Определение № 1218 от 19.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1218 гр. Велико Търново, 19.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20264100100858 по описа за 2026 година

По молба на K. Т. Т. с ЕГН**********, с адрес: гр.Е.( [email protected]) против ЕТ„Х. Т..“ с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.Е., представляван от Х. Г. Т. с ЕГН**********, с искане да бъде осъден ЕТ„Х. Т..“ с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.Е., представляван от Х. Г. Т. „да преустанови това състояние и премахне като седалищен адрес и адрес на управление в качеството му на Едноличен търговец с фирма ЕТ„Х. Т..“ с ЕИК:. посочения в подаденото заявление за първоначална регистрация административния адрес в гр.Е.

Общ.Елена Обл.В.Търново, на който ответникът няма адресна регистрация по постоянен или настоящ адрес към подаване на исковата молба, съгл. ЗГР и вкл. и при липсва дадено съгласие, съобр. чл.32 от ЗС от страна на всички съсобствениците след промяната на неговата адресна регистрация и да ползва този адрес за кореспонденция в качеството му на Едноличен търговец с фирма ЕТ„Х. Т..“, е образувано гр.дело№1675/2026г. на ОС-Варна.

Ищецът Т. твърди, че Х. Г. Т., представляващ ЕТ„Х. Т..“ не обитава намиращото се на адрес: гр.Е. от 2015г., макар че до 2024г. адресната му регистрация по постоянен и настоящ адрес да се е водила там. Поддържа, че от началото на 2025г. служители на ЧСИ и такива на „Български пощи“ЕАД търсят ответника за връчване на книжа на адреса, който той не обитава и от който не развива търговска дейност като едноличен търговец, което му създава неудобства и притеснения като собственик. Сочи, че защитата, която би получил чрез иска по чл.29 от ЗТТРЮЛНЦ не би била ефективна, тъй като подобна регистрация на адрес на управление на търговец без знанието и съгласието на собственика на имота, който се намира на този адрес, сама по себе си не е незаконна, макар да смущава ползването на собствеността, поради което счита, че редът за защита е този по чл.109 от ЗС – чрез негаторен иск срещу ответника.

С Определение№4015/03.08.2026г. по гр.дело№1675/2026г. ОС-Варна е счел, че изложената фактическа обстановка, съображенията за състояние, поддържано от ответника, смущаващо ползването на жилището от ищеца и формулирания с исковата молба петитум съответствали на негаторна претенция по чл.109 от ЗС и съобразно разпоредбата на чл.109 от ГПК местно компетентен да я разгледа е съда по местонахождението на имота, в случая – ВТОС, като е прекратил производството по гр.дело№1675/2026г. ОС-Варна IX състав и е изпратил делото по подсъдност на ВТОС, на основание чл.118 ал.2 ввр. чл.109 от ГПК.

1

Съдът, след като взе предвид изложените в исковата молба фактически твърдения и заявеното искане за защита намира, че не е родово и местно компетентен да разгледа така депозираната искова молба.

Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащият факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението.

В случая ищецът твърди, че ответникът-ЕТ, без правно основание използва адреса на собствения му недвижим имот като адрес на управление, вписан в TРРЮЛНЦ, като вследствие на това имотът е посещаван от служители на ЧСИ и от пощенски служители във връзка с връчване на различни книжа. С искането се цели преустановяване на това продължаващо състояние и задължаване на ответника да не използва адреса като свой адрес на управление.

Материалното правоотношение се основава на притежаваното от ищеца право на собственост(собствеността е призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда в рамките на закона с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от действия върху нея, доколкото техните права не го позволяват…) и се регулира с метода на равнопоставеност, поради което спорът е гражданско-правен – чл.14 от ГПК.

Според изложеното в исковата молба претенцията действително има белезите на негаторен иск по чл.109 от ЗС(по дефиниция такъв иск се предоставя на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие върху имота, което, без да отнема владението, ограничава или смущава пълноценното упражняване на правото на собственост….), а в случая - за премахване на регистрация на седалище и адрес на управление на фирма - преустановяване на неоснователно действие(вписване в TРРЮЛНЦ) и извършване на незаместимо действие от страна на ответника.

Според Тълк.решение от 06.11.2017г. по тълк.дело№4/2015г. – ОСГК на ВКС за уважаването му ищецът следва да установи правото си на собственост, неоснователното действие или бездействие на ответника и произтичащите от него пречки за упражняване на собствеността.

Седалището е населеното място, където се намира управлението на дейността на търговеца, а адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му. Седалището и адресът на управление са сред обстоятелствата, които задължително се вписват в TРРЮЛНЦ, и което е предвидено в ТЗ - като част от задължителното съдържание на устройствените актове на различните търговци и търговски дружества. Поддържането от ответника-ЕТ на чужд жилищен имот като негов адрес на управление, при твърдяна липса на правно основание за това(според чл.12 ал.2 от ТЗ адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му, а според исковата молба търговецът-физическо лице по чл.56 от ТЗ нито обитава адреса, нито развива от него търговска дейност), съчетано с произтичащи от вписването посещения на трети лица и на служители на ЧСИ, водещи до притеснения и неудобства за собственика, създава основание за негаторна защита по чл.109 от ЗС. Дали тези предпоставки действително са налице е въпрос по основателността на иска.

Съгласно чл.103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, освен изрично отнесените като първа инстанция към окръжния съд.

Според задължителните разяснения по т.1 от цитираното Тълк.решение от 06.11.2017г. по тълк.дело№4/2015г. – ОСГК на ВКС, когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум за въздържане от определени действия или за извършване на незаместими действия, той е неоценяем.

Поради това не е налице някоя от хипотезите на чл.104 от ГПК, обуславящи родова подсъдност на 2 окръжен съд. Предявената претенция по чл.109 от ЗС е за защита на вещно право на собственост, с която иска извършване на незаместимо действие(ЕТ да подаде заявление за промяна на адреса).

Имотът се намира в гр.Елена, което населено място попада в границите на съдебния район на РСЕлена. Касае се за предявен вещен иск по чл.109 от ЗС, попадащ в приложното поле на чл.109 от ГПК(специален по отношение чл.105 от ГПК, уреждащ общата местна подсъдност…). Тази местна подсъдност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, поради което за нея съдът е задължен да следи служебно – чл.119 ал.2 от ГПК.

Съгласно чл.118 ал.2 от ГПК, когато съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като в този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Така производството по гр.дело№858/2026г. на Окръжен съд гр.В.Търново следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд гр.Елена.

Водим от изложеното и на основание чл.121 ввр. чл.275 и сл. от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело№858/2026г. по описа на Окръжен съд гр.В.Търново, поради родова неподсъдност на делото на този съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр.Елена.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАп.С в едноседмичен срок от съобщаването му на ищцовата страна.

Препис от определението да се изпрати на K. Т. Т..

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________

3