Решение № 445 от 08.02.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 445 гр. Пловдив, 08.02.2018 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на 17.01.2018 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д.М.И., ЕГН: **********,*** против Р.И.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, т. 3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД при условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 500 лв., получена без основание от Р.Н. по изпълнително дело № *** образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2006г., издаден по ч.гр.д.

№ 7796 / 2006 год. по описа по ПРС, издаден въз основа на Запис на заповед от *** поради липса на валидно задължение по каузалната сделка, която обезпечава записа на заповед, при условията на евентуалност, в случай, че първият иск бъде отхвърлен да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 7 500 лева, получена на отпаднало основание от Р.Н. по изпълнително дело № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2006г., издаден по ч.гр.д. № 7796 / 2006 год. по описа по ПРС, издаден въз основа на Запис на заповед от ***, т.к. менителничният ефект не е редовен от формална гледна точка и в случай, че се отхвърли втория предявен иск, то да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 7 500 лева, получена на отпаднало основание от Р.Н. по изпълнително дело № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.11.2006г., издаден по ч.гр.д. № 7796 / 2006 год. по описа по ПРС, издаден въз основа на Запис на заповед от *** поради незаконосъобразно проведеното изпълнително производство, след като принудителното изпълнение е погасено по давност и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1465, 64 лева, представляваща принудително събрани през периода от 01.07.2010г. до

14.11.2014г. от Д.М.И. разноски по изпълнително дело ***, образувано по изпълнителен лист от *** по ч.гр.д. № 7796 / 2006 год. по описа на Пловдивския районен съд, издаден въз основа на Запис па заповед от ***, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно. Претендира се законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба и допълнителните уточнения се твърди, че на 22.06.2010г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изп. дело ***. Видно от текста на същата разбрал, че е осъден по дело № 7796/2006г., 3 състав по описа на PC П., да заплати на ответника сумата от 7 500 лева, разноски по изпълнителното дело в размер на 708 лева и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските в размер на 750 лв.

В резултат на предприетите принудителни изпълнителни действия по горепосоченото изпълнително дело ищецът заплатил сумата от 8 958 лева, която била разпределена в полза на ответника и ***. Ищецът счита, че платената от него сума не е дължима на няколко основания, предявени при условията на евентуалност. На първо място се сочи, че записът на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист е свързан с Договор за наем 2015г. ( Приложение №4), сключен между Р.Н. и ***ЕТ на *** Съгласно чл. 1 от Договора, ответникът в качеството му на Наемодател предоставил за временно и възмездно ползване Мобилен хоризонтален гатер - банцик ***. В чл. 3 ал. 4 от Договора, Наемателят поел задължението да издаде в полза на Наемодателя запис на заповед като обезпечение в случай, че вещта погине или има посегателства от трети страни върху нея.

Именно във връзка с това задължение била създадена процесната запис на заповед.

На 02.05.2006г. ответникът си взел вещта, поради което не била налице хипотезата на погиване или посегателства от страна на трети лица. Следователно не е съществувало вземане на ответника спрямо ищеца по каузалното отношение, обезпечено със записа на заповед и ищецът счита, че заплатил суми към ответника, без да са налице основания за плащането им. На второ място при условията на евентуалност се сочи, че записът на заповед не е редовен от формална страна. Съгласно чл. 535 т.

7 от ТЗ върху записа на заповед трябва да бъде положен подпис на издателя. В настоящия случай се твърди, че полето е празно. Същевременно има подпис в частта за предявяване, но не е ясно чий е този подпис, нито кога е положен.

Твърди се, че на *** ответникът е изпратил до ищеца Нотариална покана чрез ***.

Видно от текста на поканата, той му предявявил запис на заповед. Оспорва да е получил нотариална покана.

Оспорва се , че подписът на обратната разписка е на ищеца. Освен това се сочи, че не става ясно защо след като вече има подпис в полето за предявяване, ответникът отново предявява записа на заповед. Твърди се, че записът на заповед е предявен в деня на издаването му, което е нарушение на императивните изисквания на чл. 538 от ТЗ.

Освен това се сочи, че при предявяването издателят трябва да посочи дата на предявяване и да се подпише, което в случая на е направено. С оглед на гореизложеното процесният запис на заповед се твърди да е издаден и предявен в нарушение на законовите изисквания и не е да породил правен ефект. Прави се възражение за погасяване по давност на менителничното задължение, съгласно разпоредбите на ТЗ. Изразява се становище, че началото на давностния период е от ***, т.к. тогава вземането е станало изискуемо. Т.к. изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително основание, то давността за вземането е 3-годишна. Същата е започнала да тече на *** и е изтекла на ***. През периода от 13.09.2006г. до 19.05.2010г.се сочи, че не са извъшвани действия, които да водят до спиране или прекъсване на давността. Изпълнително дело № *** е образувано през 2008г. и не са извършвани изпълнителни действия до 19.05.2010г.

Сочи се, че образуването на изпълнително дело не съставлява действие, което води до спиране или прекъсване на давността.

Посочва се, че сумите по изпълнителното дело са събрани чрез удръжки от получаваното от ищеца трудово възнаграждение. Претендираната сума за разноски в размер на 1465, 64 лева се сочи да е събрана в периода от 01.07.2010г. до 14.11.2014г. Излагат се съображения, че с тази сума ответникът се е обогатил, тъй като поради недължимост на вземането по изпълнителното дело, разноските остават в тежест на взискателя. Моли исковете да се уважат.

В срок са постъпили отговори на ответника по основната искова молба и допълнителните уточнения. Оспорва се наличието на каузална сделка, за обезпечението на която да е издаден процесния запис на заповед. Твърди се, че не е изтекъл предвидения в закона срок на погасителната давност по отношение на вземането по записа на заповед, тъй като е налице спиране и прекъсване на същия.

Сочи се, че с подаване на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на записа на заповед и издаването му е прекъснат предвидения в ТЗ 3 –годишен давностен срок по отношение на вземането. Давността се сочи да е прекъсната и с образуване на изпълнителното дело, както и с всяко действие по принудително изпълнение. Цитира се съдебна практика в подкрепа на твърденията. Сочи се, че е налице и към настоящия момент годно основание за получаване на сумите от ответника и същото не е отпаднало. На основание изложеното се моли исковете да се отхвърлят. Претендират се разноски.

Едва в последното съдебно заседание се сочи, че исковете са погасени по давност, като така направеното възражение не е заявено в преклузивния срок т.е. в срока за отговор на исковата молба. В този смисъл са Решение

№177/26.11.2010 по дело №46/2010 на ВКС, ТК, II т.о., Определение №163/06.07.2015 по дело №230/2015 на ВКС, ТК, II т.о и др., в които се приема, че по силата на изричната разпоредба на чл.133 вр. чл.131 ал.2 т.5 ГПК с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему факти, като общото правило за преклудиране на възраженията на ответника е относимо и към възражението за погасителна давност.

Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Не се спори и се установява по делото, че на 06.11.2006 г. по ч.гр.д. № 7796/2006 г. по описа на ПРС в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за сумата от 7500 лв., дължима по запис на заповед от ***, платим на 13.09.2006 г.

По делото е приет като доказателство Запис на заповед с издател Д.М.И., който безусловно се е задължил да заплати на Р.И.Н. или на негова заповед сумата от 7500 лв. напълно и в брой срещу предоставяне на този запис на заповед. Определен е падеж на паричното задължение – *** и място на плащане – гр. П. Дата на издаване на записа на заповед е *** Липсва подпис на издател, като е положен такъв по – долу при предявяване, като не се спори, че този запис на заповед е подписан от ищеца.

Освен приложения към исковата молба от ищеца запис на заповед е налице и друг запис на заповед в оригинал, приложен по частното гражданско дело, по което е издаден процесния изпълнителен лист. В този запис на заповед е налице подпис в графата издател. Не се оспорва този подпис да не е на ищеца по делото. Още повече, че не се спори и такъв запис на заповед да е подписван от ищеца. Видно от кориците на частното гражданско дело, ищецът е подал възражение по чл. 250 ГПК (отм.), като липсват данни изпълнителното дело да е спряно.

На дата на издаване на записа на заповед - *** между ответника в качеството на наемодател и притежавания от ищеца едноличен търговец *** в качеството на наемател е подписан договор за наем на Мобилен хоризонтален гатер – банцинк ***, произведен *** , № на рама ***, № на двигател ***. Уговорен е начин на ползване на вещта – за разфасоване на дървен материал. Посочено е, че неразделна част от договора е протоколът за предаването на наетата вещ, подписан между страните. Уговорен е месечен наем в размер на 200 лв., който да се заплаща в брой срещу представена разписка. В чл. 3, ал. 4 от договора е предвидено, че наемателят издава в полза на наемодателя запис на заповед като обезпечаване в случай, че вещта погине или има посегателства на трети лица върху нея. Срокът на договора е 1 година т.е. до 13.09.2006 г., като наемателят се е задължил да върне вещта след предизвестие за прекратяване на договора, както и да извършва реконструкции, преустройства и подобрения на наетата вещ само със съгласие на наемодателя, изразено в писмена форма.

Предвидена е писмена форма за изменение на договора.

На ищеца е изпратена от ответника нотариална покана от 13.06.2016 г. за предявяване на записа на заповед от *** като не се доказа, че същата е била връчена на ищеца. От приетото заключение на съдебно – графологичната експертиза се установява, че известието за доставяне, с което се твърди, че поканата е връчена, не е подписано от ищеца по делото. Не се доказа същата да е връчена и на представител на ищеца. Това обстоятелство обаче е ирелевантно по отношение на падежа на ценната книга, доколкото в нея изрично е посочен падеж на същата.

От приетата по делото, като доказателство справка за движение по сметка на ищеца в Прокредит Банк България ЕАД се установяват посочените в справка за изплатени суми превеждани по сметка на ***.

От приетата по делото сметка с изх. № *** по изп.дело № *** се установява, че по изпълнителното дело е събрана сума в общ размер от 8965,64 лв., от която 7626 лв. са платени на взискателя – ответник по делото и 1339,64 лв. са разпределени на ***.

От приетото по делото изпълнително дело № *** се установява, че същото е образувано въз основа на молба от взискателя – ответник по делото от 02.06.2008 г. за прехвърляне на образуваното изпълнително дело № *** за събиране на вземанията по издадения въз основа на процесния запис на заповед изпълнителен лист. С молбата е поискано насрочване на опис на движими вещи на ищеца.С постановление от същата дата съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на ищеца в ОББ АД и е насрочил опис на движими вещи.