Решение № 315 от 28.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100900286 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени от „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД, ЕИК 203846000 срещу ответниците Н. Г. Н., ЕГН ********** и „Зет проект“ ЕООД, ЕИК 204263730, обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.464, ал.1 ГПК, относно признаването за установено, че в полза на ответника Н. Г. Н. не съществува вземане в размер на 90 000 лева спрямо ответника „Зет проект“ ЕООД, ЕИК 204263730, представляваща незаплатена главница по договор за залог с нотариална заверка на подписите от 13.12.2021 год. с падеж на плащане 14.12.2021 год., ведно със законната лихва за периода от 15.12.2021 год. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 1 800 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №23337 от 23.12.2021 год. по ч.гр.д. №71581/2021 г., съгласно описа на СРС, 33 състав, както и изпълнителен лист №7849 от 23.12.2021 год. издаден по същото дело, с което вземане Н. Г. Н. се е присъединил като присъединен взискател по изп.дело №20238380403169 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ, съгласно

Удостоверение по чл.456 ГПК, издадено по изп.д.20229210400001 на ЧСИ С.П., рег. №921 КЧСИ и е участвал в разпределението на постъпилите по делото суми.

Ищецът твърди, че е взискател по изп.дело №20238380403169 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ, длъжник по делото е ответникът „Зет проект“ 1

ЕООД, а ответникът Н. Г. Н. е присъединен взискател. Сочи, че на 09.02.2024 год., въз основа на Постановление за разпределение по изп. дело №20238380403169 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ от 08.02.2024 год. и Постановление за разпределение по изп. дело №20238380403169 на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ от 07.02.2024 год., е извършено разпределение на постъпилите по делото суми в резултат на публична продан на имуществото на длъжника – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ Апартамент №35, с площ от 55.20 кв.м., с адрес: гр. София, район Витоша, кв. „Драгалевци“, ул. **** и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ Гараж №33, с площ от 12,90 кв.м., с адрес: гр. София, район „Витоша“, кв.

„Драгалевци“, ул.“****.

Ответникът Н. Г. Н. участва по изпълнително дело №20238380403169 като присъединен взискател въз основа на подадена молба с вх.№43999 от 14.09.2023 год. до ЧСИ М.Б., към която е приложил Удостоверение по чл.456 ГПК с изх. №31512 по изп.д.20229210400001 на ЧСИ С.П., рег. №921 КЧСИ, предмет на което е сума в размер на 90 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.12.2021 год., дължима до окончателното плащане на сумата, която за периода от 15.12.2021 год. до 14.09.2023 год. е в размер на 17 177,55 лева и 2 100 лева присъдени разноски. Като основание за вземането в удостоверението е посочен Договор за залог от 13.12.2021 год. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 от 13.12.2021 год. на нотариус М. Г.а с рег.№622 на НК, приложен към молбата и удостоверението. Въз основа на този договор за залог с нотариална заверка на подписите е било подадено от ответника Н. заявление по чл.417 ГПК на 15.12.2021 год., въз основа на което са издадени Заповед за изпълнение №23337 на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.12.2021 год. и Изпълнителен лист №7849 от 23.12.2021 г.

Ищецът твърди, че за издадаването заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №71851/2021 г,. съгласно описа на СРС, не е съществувало основание.

Счита, че приложеният към заявлението Договор за залог от 13.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 на нотариус М. Г.а с рег.№622 съгласно регистъра на НК има акцесорен характер, поради което предполага съществуването на действително главно задължение, което да потвърждава.

Твърди, че в случая не е налице главен дълг във връзка с чието обезпечаване да е сключен договорът за залог, при което не е установено правоотношението, от което евентуално произтича главният дълг. Поради това релевира искането да се признае за установено, че в полза на ответника Н. Г.

Н. не съществува процесното вземане спрямо ответника „Зет проект“ ЕООД.

В условията на евентуалност ищецът твърди, че договорът за залог от 13.12.2021 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 на нотариус М.

Г.а с рег.№622 съгласно регистъра на НК е нищожен, поради това, че този 2 договор е симулативна сделка, чиято цел е мниминият длъжник да избегне принудителното изпълнение и удовлетворяването на неговите действителни кредитори, евентуално, че договорът е сключен без основание, евентуално поради противоречието му на закона и морала, и евентуално като сключен с цел увреждане на кредитора, като сочи че двамата ответници са свързани лица.

Ответникът Н. Г. Н. в срока по чл.367 от ГПК представи отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове. Заявява, че искът е недопустим, тъй като е предявен след установения по чл.464 от ГПК срок.

По същество твърди, че не са налице сочените основания за недействителност на сключения между него и ответника „Зет проект“ ЕООД Договор за залог от 13.12.2021 год. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 на нотариус М. Г.а с рег.№622 съгласно регистъра на НК. Счита, че не е налице правна пречка с един договор да се признае от длъжника, че дължи и да се създаде обезпечение под формата на залог, както е станало в настоящия случай. Сочи, че предходните му отношения с ответника „Зет проект“ ЕООД нямат връзка с настоящия спор, като те не са от естество, което да ги определи като свързани лица. Навежда възражението, че вземането му е възникнало преди повече от две години преди вземането на „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД, поради което сключването на договора за залог не може да цели увреждане на кредитор, който е нямал съответното качество по време на сключване на договора.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът подаде допълнителна искова молба, в която заявява, че поддържа подадената искова молба. Във връзка с твърдението за недопустимост на иска, като предявен след срока по чл.464 ГПК сочи, че същото е неоснователно, защото исковата молба е предявена на 12.02.2024 год., като Постановленията за разпределение по изп.д.№3169/2023 г. са изготвени съответно на 07.02.2024 год. и 08.02.2024г., а са предявени на 09.02.2024 год.

В допълнение посочва, че между ищеца „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД и ответника „Зет проект“ ЕООД на 30.08.2019г. е сключен Предварителен договор за продажба и строителство, с който „Зет проект“ ЕООД се задължава да изгради и да прехвърли с нотариален акт на „Ей. Кей.

Авиейшън Сървисис“ ЕООД недвижими имоти, които ще бъдат построени в многофамилна жилищна сграда с подземен гараж в гр. София, район Витоша, м. „Драгалевци – Разширение – Север“, в поземлен имот с идентификатор ***, а именно: Апартамент №35 с площ от 55,20 кв.м. и Подземен гараж №33 с площ 12,9 кв.м., подробно описани в предварителния договор.

Продажната цена е уговорена в размер на 73 500 евро, платима на вноски, всички преди прехвърляне на собствеността с нотариален акт, като ищецът е осъществил изцяло плащането на вноските. Сочи, че първата дата, на която страните са уговорили да се сключи окончателен договор, като се подпише 3 нотариален акт е 25.11.2021 год., като подписването е отложено поради заболяване на управителя на ответното дружество. На 10.12.2021 год. в кантората на нотариус Ивайло Иванов страните е следвало да подпишат нотариален акт, като поради възникнал спор във връзка със заплащане на допълнителни строителни и ремонтни дейности, същият не е подписан.

Ищецът добавя, че неподписването се дължи на поведението на управителя на ответното дружество, който въпреки съгласието на управителя на дружеството – ищец напуска нотариалната кантора поради ангажимент пред друг нотариус.

На 06.01.2022 год. е била наложена възбрана от Н. Г. Н. по горецитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ С.П. с рег. №921 по отношение на два самостоятелни обекта, които са били предмет и на предварителния договор, въпреки наличието и на други обекти-собственост на ответното дружеството. На 20.01.2022 год. поради установяване на наложената възбрана от нотариуса, нотариален акт за сключване на окончателен договор отново не е подписан.

Ищецът твърди, че на това основание е развалил предварителния договор, като с Решение №352 от 15.03.2023 год. на СГС по т.д.365/2022 год., ТО, V I – 22 състав „Зет проект“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ей. Кей.

Авиейшън Сървисис“ ЕООД заплатената по договора сума от 73 500 евро, а с Решение №460 от 06.07.2023 год. на САС по в.т.д. №397 от 2023 год. на ТО, 9 състав и неустойка в размер на 7 350 евро.

Предвид изложеното, ищецът счита, че е установена създадената невъзможност той да се удовлетвори. Признаването на фиктивно задължение в полза на мнимия кредитор е осуетило възможността „Ей. Кей. Авиейшън Сървисис“ ЕООД да получи дори заплатените по договора суми.

Ответниците в срока по чл. 373, ал.1 ГПК не представиха отговор на допълнителната искова молба.

В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от пълномощника му адв.Ц., която поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди в полза на доверителя й разноските по делото.

Ответникът „Зет Проект“ ЕООД не изпрати представител в съдебното заседание.

Ответникът Н. Н. не се яви в съдебното заседание и не изпрати процесуален представител.

4

Софийският градски съд, ТО, VI - 8 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК и чл.

12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените и приети по делото писмени доказателства, включително и тези в приложено ч.гр.д.№71851/2021г. съгласно описа на СРС се установява, че ответникът Н. Г. Н. се легитимира като присъединен взискател по изп.дело №20238380403169 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. №838 на КЧСИ с вземане в размер на 90 000 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.12.2021 год., дължима до окончателното плащане на сумата, която за периода от 15.12.2021 год. до 14.09.2023 год. е в размер на 17 177,55 лева и 2 100 лева присъдени разноски, възникнало въз основа на Договор за залог от 13.12.2021 год. с нотариална заверка на подписите с рег.

№41487 от 13.12.2021 год. на нотариус М. Г.а с рег.№622 на НК, и въз основа на който са издадени Заповед за изпълнение №23337 на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 23.12.2021 год. и Изпълнителен лист №7849 от 23.12.2021 г. по ч.гр.д.№71851/2021г. съгласно описа на СРС.

Длъжник в изпълнителното производство е вторият ответник „Зет проект“ ЕООД, а взискател по него е ищцовото дружество. С Постановления от 07.02.2024г. и 08.02.2024г. ЧСИ е извършил разпределения на получена сума в следствие на публична продан на имот на длъжника, като в полза на ищцовото дружество са предвидени сумите от 23 381,04 лв. и 74 819,82 лв., а в полза на ответника Н. сумите

12 822,86 лв. и 40 843,06 лв., с което вземанията им биха били частично удовлетворени.

От Договор за залог от 13.12.2021 год. с нотариална заверка на подписите с рег. №41487 от 13.12.2021 год. на нотариус М. Г.а с рег.№622 на НК е видно, че в него не е посочено за обезпечаването на кое точно задължение на „Зет проект“ ЕООД е сключен този договор.

С доклада по делото съдът посочи, че в тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване съществуването на оспорваното вземане и всички обстоятелства, от които произтича то, като изрично указа на ответника Н., че не сочи доказателства за това, кога точно е възникнало вземането му спрямо „Зет проект“ ЕООД, ЕИК 204263730, което е признато и обезпечено с процесния договор за залог, но от страна на ответниците не бяха представени доказателства тази насока.