Решение № 104 от 13.03.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 2337/2023
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 10.04.2026
- Състав
- Венелин Димитров Николаев
Цитирани разпоредби
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 128, т.1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 128, т.1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 404, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл.415 · Кодекс на труда
- чл.415, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- §1, т.1 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Плевен, 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Венелин Д. Николаев при участието на секретаря Петя П. Антова като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно наказателно дело № 20234430202337 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-2300151/20.04.2023г. на *** на Дирекция “Инспекция по труда”- София, на ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.***, ***, ЕИК:***, представлявано от А. А. е наложена на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500,00 / хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят ***, който го обжалва и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно, необосновано и несъответстващо на фактическа обстановка, издадено при неспазване на материалноправните и процесуалните норми на приложимото законодателство.
Ответникът в съдебното производство Дирекция “Инспекция по труда”-София се представлява в с.з. от процесуалния си представител – ст.юрк. К. и изразява становище, че процедурата по съставянето на акта и издаването на наказателното постановление е спазена и последното като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за 1 установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение №22-2300151 е съставен на 23.03.2023г. от Х. А. Х. на длъжност *** при Дирекция “Инспекция по труда” – София, против *** ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.*** ***, ЕИК:***, представлявано от А. А. е, за това, че: В периода от 21.02.2023 г. до 23.03.2023г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на *** *** " ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Област Плевен, общ. Плевен, гр. Плевен, п.код 5800, ***, представлявано от ***: А. Г. А., ЕГН: **********, ****, се констатира следното:
*** ***" с ЕИК: ***, в качеството си на работодател, не е изпълнил предписание под №3, дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, с протокол за извършена проверка от 24.01.2023 г., а именно: „3.
Работодателят *** ***" , ЕИК: ***, да начисли и изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2022 г. на П.Р.Г., съгласно чл. 128, т.1 и т. 2 от Кодекс на труда.".
Срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 31.01.2023 г., като административното нарушение е извършено на 01.02.2023 г. в предприятието на работодателя.
Нарушението е констатирано на 23.03.2023 г. в Д „ИТ"-София при последваща проверка на ***" с ЕИК: ***, при която работодателят не представи платежни ведомости или други платежни документи (разходни касови ордери, фишове, банкови нареждания и други), удостоверяващи, че е начислил и изплатил в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2022 г. на П.Р.Г., в нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
Нарушени са разпоредбите на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на свидетелите Х. А. П. и А. Н. Н..
От показанията на актосъставителя Х. А. П. се установява, че заема длъжността *** в Дирекция „Инспекция по труда”, седалище гр. София.
Заявява, че от 21.02. -23.03.2023г. е била извършена проверка на *** с ЕИК:
*** по спазване на трудовото законодателство.
Бил осъществени последващ контрол по отношение на изпълнение на дадено предписание с протокол от 24.01.2023г., а именно работодателят да начисли и и изплати в пълен размер дължимото трудово възнаграждение за месец юли 2022г. на П.Г. При проверката било установено, че работодателят не е изпълнил в срок даденото му предписание от контролните органи, за което съставила АУАН.
Показанията на актосъставителя Х. П. се подкрепят и от свидетелката А.
Н. Н..
Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. А. П. А. Н. Н..като обективни, логични и безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
При извършената цялостна проверка за законосъобразност на 2 атакуваното наказателно постановление съдът не установи в хода на производството да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на наказания. Съдът не установи да са налице и нарушения на материалния закон. При съставянето на АУАН и при издаване на НП административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН . Така издадените актове /АУАН и НП/съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Описано в АУАН е и нарушението, мястото на извършването му и обстоятелствата, при които е осъществено. АУАН е съставен на 23.03.2023г., предявен е на нарушителя чрез пълномощника му В.С. на същата дата да се запознае със съдържанието му и да напише или направи обяснения.
Дружеството, чрез пълномощника си към момента на предявяване на АУАН не е направил възражения. Възползвало се от правото си в законоустановения 3-дневен срок от връчването на акта да направи писмени възражения по същия и да приложи писмени доказателства. Възраженията са обсъдени от наказващият орган и се отхвърлени като несовнователни.
*** *** с ЕИК: *** е санкционирано за допуснато нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ, тъй като в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, дадено с Протокол за извършена проверка №ПР2238061/24.01.2023г. със срок на изпълнение 31.03.2023г., глА.що: Работодателят ***" *** с ЕИК: ***, да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец юли 2022г. на П. Р. Г., съгласно изискванията на чл.128, т.2 от Кодекс на труда.
Безспорно е по делото, че дружеството „*** *** с ЕИК: ***, има качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и на същото са връчени задължителните предписания на органите на ДИТ-София. Тези предписания са индивидуален административен акт и подлежат на изпълнение, независимо дали същият е обжалван или не. Не е спорно и обстоятелството, че предписанията са влезли в сила на 08.02.2023г.
Предписанията не са били изпълнени в дадения задължителен срок за изпълнение – до 31.01.2023г. Деянието е осъществено с бездействие в периода от 24.01.2023г. /датата на получаване на протокола/ до 31.01.2023г. Считано от 01.02.2023г. е налице осъществен състав на нарушение по чл.415, ал.1 от КТ – неизпълнение на задължителни предписания. Това нарушение е установено при проверката от органите на ДИТ- Плевен на 23.03.2023г.
С проявеното в указания срок бездействие е осъществен състава на констатираното в обжалваното наказателно постановление нарушение на чл.415 КТ. За това нарушение в цитираната разпоредба за работодателя – юридическо лице или едноличен търговец е предвидена имуществена санкция, а именно: имуществена санкция в размер от 1500 до 10 000 лв.
На *** *** с ЕИК: *** е наложено наказание в границите на предвиденото в закона.
В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500 лв., явяваща се в минималния я размер установен в закона.
Съдът счита, че това наказание би способствало, да се постигнат целите на административното наказание, визирани в чл.12 от ЗАНН.
3
Нарушението не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на приложената принудителната административна мярка
(даденото задължително предписание) е да се защитят правата на служителя и той да получи дължимото му обезщетение за неизползвания отпуск. Касае се за нарушение, при което неизпълнението на задължението води до лишаване на работника от средства, необходими за ежедневната му издръжка.
Работодателите следва да бъдат дисциплинирани и да изпълняват стриктно законовите разпоредби и задължителните предписания на контролните органи, а това може да стане само и единствено чрез налагане на ефективни наказания. Освен това и към момента на разглеждане на делото не се представят доказателства за изпълнение на принудителната административна мярка.
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН , в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ , възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лева. Съдът намира, че следва да се присъди такова в минималния размер, а именно 100 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като беше проведено само едно открито съдебно заседание.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№
222300151/20.04.2023г. на *** на Дирекция “Инспекция по труда”- София, с което на ***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.***, ***, ЕИК:***, представлявано от А. А. е наложена на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1500,00 / хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Национална асоциация за развъждане на говеда от породите „***““, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул.***, ***, ЕИК:***, представлявано от А. А. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София сумата от 100, 00 лева /51,13/ евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5