Решение № 260040 от 08.01.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 260040

08.01.2021 г., гр.

Пловдив

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7007/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В.С.К.,

ЕГН: **********, с адрес: *** против

Наказателно постановление № 20-1030-009429/11.09.2020 г., издадено от М. В. М.

– Н. г. към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява

МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. И.Й., който поддържа жалбата и взема становище да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на жалбоподателката и налагащи отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 278124/09.11.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани.

Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В.С.К., спрямо която са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 25.09.2020 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 01.10.2020 г., поради което 7-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 29.08.2020 г. около 23:30 часа в град Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров“ до № 54 жалбоподателката В.С.К. управлявала лек автомобил „Нисан Джук“ с рег. № …, когато била спряна за проверка от Я. В.

Г. и И. Т. – п. с. на Първо РУ при ОДМВР - Пловдив. На двамата им направило впечатление, че жалбоподателката била със зачервени очи и разширени зеници, поради което потърсили съдействие от сектор „Пътна полиция“ за извършването на проверка за установяване дали водачът е употребил наркотични вещества или техни аналози. За оказване на съдействие от ОДЧ бил изпратен свидетелят Б.Т.П. – м. а. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив. Свидетелят П. поканил жалбоподателката К. да бъде изпробвана с Дрегер Drug

Check 3000STK 5 с фабричен номер ARNF-0871 за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, но тя отказала да ѝ бъде извършена проверка. Тогава свид. П. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 819438 против жалбоподателката К., в нейно присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на К. срещу разписка.

Свидетелят П. съставил и Талон за изследване с бл. № …, в който било указано на водача, че може да се яви в срок до 45 минути от връчването на талона в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за медицинско изследване. Екземпляр от талона бил връчен на жалбоподателката в 01:10 часа на 30.08.2020 г. До изтичането на определения в талона за изследване срок тя не се явила в лечебното заведение и не дала кръвна проба.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Б.Т.П.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка, като свидетелят е бил изпратен за оказване на съдействие на полицейски служители от 01 РУ при ОДМВР – Пловдив за тестване на водач за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Свидетелят П. изяснява, че на място е поканил жалбоподателката да бъде изпробвана с Дрегер Дръгчек. Установява се още и конкретното поведение на К. в отговор на отправената ѝ покана, като тя е отказала тестването, а в поведението си не е предприела никакво насрещно действие за оказването на съдействие и извършване на разпореденото от полицейския служител изпробване с техническо средство. От показанията на свидетеля се изяснява и че той е издал талон за медицинско изследване на жалбоподателката, като ѝ е връчил екземпляр от него. В показанията си свид. П. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец в хода на извършената проверка. Същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от незаинтересован по делото свидетел, поради което изцяло се ползват с доверие от съда.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателката В.С.К. се изяснява, че тя е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС, издадено на 02.05.2017 г., валидно до 02.05.2027 г. и с налични 27 контролни точки.

От писмо с изх. № 4706/26.11.2020 г. от изпълнителния директор на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД (лист 9 от делото) се установява, че жалбоподателката К. не е преминавала за преглед през лечебното заведение на 29.08.2020 г. и на 30.08.2020 г., включително и за даване на кръвна проба за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и НП.

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Иначе казано, нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В процесния случай безспорно се установява, че жалбоподателката К. е отказала да ѝ бъде извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната по друг начин – чрез вземане на проба и лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Следователно тази ѝ деятелност правилно е квалифицирана като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми (така Решение № 2401 от 21.11.2019 г. по к.а.н.д.

№ 2105/2019 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2340 от 12.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2548/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение

№ 724 от 29.03.2018 г. по к.а.н.д. № 478/2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по к.а.н.д. № 1755/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1149 от 17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 847/2018 г. на Административен съд – Пловдив). В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя, поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които трябва да се защитава, и е била обезпечена възможността му да упражнява адекватно и в пълен обем правото си на защита.

По делото по категоричен начин се доказа, че жалбоподателката В.С.К. е осъществила административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От обективна страна по делото са доказани датата и мястото на извършване на нарушението – на 29.08.2020 г. около 23:30 часа в гр. Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров“ до № 54. По категоричен начин се доказа и авторството на деянието от страна на жалбоподателката, тъй като именно тя е управлявала процесния лек автомобил „Нисан Джук“ с рег. № … към момента на проверката. В АУАН и в наказателното постановление изрично е отбелязано, че жалбоподателката е била сама в превозното средство, което обстоятелство не е и спорно по делото. Следователно тя е имала качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и се явява годен субект на нарушението. Изпълнителното деяние се е изразило в поведението на жалбоподателката, която при поканата от страна на контролните органи да бъде изпробвана с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е отказала. За извършването на пробата с Дрегер Дръгчек е необходимо проверяваният да окаже съдействие, което в случая жалбоподателката К. не е сторила. Вместо това тя е отказала да ѝ бъде извършена проверка с техническото средство. При тези факти съдът намира, че правилно поведението на жалбоподателката е квалифицирано от наказващия орган като отказ по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението е формално и с осъществяването на изпълнителното деяние е било довършено от обективна страна, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.