

На 17.09.2020г. ЧСИ е връчил на длъжника Н. А. покана за доброволно изпълнение.

На 01.10.2020г. Н. А. е депозирала възражение пред заповедния съд, с което е заявила че оспорва изцяло взимането по издадената заповед за изпълнение.

С разпореждане от 23.04.2021г. заповедният съд е съобщил на заявителя „О.Б.Б.“ АД , че по делото е постъпило възражение от длъжника и му е указал възможността да предяви вземането си по реда на чл.422 ал.1 от ГПК. Разпореждането е връчено на банката на 14.05.2021г. Настоящият иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК е предявен на 10.06.2021г.

По делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, която е депозирала основно и две допълнителни заключения. Вещото лице, след проверка в счетоводството на банката, е установило, че на 15.09.2006г. по сметката на ответницата е постъпила сума в размер на 70 400лв., с основание „Усвояване на ипотечен кредит“, която сума е изтеглена от сметката на 18.09.2006г. Вещото лице е установило, че задълженията по кредита са обслужвани от три разплащателни сметки, двете с титуляр ответницата, а третата с титуляр Й.Г.М.. Последната вноска за погасяване на задълженията по кредита е направена на 23.03.2016г. , като общо ответницата е погасила задължения за 47 661,17 лв.

Вещото лице е установило, че размера на лихвеният процент, приложим по договора за кредит, е променян, както следва:

3

От 20.09.2006г. до 20.08.2009г. е прилаган лихвен процент в размер на 6,40%;

От 20.09.2009г. до 20.02.2012г. е прилаган лихвен процент в размер на 8,45%;

От 20.03.2012г. до 20.08.2013г. е прилаган лихвен процент в размер на 5,50%;

От 20.09.2013г. до 20.11.2013г. е прилаган лихвен процент в размер на 9,80%;

От 20.12.2013г. до 20.05.2015г. е прилаган лихвен процент в размер на 5,50%;

От 20.06.2013г. до 03.08.2017г. е прилаган лихвен процент в размер на 10,77%;

Вещото лице не е установило промяна в размера на годишната такса по чл.7 ал.1 от договора.

Досежно размера на дължимите по договора за кредит суми, вещото лице е работило по два варианта:

1. При лихвен процент, уговорен в договора за кредит, без да се отчитат последващите изменения на лихвения процент, вкл. и трите допълнителни споразумения, дължимите суми към 3.08.2017г. по договора за кредит са както следва: 60 768,83лв. главница, 16 921,05лв. просрочена възнаградителна лихва и 1590,40 лв. просрочени наказателни лихви.

2. При лихвен процент, уговорен в договора и впоследствие изменян от банката, като се съобразят и трите допълнителни споразумения, дължимите суми към 3.08.2017г. по договора за кредит /т.е. съобразно претенцията в исковата молба/ са както следва: