Решение № 235 от 12.10.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Смолян, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500422 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Постъпила е жалба от А. Л. Д., чрез пълномощник адв. Е.В., срещу Постановление на Държавен съдебен изпълнител от 06.07.2023 г. по изп. дело № 19/2023 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, както и искането за прекратяване на изпълнителното производство. Твърди се, че при произнасянето си Д. е подходил формално, а е следвало да изясни въпроса за фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от процесуалния представител на взискателя и дали са налице действия за удовлетворяване на вземането. Твърди се, длъжникът в срока за доброволно изпълнение е заплатил дължащата се от него парична сума по изпълнителното дело, както и е представил писмени доказателства за наличие на наемно правоотношение с един от взискателите за отдаване под наем на част от процесния имот, което според жалбоподателя изключва и принудителното премахване на процесния павилион.

По-нататък в жалбата се твърди, че не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, включващ и разноски по т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г., тъй като след образуване на делото други действия, визирани в чл. 10 т. 2 от наредбата за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричните вземания, не са били извършвани от пълномощника, а и с оглед на погасяване на задължението от длъжника в срока на доброволното изпълнение няма и да се 1 извършват такива. Твърди се също, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева е прекомерно, предвид ниската фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително дело; подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочени изпълнителни способи не представлява действие по т. 2 от наредбата. Поради това с жалбата се иска адвокатското възнаграждение да бъде намалено до размер на 200 лева – по т. 1 на чл. 10 от наредбата.

Твърди се на следващо място в жалбата, че Д. неправилно и незаконосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното дело, тъй като паричното притезание е платено в срока за доброволно изпълнение и е следвало Д. в тази част да прекрати изпълнителното дело. Сочи се, че по изпълнителното дело е представен договор за наем между взискателя и длъжника по делото, сключен на 16.06.2023 г., с оглед на което изпълнителното основание за премахване на павилиона е отпаднало. В тази връзка се излагат доводи, че договорът за нанем може да бъде сключен от един или няколко съсобственици и в този случай договорът за наем обвързва неучаствалите съсобственици и отношенията между тях се уреждат по чл. 30 ал. 3 от ЗС, като същият поражда действие и за лицата, които не са участвали като страни по неговото сключване.

С жалбата се прави искане да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно обжалваното постановление.

В срок са депозирани възражения по жалбата от взискателите Р.

А. С. и А. А. Г., чрез пълномощник адв. К.Г., с които се оспорва жалбата и се иска да бъде оставена без уважение.

Във възражението по отношение размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите се прави позоваване на принципа на свободното договаряне, както и че този размер се определя съобразно броя и вида на заявените притезания, които в случая са парично притезание и негаторно. Сочат са основанията в Наредба № 1 за МРАВ; над посочения минимален размер от 600 лева остава сумата от 50 лева, тъй като изпълнителното дело е сложно и предвид принципа на свободното договаряне.

Сочи се във възраженията, че по отношение задължението за периодичните плащания, дължими ежемесечно не е настъпило прекратителното условие – опразването на недвижимия имот; предявено е и негаторно притезание – за освобождаване на недвижимия имот, по които действия следва да продължи работата на пълномощника.

По отношение искането за прекратяване на изпълънителното дело се изразява становище, че представеният договор за нанем е нищожен поради невъзможен предмет и противоречие със закона, като се излагат подробни доводи.

В мотивите си ЧСИ сочи, че в срока за доброволно изпълнение е погасено изцяло паричното задължение, включително и разноските за 2 адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. Смята, че не са налице основания за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, тъй като същият е определен съгласно Наредба № 1/2004 г., а и същият е платен в срока за доброволно изпълнение. Д. сочи, че представеният договор за наем е сключен само с един от взискателите, а е следвало да бъде сключен и с другия взискател; соченото основание по чл. 439 ал. 1 от ГПК касае исковото производство, като едва при влязло в сила решение изпълнителното производство подлежи на прекратяване.

С. окръжен съд намира жалбата за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 19/2023 г. по описа на Д. при РС – З. е образувано по молба на Р. А. С. и А. А. Г. срещу А. Л. Д., въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2023 г., с който А. Д. е осъден на основание чл.

109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Р. А.

С. и А. А. Г. да упражняват своето право на собственост върху УПИ VІІІ-1437 кв. 118 по плана на гр. Н., като демонтира и премести вън от имота им бръснарски павилион, който държи неоснователно в имота им; Д. е осъден да заплати на взискателите, считано от 18.12.2018 г. ежемесечен наем в размер на 35 лева за ползваните без основание 14 кв.м. от геропосочения имот на ищците до премахване на металния павилион и освобождаване на имота. А. Д. е осъден да заплати на взискателите сумата от 114 лева, ведно със законна лихва от 13.08.2019 г., както и разноски: на Р. А. С. сумите от 1 837, 70 лева, от 650 лева и от 500 лева и на А. А. Г. сумата от 200 лева.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от 18.04.2023 г., според който взискателите за изплатили на пълномощника адв. К.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева за образуване и процесуално представителство по изпълнително дело.

На 20.06.2023 г. на длъжника Д. е връчена покана за доброволно изпълнение, за общо задължение към 29.05.2023 г. в размер на 6 451, 24 лева.

На 03.07.2023 г. длъжникът е изплатил сумата от 5 671, 52 лева и на 04.07.2023 г. е изплатил сумата от 269, 80 лева.

На 04.07.2023 г. от длъжникът е постъпило възражение, с което се прави възражение за прекомерност на признатото като разноски за въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева, като се прави искане същото да бъде намалено до 200 лева според чл. 10 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. С оглед плащане в срока за доброволно изпълнение на горепосочените суми и предвид представения договор за наем на процесния имот с един от взискателите се прави искане за прекратяване на изпълнителното производство.

По това искане на длъжника Д. К. се е произнесъл с

Постановление от 06.07.2023 г., с което оставя без уважение молбата за 3 намаляване адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателите и искането за прекратяване на изпълнителното производство. Срещу това постановление е депозирана жалбата, предмет на настоящото производство.

Настоящата инстанция намира искането по чл. 78 ал. 5 от ГПК за неоснователно. Настоящият съдебен състав има формирана практика относно приложение разпоредбите на чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но в случая не може да приложи тази практика. По несъмнен начин се установява, че с плащанията, извършени от длъжника на 03.07.2023 г. и на 04.07.2023 г. за погасяване на паричните задължения, е изплатена и сумата от 650 лева, съставляваща признати разноски на взискателите за адвокатско възнаграждение на пълномощника им. С извършеното плащане на тази сума длъжникът се е съгласил с размера на тези разноски, т.е. признал е тези разноски като дълг както по основание, така и по размер. Извършеното плащане представлява признание на дълга, поради което липсва възможност за последващо оспорване. С изплащането на разноски в размер на 650 лева за адвокатско възнаграждение длъжникът се е съгласил с този размер на адвокатското възнаграждение, който размер насетне не би могъл да го оспорва.

Обжалваното постановление на Д. е законосъобразно и обосновано и в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното производство. От цитирания по-горе изпълнителен лист е видно, че Д. е осъден да премахне метален павилион от имота на взискателите и да освободи описаната в съдебния акт площ от този имот. Това задължение длъжникът не е изпълнил. А поради това, отново съгласно присъденото със съдебното решение и изпълнителния лист, до освобождаване на имота на взискателите длъжникът дължи по 35 лева наем ежемесечно. След като длъжникът не е освободил описаната в съдебното решение и ИЛ част от имота на взискателите, продължава да дължи определения от съда ежемесечен наем в размер на 35 лева. Поради неизпълнения на задълженията липсва основание за прекратяване на изпълнителното производство.

Горните изводи не се опровергават от представения по изпълнителното дело договор за наем, според който взискателят А. Г. предоставя под наем на длъжника част от своя имот. Правните последици, които длъжникът смята, че са настъпили за страните според този договор за наем, не могат да бъдат изследвани и по тях не може да се произнесе както съдебния изпълнител, така и съда в настоящото производство. Претенцията, че въз основа на договора за наем от 16.06.2023 г. Д. не дължи изпълнение по изпълнителния лист, цитиран по-горе, относно присъденото по иска по чл.

109 от ЗС и по иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД, може да бъде предмет на исково производство по чл. 439 ал. 1 от ГПК, като в настоящото производство е недопустимо произнасянето по тази претенция.

Предвид гореизложеното обжалваното постановление е

4 законосъобразно и обосновано, а жалбата срещу него е неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.

Водим от горното С. окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба вх. № 250/09.08.2023 г. на А. Л. Д. срещу Постановление на Държавен съдебен изпълнител от 06.07.2023 г. по изп. дело № 19/2023 г., с което е остав ено без уважение възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемите за разликата над 200 до 650 лева, както и е отхвърлено искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията на чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5