Определение № 3152 от 25.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3152 гр. София, 25.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502559 по описа за 2025 година Производството е образувано по реда на член 121 от ГПК , частна жалба с вх.№ 102066/1.09.2025 г. ( по регистратурата на СГС) на ищеца „ Костал България Аутомотив“ ЕООД, град Пазарджик чрез пълномощниците – адвокат К. Т. и адвокат Т. Т. - срещу определение № 3321 от 18.08.2025 г. на СГС, ТО VI – 16 състав по т.д.№ 764/2025 г., с което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на ОС – Пазарджик съгласно член 105 от ГПК.

В частната жалба се поддържа оплакване за недопустимост на обжалваното определение като произнесено по непредявено възражение по член 119,ал.4 от ГПК ( ответникът не е направил възражение за липса на местна подсъдност на иска в цялост, а само за вземането по перо № 2 – т.2 от таблица № 1“ справка по член 366 от ГПК, тъй като то произтича от договор за наем на общежитие с „ Пърфект Сървисис“ ЕООД от 13.06.2019 г., сключен преди договора за управление от 1.09.2019 г. , съдържащ клауза за договорна подсъдност ) и за неправилност на същото, тъй като то отрича изобщо правото на ищеца - дружество с ограничена отговорност - да сключи с управителя процесуален договор за местна подсъдност относно иска по член 145 от ТЗ и не отчита, че фактическият състав на твърдения управленския деликт включва 1 нарушения на конкретни задължения по договора за управление от 1.09.2019 г.; общата воля, изразена от страните, е споровете, произтичащи от нарушаване на договорните задължения и органните задължения , произтичащи от приложимото българско законодателство, към което има препращане от раздел ІІ ,б. v) от договора, да се разрешават от компетентння съд в град София и спорът попада в приложното поле на клаузата по член XV„ Разни“ – т. 5 .

В срока по член 275,ал.1 от ГПК насрещната страна Й. Г. отговаря чрез пълномощника си адвокат Р. Г. от АК- Пловдив, че частната жалба е неоснователна. Поддържа, че с отговора на исковата молба е заявил възражение за местна неподсъдност на целия иск, доколкото е приет за редовно заявен ( като „ единен“ ) от съда, който извършил действия по връчване на препис от исковата молба и от САС, който допуснал обезпечението му ( с определениeто по ч.гр.д.№ 675/

2025 г. по описа на

САС ) и посочването като негово основание на факти за извършени от ответника действия и произлезли от тях вреди извън времевия и предметния обхват на договора от 1.09.2019 г. ( датата е посочена погрешно като 1.12.2021 г.), изключващо прилагането на договорната подсъдност по член 117,ал.2 от ГПК. Заявеното там възражение за неподсъдност на спора за едно от вземанията цели само преразглеждане на извода за редовност на исковата молба и не може да се тълкува като съгласие/ признание, че искът за другите вземания е подсъден на СГС по силата на договорената местна подсъдност .

Правилно съдът приел, че претендираната с иска отговорност на управителя надхвърля по обем спора, произтичащ от договора за управление с оглед комплексния й характер, свързан с нарушаване както на задължения , произтичащи от договора за управление, така и на задължения – съдържание на органното правоотношение .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт по член 121 от ГПК , в срока по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 1.09.2025 г. Частната жалба е допустима и основателна .

За да прекрати производството изцяло, СГС приел, че дружеството претендира имуществена отговорност на ответника по член 145 от ТЗ от фактическия състав на „ управленски деликт“ , който включва и неизпълнение на задълженията му като орган на дружеството със съответните 2 представителни функции. Поради това претенцията не представлява спор, произтичащ от договора за управление, за който да се прилага договорната подсъдност .

Обратно на посоченото в частната жалба ответникът Г. е заявил с отговора на исковата молба с вх.№ 92826/1.08.2025 г. в продължения до 18.08.2025 г. срок възражение за липса на договорена местна подсъдност по член 117, ал.2 от ГПК на делото. Според него искът не е един, възражението му за местна неподсъдност следва да се преценява за всеки от тях поотделно и ако има за предмет извършени от управителя преди 19.09.2019 г. действия , то за иска или исковете договорената подсъдност не се прилага. В случай , че искът е „ единен“ , тя също не се прилага , тъй като „ включва претенции“ за действия и вреди, извършени и настъпили преди сключването на договора с клаузата на местна подсъдност .

Предявеният от „ Костал България Аутомотив“ ЕООД, град Пазарджик срещу Й. Г. – бивш управител – с постоянен адрес в град Пазарджик иск е по член 145 от ТЗ за обезщетение за вреди в размер от 5 267 206,71 лева , причинени на дружеството от извършени от ответника в периода 1.12.2021 г. 11.05.2024 г. правни действия и сделки в нарушение на раздел III от договора за управление от 1.09.2019 г. – без получено предварително писмено одобрение от едноличния собственик на капитала. Вземането е формирано от девет на брой суми ( пера ), съставляващи загуби и пропуснати ползи, настъпили в посочените подпериоди от подробно описаните в т 3.12 и следващите от исковата молба действия на ответника при твърдения за всичките , че са осъществени „ без да има изрично писмено съгласие от едноличния собственик на капитала “ съгласно установените в договора ограничения - изложение по т.1.10. и 1.11. от исковата молба. В частност вземането по перо № 2 , свързано с договор от 13.06.2019 г. , който единствен предхожда договора за управление от 1.09.2019 г. , е обосновано не със сключването му, а с направени от управителя плащания по издадени през периода февруари 2022 - ноември 2022 г. без приспадане на суми от извършено авансово плащане – 3.17.1 – 3.18 . Искът е предявен пред СГС въз основа на клаузата по т. 5 от раздел ХV „ Разни“, в която страните са се съгласили произтичащите от договора спорове да се решават от компетентния съд в град София .

3

Вярно е, че отговорността по член 145 от ТЗ е специална - за обезщетяване на вредите, причинени на дружеството от виновно неизпълнение на договорните и органовите задължения на управителя .

Правоотношенията, част от чието съдържание са тези задължения, са функционално свързани, но и относително самостоятелни . В случая , видно от посочените като основание на иска обстоятелства, претендираната с иска отговорност е за неизпълнение на задълженията, които произтичат от сключения на 1.09.2019 г. договор за управление , твърдените увреждащи управленски актове са извършени при действието му - в периода 1.12.2021 г. 11.05.2024 г. Следователно спорът попада сред тези по т. 5 от раздел ХV „ Разни“ , за които страните по делото са направили избор да се разгледа от компетентния съд в София и неправилно по възражението за липса на местна подсъдност по член 117,ал.2 от ГПК СГС е прекратил делото пред себе си и го изпратил на ОС по постоянния адрес на ответника . Обжалваното определение следва да се отмени.

Воден от горното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3321 от 18.08.2025 г. на СГС, ТО VI – 16 състав по т.д.№ 764/2025 г., с което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на ОС – Пазарджик съгласно член 105 от ГПК.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4