Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 220 от 23.04.2026, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 106/2026
Вид
Определение № 220
Подписан
23.04.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Анелия Маринова Йорданова, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА, Ирина Миткова Ганева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 220 гр. Разград, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20263300500106 по описа за 2026 година

Депозирана е частна жалба от Р. С. Р.,чрез особен представител против разпореждане № 1089/06.03.26г. по гр.д.№1546/2025г. на КРС, с което е спряно производството по делото до приключване на спора,предмет на гр.д.№610/2025г. по описа на същия съд, тъй като според съда то се явява преюдициално спрямо това,предмет на гр.д.№1546/25г.

Според жалбоподателя липсва преюдициалност, тъй като в отговора на исковата молба жалбоподателят е оспорил допустимостта на иска спрямо него поради липса на правен интерес, тъй като ищците не твърдят да е извършвал действия, с които да оспорва правата им. Предмета на двете дела е различен, както и страните. Моли съда да отмени разпореждането и върне делото с указание за прекратяване на производството по отношение на него.

С. С. С. и А. С. С. са депозирали отговор, като считат жалбата за неоснователна.

Предявеният срещу Р. Р. иск е допустим. Основанието,на което претендират собствеността е наследствено правоприемство от техния баща С. Р.. Жалбоподателят е оспорил собствеността на първата ответница по делото А. М. с твърдения, че притежава ½ ид.ч. от имота. Отделно те се легитимират като собственизи въз основа на наследство и давностно владение от родителите на своя баща, чиито наследник също е и жалбоподателя. Тъй като баща им се е снабдил с нот.акт за собственост за целия имот за тях се поражда интерес да предявят иска и срещу отв. Р. Р..Молят съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът установи следните факти: Предмет на гр.д.№1546/2025г. е предявеният от С. С. С. и А. С. С. установителен иск за собственост против А. А. М. и Р. С. Р. , с който ищците молят съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че двамата ищци са единствените съсобственици при равни права на ПИ с идентификатор № ***,ведно с находящите се в него сгради с идентификатори № ***, 1

№ ***, № ***, № ***, въз основа на наследство и на давностно владение. Същите твърдят,че родителите на техния баща М. и С., още през 2008г. доброволно и осъзнато са се отказали от собствеността върху имота и са го предали на техния баща С., който го е владял до смъртта си през 2024г. и е станал единствен негов собственик.

Предмет на гр.д.№610/2025г. на РС-Кубрат е също предявен установителен иск за собственост на същия имот, който Р. С. М. е предявил против А. А. М., като твърди че е собственик на 1/2ид.ч. от имота /земя и сгради/, като се позовава на наследство и давностно владение. Впоследствие е уточнил правното основание само на наследствено правоприемство. Твърди,че дядо му Р. закупил в полза на покойните му вече родители - С. и М. дворно място, в което те си построили малката жилищна сграда, а през 1973год. и основна такава. В имота живял и след като се оженил. След това се наложило известно време да работи в гр. Пловдив, а след това се установил да живея и в Швеция. В имота останали да живеят родителите му и брат му С., но когато се връщал винаги отсядал там.След смъртта на брат му С. неговата ид.част от имота преминала върху децата му,но вместо тях с нот.акт за собственост на целия имот се сдобила тяхната майка А. А. М..

С определение №558/10.12.2025г. районният съд е спрял производството по делото до приключване на гр.д.№1546/2025г. на същия съд. Това определение е отменено с определение № 37/26.01.2026г. по в.гр.д №8/2026г. по описа на ОС-Разград с мотива, че се установява обратна зависимост относно допустимостта на иска, предмет на гр.д.№610/25г. спрямо този по гр.д.№1546/25г. по отношение на Р. Р., поради което съдът е постановил обжалваното разпореждане.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна. Предмет на съдебен контрол е определение на съда, което погрешка същият е кръстил разпореждане. От диспозитива на акта се установява,че постановеният съдебен акт е определение. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На преценка евентуалното наличие на преюдициалност на между две дела, касаещи собствеността върху един и същи имот, като страните са лица, които се легитимират и като наследници по закон. В предявеният иск, предмет на гр.д.№610/2025г. Р. Р. оспорва правата на А. М., която се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост за целия имот, като твърди, че е собственик на половината от имота, позовавайки се на наследствено правоприемство, като наследник на неговите родители М. и С.. Ако този му иск се окаже основателен, то той ще стане собственик на половината от имота, като собственик на другата половина ще остане А. М.. Следователно искът на С. С. С. и А. С. С. срещу техния чичо и тяхната майка би бил допустим спрямо него, тъй като те претендират да са собственици на целия имот въз основа на наследство и на давностно владение, което би изключило наследствените права на Р. Р. върху имота. Ако искът му бъде отхвърлен, тогава установителният иск, предмет на гр.д.№1546/2025г. би бил недопустим, поради липса на интерес. Липсата на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№610/2025г. на РС-Кубрат 2 обосновава спирането на производството по гр.д.№1546/2025г. на РС-Кубрат.

Определение подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Воден от горното ,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, имащо характер на определение №1089/06.03.2026г. по гр.д.№1546/2025г. по описа на РС-Кубрат.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, на основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3