Решение № 504 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

РАДИНА К. КАЛЕВА при участието на секретаря Рени Ив. А. в присъствието на прокурора Д. Г. Д. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20261100602469 по описа за 2026 година

Производството по делото е с правно основание чл.306,ал.3,вр.ал.1,т.3 от НПК,Вр.Глава 21 от НПК „Въззивно производство“.

Постъпила е Жалба от защитника на осъденото лице Х. М. Г. срещу Протоколно Определение на СРС,НО,111-ти състав по НОХД№ 489/2026 г. от 06.03.2026 г. , с което е било приведено в изпълнение на основание чл.68,ал.1 от НК наказание по предходно осъждане с приложение на института „Условно осъждане“.В Жалбата се обжалва частта от горното Определение , с която е определено приведеното в изпълнение отложено наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи при начален строг режим.Прави се искане изтърпяването да стане при начален общ режим предвид нормата на чл.57,ал.3 от ЗИНЗС.

В горната Жалба защитникът релевира следните доводи в подкрепа на искането си : осъденото лице е признало вината си, има добри характеристични данни, осъзнава грешката си и дълбоко съжалява за станалото.Г. не представлява голяма обществена опасност, доколкото не е нарушавал мярката си за неотклонение по време на приключилото наказателно производство.Престоят му в ареста също го е мотивирал да осмисли самокритично инцидента.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция бе представена и приета трудова характеристика на осъдения Г. , издадена от управителя на „Бреса“ ООД , където първият е полагал труд чрез съдействието на ДП „Фонд затворно дело“.Според текста на същата Г. се е проявил като дисциплиниран и отговорен работник , който винаги се е справял качествено с възложените му задачи.

По съществото защитникът предлага на съда да уважи жалбата.Видно е ,че в момента в ЗО „Казичене“/където в момента изтърпява наказанието си/Г. демонстрира добро поведение,положително отношение към труда и дисциплинирано изпълнява възложените му задачи.Налице са добри характеристични данни, поради което моли съда да приеме ,че корекционния процес до момента дава добри резултати и поради това да измени режима на 1 изтърпяване на наказанието.

Прокурорът по същество не оспорва Жалбата и също я намира за основателна.Престъплението ,за което е наложено наказанието с отложено изпълнение, е непредпазливо от субективна страна.Това е така ,поради правната квалификация за деяние по чл.343,ал.1,б.“В“ от НК.Същевременно буквалния прочит на чл.57,ал.1,т.2,б.“В“ от ЗИНЗС предвижда строг режим да се определя само за умишлени престъпления.При това положение следва режимът за осъдения Г. да се измени от строг в общ.

При последна дума осъденият също иска от съда да му се намали режима.

Въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното :

С одобрено Споразумение по реда на Глава 29 от НПК Х. М. Г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343Б,ал.1 от НК/описано в текста на Споразумението/,за което му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца при начален общ режим на изтърпяване ,на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.Със същото Споразумение му е наложено и наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 години.Съдебният акт не подлежи на обжалване и е влязъл в сила в деня на постановяването му.

В производство с правно основание по чл.383,ал.3 от НПК,вр.чл.68 от НК ,СРС е продължил разглеждането на делото с процедурата по чл.306,ал.1,т.3 от НПК, което е приключило със съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.С частично обжалваното Определение СРС е привел в изпълнение отложеното наказание изцяло , като е постановил това да стане при начален строг режим.Произнасянето на първата инстанция по въпроса за привеждане в изпълнение на отложеното наказание е изключително лаконично.Няма конкретизация дали основанието за привеждане на отложеното наказание в изпълнение е чл.68,ал.1 или ал.2 от НК/макар препращането в чл.383,ал.3 от НПК да е само към чл.68,ал.1 от НК/.По-важното е обаче ,че в обстоятелствената част на определението няма никаква правна аргументация и никакви мотиви защо се приема ,че режимът на изтърпяване на отложеното наказание следва да е строг.Едва в диспозитива СРС посочва ,че режимът следва да е строг поради нормата на чл.57,ал.1,б.“В“ от ЗИНЗС.Макар тази квалификация да е непрецизна,тъй като всъщност в първата алинея на чл.57 от ЗИНЗС има три точки , от които само втората има три букви – „а“,“б“ и „в“.Вероятно СРС е имал предвид правната квалификация по чл.57,ал.1,т.2,б.“В“ от ЗИНЗС,доколкото е видно ,че сборът от наложеното и отложеното наказание надвишава две години/1г.и 4 месеца отложено наказание и 10 месеца наложено наказание по Споразумението имат общ сбор 26 месеца или 2 г. и 2 месеца/.Това е била според въззивния съд предполагаемата воля на първата инстанция да определи строг режим на изтърпяване,макар за пълно изясняване да е нужно автентично тълкуване.В случая обаче е неприложима процедурата по чл.414,ал.1 от НПК от страна на СРС , тъй като съдебния му акт не е влязъл в сила , а подлежи на инстанционен контрол , който се осъществява с настоящото производство.Няма данни да се е укривал в хода на наказателното производство преди да бъде приключено със Споразумение.Г. като осъдено лице се включва активно в трудовата дейност по време на предстоя си в пенитенциарното заведение и макар последното да е свързано и с оценка на корекционния процес,то това е ясна индикация че той не е с висока степен обществена опасност,поради което следва да се измени частично определението на СРС ,като на основание чл.57,ал.3,вр.ал.1,т.2 от ЗИНЗС да се постанови отложеното наказание да се изтърпява при начален общ режим.При липсата на мотиви от страна на СРС в атакуваното определение ,както и обективната невъзможност този съд сам да тълкува автентично невлезлия в сила свой съдебен акт, следва да се приеме ,че основанието да се определи строг режим е именно в чл.57,ал.1,т.2,б.“В“ от ЗИНЗС, което прави възможно и преди всичко – справедливо приложението на ал.3 от същата норма, след като се съобразят конкретните характеристики на този случай.

Въззивният съд,предвид гореизложеното , намира че Жалбата се явява основателна , тъй като извън липсата на ясни мотиви защо е определен строг режим на изтърпяване на наложеното наказание, видно е още че осъденият не представлява висока обществена опасност.Същият проявява последователно и критично отношение към извършеното

С оглед гореизложеното Софийският Градски Съд ,

РЕШИ:

2

ИЗМЕНЯВА ЧАСТИЧНО Определението на СРС,НО,111-ти състав ,с правно основание чл.383,ал.3,вр.чл.306,ал.1,т.3 от НПК е привел в изпълнение на основание чл.68,ал.1 от НК отложеното наказание по НОХД№ 474/2023 г. в размер на 1 г. и 4 месеца „Лишаване от свобода“ при строг режим на изтърпяване,

КАТО на основание чл.57,ал.3,вр.ал.1,т.2,б.В“ от ЗИНЗС ИЗМЕНЯВА първоначалния режим на изтърпяване на отложеното наказание от „строг“ на „общ“,тъй като осъденият не е с висока степен на обществена опасност.

ПОТВЪРЖДАВА Определението в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3