Решение № 684 от 22.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300501330 по описа за 2023 година

Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по жалба от взискателя по изпълнението Д. Н. С., ЕГН – ********** чрез неговата майка и законен представител Ц.

Д. М., ЕГН - ********** срещу Разпореждане от 20.04.2023 г. по изп.д. № 8029/2023 г. на ДСИ при РС - Пловдив, с което е постановен отказ за изпълнение върху парични средства по банковата сметка на длъжника Н. С. С., ЕГН – ********** в *** АД, представляващи субсидии с наредител ДФ „ Земеделие „.

Обжалваният отказ е постановен от ДСИ с изложени в мотивната част на разпореждането доводи, че тези парични вземания на длъжника са несъквестируеми на основание чл. 444 т. 8 от ГПК вр. чл. 100 от ЗБД на РБ за 2022 г..

Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са извода на ДСИ за несъквестируемост да е незаконосъобразен. Счита че процесните вземания на длъжника не са посочени като несъквестируми от разпоредбите на чл. 446 вр. чл. 446а от ГПК, не е налице и хипотеза на чл. 520 ал. 2 от ГПК вр. чл. 444 т. 8 от ГПК, тъй като същата визира само средствата на общините. Поддържа, че дори и да се приеме в случая несъквестируемост на средствата с оглед техния произход, то забраната за изпълнение по отношение на тях е преодоляна от факта, че изпълняемото вземане е за издръжка – в която насока се позовава също на разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от ГПК.

Ответникът по жалбата – длъжника по изпълнението Н. С. не е депозирал отговор по чл. 436 ал. 3 от ГПК.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ рег. № *** по чл. 436 ал. 3 от ГПК, според които жалбата е допустима, но неоснователна.

Приложено е в препис изпълнителното дело.

1

Съдът установи следното:

Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на съдебен изпълнител, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

От приложеното в препис изпълнително дело № 8029/2023 г. на ДСИ се установява, че:

Предмет на изпълнението са парични вземания за месечна издръжка на взискателя срещу длъжника;

Насочено е принудително изпълнение върху вземания на длъжника чрез налагане на запор на банковите му сметки, като е намерена наличност на парични средства в негова сметка в „ *** „ АД, които са преведени по сметката на ДСИ;

Подадена е молба от длъжника да не се осъществява изпълнение върху тези средства поради това, че същите представляват преведени му от ДФ Земеделие субсидии в качеството му на ***;

След извършена от ДСИ проверка е установено, че наредител на средствата е ДФ Земеделие, а основанието за превода – плащания по СПП ************* и СП основна *************. С Разпореждане от 10.04.2023 г. ДСИ е разпоредил длъжникът да посочи банкова сметка, по която желае да му бъде възстановена преведената от банката по сметка на ДСИ сума от 3 533, 04 лева и да се изпрати до *** АД уточнително запорно съобщение наложеният запор да не се изпълнява върху преведени и за в бъдеще по сметката на Н. С. субсидии от ДФ Земеделие;

С молба от 20.04.2023 г. взискателят е поискал да се продължи изпълнението досежно паричните средства, постъпващи по банкова сметка на длъжника като целеви земеделски субсидии с доводи, идентични с тези, поддържани в жалбата;

Искането е отказано от ДСИ с Разпореждането от 20.04.2023 г., предмет на настоящата съдебна проверка.

Разпореждането е правилно.

Основанието за несеквестируемост на процесните парични средства е чл. 444 т. 8 от ГПК във вр. чл. 100 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДБ на РБ за 2022 г.. Разпоредбите предвиждат че изпълнението не може да бъде насочено срещу предвидените в други закони вземания на длъжника - чл. 444 т. 8 от ГПК , а чл. 100 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДБ на РБ за 2022 г. – че целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и трансфери за възложени им от държавата дейности не могат да се използват за принудително погасяване на публични и частни вземания на държавата, както и за вземания на трети лица.

Безспорно установено е, че длъжникът в качеството си на *** е нефинансово предприятие – според легалната дефиниция на „ земеделски производители „, дадена с § 1 т.

1 от ДР на ЗПЗП и в това му качество са извършени от ДФ Земеделие преводи на процесните суми в общ размер 3 533, 04 лв. в банковата му сметка в *** АД.

Безспорно установено е, че средствата са платени с цел подпомагане за дейността му на земеделски производител за 2022 г. по Схема за преразпределително плащане / СПП / и Схема за обвързано подпомагане за плодове / СП – основна /. Следователно същите са целеви средства. Плащанията по казаните схеми са със средства от европейските фондове съгласно законодателството на ЕС, но факта, че техния източник е бюджета на ЕС, а не републиканския бюджет на РБ, не променя извода за тяхната несеквестируемост на основание разпоредбата на чл. 100 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗДБ на РБ за 2022 г.. Защото средствата 2 от бюджета на ЕС са публични финансови средства, чрез които ДФ Земеделие извършва всички разплащания, които се финансират от европейските фондове / чл. 17а от ЗПЗП / и цялостната регламентация на финансовите помощи от ЕС е подчинена на принципа за целево разходване на предоставените средства - действащия и за 2022 г. Регламент / ЕС / № 1306/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика на ЕС изрично предвижда, че средствата се изплащат на бенефициерите навреме и в пълен размер за ефективното им използване съобразно целта. Тоест субсидиите са изцяло целеви – аналогично на казаната разпоредба на чл. 100 от ЗДБРБ. Строго целевият им характер не допуска с тях да се погасяват други задължения на бенефициера, в т.ч. и към частно правни субекти.

Изложеното обоснова извод, че правилно с обжалваното разпореждане ДСИ е приел постъпилите по банковата сметка на длъжника Н. С. в *** АД парични средства с произход земеделски субсидии, преведени му от ДФ Земеделие да са несеквестируми на основание чл.

444 т. 8 от ГПК и е отказал да проведе изпълнение върху тях. Този извод не се променя от факта, че в случая изпълняемото вземане е за издръжка. Вземане за издръжка преодолява забраната за несеквестируемост в случаите, когато изпълнението е насочено срещу трудово възнаграждение на длъжника, върху друг вид негово възнаграждение за труд, върху пенсията на длъжника / чл. 446 от ГПК /, както и върху преведени му по банкова сметка помощи и обезщетения съгласно нормативен акт / чл. 446а от ГПК /. Изключението не е нормативно предвидено в случаите, когато вземанията на длъжника са с произход целеви плащания от републиканския бюджет и/или бюджета на ЕС по програми за подпомагане на земеделските производители съгласно националното законодателство и законодателството на ЕС.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на взискателя по изпълнението Д. Н. С., ЕГН – ********** чрез неговата майка и законен представител Ц. Д. М., ЕГН – ********** срещу Разпореждане от 20.04.2023 г. по изп.д. № 8029/2023 г. на ДСИ при РС - Пловдив, с което е постановен от съдебния изпълнител Oтказ за изпълнение върху парични средства по банковата сметка на длъжника Н. С. С., ЕГН – ********** в *** АД, представляващи целеви субсидии с наредител ДФ „ Земеделие“.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3