Определение № 27881 от 01.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27881 гр. София, 01.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261110108284 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. И. С., ЕГН ********** срещу „*******“ ООД, ЕИК **********, която е редовна и предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от ищеца и ответника писмени доказателства.

Съдът констатира, че ответникът е представил по делото документи в електронен формат, за възпроизвеждането на които следва да заплати държавна такса на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.

Спорът, въпреки и да попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, настоящият състав на съда, като съобрази процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ответника, в едноседмичен срок от връчване на определението, да представи доказателства за плащане по сметка на СРС на сумата от 2,15 евро – държавна такса за изготвяне на препис от отговора на исковата молба и приложенията, подадени в електронен формат, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК. В противен случай сумата ще бъде събрана по реда на 1 чл.77 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2026г. 10.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. И. С. срещу „*******“ ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за установяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ***** от 14.04.2025 г., предоставен от разстояние,

Ищецът твърди, че страните са сключили договор за кредит № *****, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500 лева за срок от 30 дни. На 24.03.2026 г. ищецът упражнил правата си по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, като е отправил искане до кредитора да му бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по договора, в отговор на което ответното дружество признало извършените до момента плащания, но претендирало още 531,72 евро. Ищецът твърди, че посочената сума е недължима, тъй като договорът за кредит е недействителен, тъй като съдържа клауза, съгласно която кредитополучателят се задължава да предостави в изключително кратък срок практически невъзможно обезпечение, като при непредоставянето му се дължи неустойка, което представлявала скрита възнаградителна лихва. Предвид изложеното счита, че неустойката е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР, а нарушаването на това задължение прави договорът недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Претендира разноски и прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител на основание чл.

38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу него иск. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит, като подробно описва и процедурата по сключването му и сочи, че същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. Излага подробни аргументи относно това, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включена в размера на ГПР, както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно процесната неустойка. Твърди, че нищожността на клаузата за неустойка в договора не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага без нея. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в договора. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 4, вр. чл. 153 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № *****/14.04.2025 г., както и че уговорената неустойка при непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляването на годишния 2 процент на разходите.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да установи пълно и главно твърдените основания за нищожност на договор за потребителски кредит № *****/14.04.2025 г., като установи, че същият е сключен в противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в исковата молба.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи, че договорът отговаря на всички императивни норми, респ. че оспорената клауза е индивидуално уговорена.

СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, съгласно задължителните указания, дадени Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3