Решение № 296 от 18.11.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. гр. Добрич, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500408 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 1315/20.06.2024 год., подадена от П. Н. П. с ЕГН ********** от с. Н. К., общ. Т., обл. Добрич, ***, срещу решение № 35/20.05.2024 год. по гр. Дело № 278/2023 год. по описа на Т.ския районен съд, с което е признато за установено, на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, че длъжникът П. Н. П. дължи на кредитора Ш. Я.

И. с ЕГН ********** от гр. Т., ***, сумата от 4 663,84 лв. (четири хиляди шестстотин шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща неплатено арендно плащане за стопанската 2020/2021 година и стопанската 2021/2022 година, по Договор за аренда №125, том VI, рег.

№***г. вписан в Служба по вписвания гр. Т., дв.вх.р.№2781, вх.рег.№***г., акт №281, том VII, дело №***, нотариално заверен под №3247 от нотариус Р. Д. с район Районен съд Т., с рег. № *** на Нотариалната камара, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2023 година до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед № 73/09.06.2023 г. за 1 изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. Дело № 20233250100160 по описа на Т.ски районен съд за 2023 година. С посоченото по-горе решение Районен съд – Т. е осъдил ответника П.

Н. П. да заплати на ищеца Ш. Я. И., на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК направените от последния разноски по исковото производство и разноски по заповедното производство, както следва: 96,18 лв. /деветдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/ – внесена по заповедното производство по ч. гр. Дело № 20233250100160 по описа на Т.ски районен съд за 2023 година държавна такса, както и сумата от 118,28 лв. /сто и осемнадесет лева и осем стотинки/ – внесена ДТ по исковото производство, както и сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща сторени разноски за възнаграждение за упълномощен адвокат в исковото производство.

Въззивната жалба е депозирана в срок – подадена е на 20.06.2024 г., като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 07.06.2024 г.; подадена е от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение. При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна Ш. Я. И., чрез пълномощник адвокат К. Т. от АК – гр.

Добрич, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства.

На първо място решението на РС - Т. е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства – от разпита на св. Е. С. И., посочена от ищеца, става ясно, че претендираната рента за стопанската 2020-2021 г. е платена. На следващо място съд е допуснал нарушение разпоредбата на чл.

193 от ГПК във връзка с оспорения разходен касов ордер от 21.10.2022 г. След като въззивникът /ответник в първоинстанционното производство/ е представил посочения документ във вид на заверен от страната препис, то 2 съдът не е имал основание да го изключи от доказателствения материал по делото и да прекратява откритото производство по оспорването на същия документ. Сочи се, че П. не е имал възможност да представи оригинала на документа, тъй като той е бил предаден на Ш. Я. И. и е бил в негово държане по време на делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез пълномощника адвокат К. Т. от АК – гр. Добрич, в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба, като е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по ч.гр. дело № 160/2023 г. по описа на Т.ския районен съд е образувано по заявление с вх. № 928/07.06.2023 год. на Ш. Я. И. с ЕГН ********** от гр. Т., *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ – Договор за аренда № 125, том VI, рег. № *** г., вписан в Служба по вписвания гр. Т., дв. вх. рег. № 2781, вх. рег. № *** г., акт № 281, том VII, дело № ***20 г., нотариално заверен под № 3247 от нотариус Р. Д. с район Районен съд Т., с рег. № *** на Нотариалната камара, срещу П. Н.

П. с ЕГН ********** от с. Н. К., общ. Т., обл. Добрич, *** за сумата от 4 663,84 лв. (четири хиляди шестстотин шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки), от която: 2 331,92 лв., представляваща неплатено арендно плащане за стопанската 2020/2021 година и 2 331,92 лв., представляваща 3 неплатено арендно плащане за стопанската 2021/2022 година, по описания погоре Договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.06.2023 година до окончателното изплащане на сумата.

Със заповед № 73/09.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по посоченото делото Т.ският районен съд е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора заявената сума, ведно със сторените по делото разноски в размер на 136,50 лева, от която: 86,50 лева – платена държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 402 от 05.09.2023 г. заповедният съд е указал на заявителите, че могат да предявят искове срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесат пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 160/2023 г./.

Производството по гр. дело № 278/2023 г. по описа на Районен съд – Т. е образувано по искова молба на Ш. Я. И. с ЕГН ********** от гр. Т., ***, чрез упълномощения адвокат К. Т. от ДАК, с която срещу П. Н. П. с ЕГН********** с адрес с. Н. К., общ. Т., обл. Добрич, ***, за признаване за установено в отношенията между страните на осн. чл. 415 и чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи в полза на ищеца сумите, за които е издадена заповед № 73/09.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на Т.ския районен съд по ч.гр. дело № 160/2023 г., а именно:

2 331,92 лв., представляваща неплатено арендно плащане за стопанската 2020/2021 година по Договор за аренда № 125, том VI, рег. № *** г., вписан в Служба по вписвания гр. Т., дв. вх. рег. № 2781, вх. рег. № *** г., акт № 281, том VII, дело № ***20 г., нотариално заверен под № 3247 от нотариус Р. Д. с район Районен съд Т., с рег. № *** на Нотариалната камара, срещу П. Н. П. с ЕГН ********** от с. Н. К., общ. Т., обл. Добрич, ***; 2 331,92 лв., представляваща неплатено арендно плащане за стопанската 2021/2022 година, по описания по-горе Договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2023 година до окончателното изплащане на сумата.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в 4 съдебно заседание – лично и чрез упълномощения адвокат, по сключения между страните Договор за аренда /подробно индивидуализиран по-горе/ ответникът, в качеството му на арендатор, не е изпълнил задължението си да заплати за стопанските 2020/2021 г. и 2021/2022 г. дължимото арендно възнаграждение в размер на 80 лв./дка, или по 2 331,92 лв. за всяко една от посочените стопански години.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответник е представил отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и недоказани. П. сочи, че за първата стопанска година дължимата рента е изплатена в брой на ищеца, като това е извършено пред определени свидетели, чиито имена не се сочат. По отношение на втория иск за дължимото възнаграждение по договора ответникът настоява, че е изплатил в полза на И. сумата от 2 600 лв., за което е съставен разходен касов ордер (РКО).

Ответникът е поискал съдът да допусне гласни доказателства – чрез разпита на двама свидетели, с чиито показания да се установи изпълнение на задължението му по договора за стопанската 2020/2021 година.

С Определение № 236 от 17.11.2023 година, районният съд е уважил искането на ответника за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С. С., с рег. № ***- с район на действие Добрички окръжен съд, образувано въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 160/2023 г. до приключване на производството по гр. дело № 278/2023 по описа на Т.ски районен съд, с влязло в законна сила решение.

Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 03.11.2020 г. между П. Н. П., в качеството му на арендатор, и Ш. Я.

И., в качеството му арендодател, е сключен Договор за аренда №125, том VI, рег.№***г. вписан в Служба по вписвания гр.Т., дв.вх.р.№2781, вх.рег.№***г., акт №281, том VII, дело №***, с нотариална заверка на подписите на страните - заверен под №3247 от нотариус Р. Д. с район Районен съд Т., с рег.№*** на Нотариалната камара. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника за възмездно ползване: поземлен имот *** с площ от 21,505 кв.м. и поземлен имот *** с площ от 7 644 кв.м., находящи се в землището на с. П. З., общ. Т., за срок от 5 стопански години считано от 5

01.10.2020 година до 01.10.2025 година.

Страните са уговорили арендното плащане в размер на 80 лв./дка, платими през месец декември след приключване на стопанската година.

Искът е предявен от ищеца в срока и по реда по чл. 415, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 73 от 09.06.2023 година по ч.гр.д. № 160/ 2023 година по описа на Т.ски районен съд и след направено от длъжника възражение срещу заповедта на Т.ски районен съд. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение.

Възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето правно основание от разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8 от Закон за арендата в земеделието /Обн., ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г./, във вр. с чл. 232, ал.

2 от ЗЗД. Ответникът, в качеството си на арендатор е имал задължение за плащане на уговорената рента по договора в размера и в сроковете, уговорени между страните. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/, арендаторът следва да установи факта, че е изпълнил задължението си за периода на действие на договора за аренда.