Решение № 64 от 24.03.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Елин Пелин, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100965 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищецът С. Д. Н., ЕГН ********** от с...., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „.....“ № 3 чрез пълномощника си адв..... със съдебен адрес: гр......, ул. “...“ № 3 е предявил срещу ответника „СТИККРЕДИТ“ АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление гр....., ул. „.....“ № 16 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с което да приеме, че клаузата на чл.27 от Договор за кредит № ...... от 20.02.2024 г. сключен между ищеца и ответника предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна поради противоречие с принципа на добрите нрави и заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, накърняващи договорното равноправие между страните и в нарушение предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от Закона за потребителния кредит относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Излага твърдения, че въз основа на процесния Договор за кредит № ...... от 20.02.2024 г. ищцата е получила заемна сума от 800.00 лева при фиксиран лихвен процент по заема 36,00 % и годишен процент на разходите – 42,58 %.

Ищцата е усвоила изцяло предоставения й кредитен ресурс.

1

В чл.17 от договора за кредит е предвидено, че същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването му с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество.

При неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка визирана в чл.27 от договора в размер на 0,9 от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение или сумата от 1008.00 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговоР.я погасителен план.

Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите, тъй като възнаградителната лихва е един от компонентите му, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл.5 и на чл.11, т.10 от ЗПК. Счита, че с договоР.я фиксиран лихвен процент към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в договора като неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява, се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение.

Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума и когато е налице нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Прието е в съдебната практика, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерии за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Когато възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, е налице противоречие на добрите нрави.

В случая уговорената възнаградителна лихва надхвърля повече от три пъти законната лихва, което е нарушение на добрите нрави, като критерии за 2 норми на поведение, установени в обществото, накърнява договорното равноправие между страните и е с разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което клаузите в тази насока са нищожни и не произвеждат никакво действие, като последицата е, че липсва уговорена между страните лихва по процесния договор и такова задължение за ищцата не е възникнало.

Излагат се аргументи в насока, че договоР.ят размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като не отговаря на действителните параметри по договора, с която следва да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на разходите.

Относно действителността на клаузата за неустойка и за нейния размер преценката следва да бъде извършена като се вземе предвид спазване на критериите заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г..

Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция се губи присъщата й обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като такива за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение.

В случая предвидената неустойка е в размер почти равен на заетата сума и е загубила присъщите за неустойката функции, като е кумулирана към погасителните вноски и по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел след сключването на договора да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на поръчителството и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за 3 вземанията си. Очевидно е че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител – едва три дни след сключване на договора.

Изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48 транспонирана в ЗПК, тъй като според чл.8, параграф 1 преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва набавяне на справка в съответната база данни.

Такова задължение е предвидено и в чл.16 от Закона за потребителския кредит.

В чл.26 от Директивата е предвидено, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. В този смисъл е и параграф 40-43 от Решение от 27.03.2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са изпратени на ответника „СТИК-КРЕДИТ“ АД, който в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен отговор чрез пълномощника си адв....... – АК град ....., с който изразява становище за допустимост на предявените искове, но ги намира за изцяло неоснователни и ги оспорва. Излагат се подробни аргументи относно неоснователността на претенциите.

Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени доказателства се установява, че между „Стик-Кредит“ АД и С. Д. Н. е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ...... от 20.02.2024 г. във формата на електронен документ по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 800.00 лева при фиксиран лихвен процент 36 %, годишен процент на разходите 42,58 % със срок на погасяване тридесет дни съгласно приложен към договора погасителен план.

4

От представения по делото погасителен план се установява, че размерът на неустойката е разпределен на 1 вноска от 800.00 лева или месечна вноска с неустойка в размер на 409,03 евро при хипотезата на чл.25, ал.5 от Общите условия.

Видно от чл.17 на процесния договор е, че страните са договорили обезпечение, което потребителят следва да осигури в срок до три дни от сключването на договора, като подробно са описани възможностите и начините за предоставянето му.

В раздел „Неустойки“ на договора, чл.27 е уговорено, че ако потребителят не изпълни задължението си, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден през който не е предоставено договореното обезпечение по чл.17, като страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението причинява на кредитора вреди, в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобР.ето на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните са се уговорили също, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължи само за периода през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение, а ако осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл.19, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението.

Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини отново настъпва неизпълнение, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

От заключението на изслушаната по делото съдебно техническа експертиза се установява, че кредитният ресурс по договора за кредит от 800.00 лева е усвоен изцяло от ищцата по делото. Договорена е неустойка визирана в чл.27 от договора в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение.

Договеранат неустойка в чл.27 от договора за кредит в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума за 1 ден е в размер на 7,20 лева, а за 30 дни е в размер на 216.00 лева. Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 36,00 5

%, като лихвеният процент за 1 ден е в размер на 0,1 % и възлиза на 0,80 лева за един ден. За срока на действие възнаградителната лихва е в размер на 24.00 лева. Цената на кредита за срока на действие на договора – 30 дни с включена възнаградителна лихва е в размер на 24.00 лева. цената на кредита за срока на действие на договора - 30 дни с включена възнаградителна лихва плюс неустойка е в размер на 240.00 лева. С уговорената неустойка в чл.27 от договора, при добавянето й към възнаградителната лихва кредитът се оскъпява 10 пъти или с 1000,00 %.

Предвид така установените обстоятелства, настоящият състав намира предявените искове за основателни, тъй като уговорената в договора клауза за неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

По смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, ищцата по делото има качеството на потребител, тъй като е физическо лице, ползващо финансови услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Не е спорно, че ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, което му предоставя правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което го прави кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

От своя страна договорът за кредит сключен между страните по своята правна характеристика и съдържание се квалифицира като потребителски кредит по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗПК, поради което се прилага специалната уредба на Закона за потребителския кредит (ЗПК), както и общата уредба на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), включително разпоредбите относно неравноправните клаузи (чл.143–147 от ЗЗП), и принципите на добрите нрави, законоустановени в чл.26, ал.1 от ЗЗД.