Определение № 220 от 24.09.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Бургас, 24.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора М. Ан. Д. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600190 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, по реда на чл.341 ал.2 от НПК т.е. за проверка на определение постановено във връзка с искане за отмяна на допуснато в наказателното производство обезпечение на наказанието глоба.

Образувано е по въззивна частта жалба от Б. А. С. от гр. Сливен, чрез пълномощника му адв. Е. П. от АК – Сливен, против определение № 260000/17.07.2026 г., постановено по ЧНД № 462/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.

С атакуваното определение е оставена без уважение молба от 14.07.2026г., подадена от Б. А. С., чрез пълномощника адв. Е. П. от АК - Сливен, за отмяна на допуснатото с определение № 392/21.08.2019 г., постановено по ЧНД № 462/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен обезпечение на наказание „глоба”, предвидено в разпоредбата на чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК, като неоснователна.

В частната жалба, депозирана от Б. С., чрез пълномощника си адв. Е. П. от АК – Сливен, атакуваното определение се квалифицира като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а съдът се упреква, че не е установил, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е допуснато или че са налице условията на чл. 398 ал.2 от ГПК.

Претендира се, че към вече са налице предпоставките на закона за отмяна на допуснатото обезпечение, тъй като съдът не бил отчел, че е изтекъл срокът който закона предоставя на молителя за предявяване на бъдещата искова претенция по отношение на възбранения имот, който е един месец от влизане в сила на присъдата. Според жалбата не била извършена служебна справка по образуваните срещу двете лица изпълнителни дела, от където би била получа информация, че образуваното по отношение на Б. С. изпълнително дело № 201/ 2022 г. при ЧСИ Г.Г. е прекратено на основание чл.433 ал. 1 т.8 от ГПК, а изпълнително дело № 21/2020 г. при ЧСИ М.М. е образувано срещу И.Д.Ч., което е висящо, но по това дело нямало 1 запори на имуществото на длъжника, а и същата вече не притежавала идеални части от възбранения имот по обезпечението. Настоява се за уважаване на частната жалба и за отмяна на атакуваното определение на Окръжен съд - Сливен като неправилно и незаконосъобразно, както и за уважаване на молбата за отмяна на допуснатото обезпечение.

В представеното от прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас писмено становище, се заявява, че за да се прецени основателността на направените с жалбата възражения против законосъобразността на атакуваното определение, както и приложимостта на разпоредбата на чл. 82, ал. 5 от НК и съобразявайки се с правните становища, застъпени в решение № 252 от 11.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 520/2015 г., I н. о., НК и тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК (т. 4), е необходимо събирането на допълнителни доказателства, поради което се сочи, че оспорваното съдебно определение е било постановено при доказателствен дефицит, свързан с информация за развитието на изпълнителното производство относно наложеното наказание глоба както на настоящия жалбоподател Б. С., така и по отношение на И.Д.Ч. - и двамата осъдени на наказания лишаване от свобода и глоба, но и по отношение на двамата е било допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ на съсобствен недвижим.

Именно с оглед необходимостта от събиране на допълнителни доказателства предвид наведените в частната жалба твърдения относно развитието на изпълнителното производство спрямо С. и Ч., настоящият съд прецени, че делото следва да бъде разгледано в открито заседание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Бургас заявява, че жалбата против определението на Окръжен съд - Сливен за неоснователна. Сочи, че в резултат на допълнително изисканата и получена информация се установява, че правният извод на първоинстанционния съд направен в оспорваното определение е правилен и законосъобразен, като основанието, поради което е допуснато обезпечение на недвижим имот, съсобственост на осъдените за престъпление по чл. 354а от НК Б. С. и И. Ч., е актуално и към момента. Според прокурора, на подсъдимия С. е било наложено и наказание глоба в размер от 25000 лева, която и понастоящем не е изпълнена.

Имало е образувано изпълнително дело с наложен запор на лек автомобил, който е вдигнат, а изпълнителното дело прекратено, но още в самото изпълнително дело има отбелязване върху изпълнителния лист, че срещу лицето има ново изпълнително дело № 2278/2026 г., което се потвърждава и от нарочния отговор на ЧСИ Г.Г., даден с писмо изх. № 103834/14.09.2026 г.

Спрямо другото осъдено по делото лице - И. Ч., която е съсобственик на възбранения имот, има висящо изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист за събиране на наказанието глоба в размер от 5000 лева, което не е приключено и дължимата сума не е изпълнена изцяло. Намира, че са налице условията на чл. 82, ал. 5 от НПК, както и на т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 2018 г., според която, в тези случаи - има се предвид последователното изтичане на давностните срокове, през времето от образуването до прекратяването на изпълнително производство абсолютна давност не тече. Предлага да се 2 потвърди определението на Окръжен съд - Сливен, а жалбата да се остави без уважение.

Жалбоподателят Б. А. С., редовно призован чрез своя пълномощник, не се явява.

Не се явява и пълномощникът адв. Е. П. от АК – Сливен, която представя писмено становище в подкрепа на депозираната частна жалба. Настоява за уважаването й на основанията изложени в нея и приложените писмени доказателства. Твърди, че при постановяване на решението си първоинстанционния съд не е обосновал своите изводи на основание подробен анализ на доказателствата, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и поради това постановеният съдебен акт е немотивиран, тъй като не е съобразен с разпоредбите на ГПК. Заявява, че образуваните срещу жалбоподателя изпълнителни дела са прекратени, че няма други изпълнителни дела срещу него, нито каквито и да действия от страна на прокуратурата, поради са налице всички предпоставки жалбата да бъде уважена.

Бургаският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частната жалба, като изслуша явилите се в с.з. страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал /вкл. допълнително събрания такъв/ и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери следното:

Жалбата е допустима, доколкото е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, срещу обжалваем първоинстанционен акт и отговаря на изискванията според чл.320 ал.1 до 3 от НПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От фактическа страна и въз основа на наличните доказателства вкл. тези събрани от въззивната инстанция, по делото се установява следното:

С определение № 392/21.08.2019 г., постановено по ЧНД № 462/2019 г. по описа на СлОС, по искане на Окръжна прокуратура - Сливен, е допуснато обезпечение на наказанието глоба, предвидено в разпоредбата на чл.354а, ал. 1 и ал.2 от НК за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, във връзка с ал. 1, изр.1, алт.1, предл.4, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК по отношение на Б. А. С. и за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1, предл.4, вр. с чл.20. ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК по отношение на И.Д.Ч., обвиняеми по ДП № 100“КП“/2019 г. по описа на ОД на МВР - Сливен, като е наложена обезпечителна мярка „възбрана" върху недвижим имот, находящ се в гр.Сливен, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен, одобрени със Заповед №РД-18-31/19.04.2006 г. на изп. директор на АК, с административен адрес: гр.Сливен. м.'"Башчардак"‘, с площ 600 кв.м. /шестстотин кв.м./, трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята при неполивни условия: нула. стар идентификатор: ***, номер по предходен план: 436022, при съседи:

***, ***, ***, ***, собственост на обвиняемия Б. А.

С. и обвиняемата И.Д.Ч..

3

На 24.10.2019 г. Окръжна прокуратура - Сливен е внесла в СлОС обвинителен акт по обвинението на Б. А. С. за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, във връзка с ал.1, изр.1, алт.1, предл.4, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и на И.Д.Ч. по чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1, предл. 4, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, по който било образувано НОХД № 559/2019 г. по описа на СлОС.

По отношение на подсъдимата И.Д.Ч. било внесено споразумение за решаване на делото, по което било образувано НОХД № 582/2019 г. по описа на СлОС. Със споразумението подс. И.Д.Ч. се признала за виновна в извършването на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, алт.1, предл.4, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от четири години, както и било наложено кумулативно наказание „глоба“ в размер на 5000лв. С протоколно определение от 21.11.2019 г. по НОХД № 582/2019г. на СлОС споразумението било одобрено и наказателното производство прекратено.

На 07.01.2020 г. по НОХД № 582/2019 г. на СлОС е издаден изпълнителен лист за наложеното наказание г-лоба в размер на 5000лв., като събирането на вземането по листа било възложено на ЧСИ М.М., peг. №.., район на действие СлОС.

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 21/2020 г. по описа на ЧСИ М.М..

Видно от изисканото от въззивния съд копие от изпълнителното дело и от представената писмена справка, делото е висящо и глобата е събрана частично, но не изцяло – общо в размер на 1022,59 евро.

С присъда №17/07.08.2020 г., постановена по НОХД № 559/2019г. по описа на СлОС подсъдимия Б. А. С. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а. ал.2, т.4, във връзка с ал.1. изр.1, алт.1. предл.4, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години при първоначален строг режим и наказание „глоба“ в размер на 25000лв. Присъдата е влязла в сила на 06.10.2021 г.

На 01.02.2022 г. въз основа на влязлата в сила присъда бил издаден изпълнителен лист за принудително събиране на наложеното наказание глоба в размер на 25000лв.

Събирането на вземането по издадения изп. лист било възложено на ЧСИ Г.Г., peг. № .. и район на действие СлОС.

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 201/2022 г. по описа на ЧСИ Г.Г..

Видно от изисканото от въззивния съд копие от изпълнителното дело и от представената писмена справка, по делото не е имало постъпили суми, като с постановление от 23.07.2026 г. на ЧСИ Г.Г. производството е било прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. Незабавно след получаване на съобщението за прекратяване на изпълнителното производство е депозирано искане от взискателя – Окръжен съд – Сливен /чрез 4 административния му ръководител – председател/ за образуване на ново изпълнително производство по същия изпълнителен лист. Образувано е изпълнително дело № 2278/2026 г. при ЧСИ Г.Г. по отношение на същото лице – Б. А. С., по което няма постъпили суми.

Въз основа на установените по делото факти, първата инстанция, като е посочила, че съгласно разпоредбата на чл. 402, ал.2 от ГПК, съдът отменя обезпечението след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал.2 от ГПК, в мотивите към определението си е приела, че в случая тези предпоставки, за да бъде отменено допуснатото обезпечение, не са налице.

Настоящият въззивен състав напълно споделя тази преценка и я намира за обоснована и правилна, съответстваща на наличните към момента на постановяване на атакуваното определение, както и на допълнително събраните в хода на въззивното производство доказателства.