Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11886 от 17.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 35915/2025
Вид
Решение № 11886
Подписан
17.06.2026
В сила
14.07.2026
Състав
ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 11886 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110135915 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Д. Д. Б. против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното сумата в размер на 565,72 лева, представляваща главница и сумата в размер на 216,24 лева, представляваща неолихвяеми вземания, за които суми срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 20.08.2010 г. по гр. д. № 6748/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, за събиране на вземанията, по който било образувано изп. дело № 20117860402810 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, като погасени по давност. Направено е искане сторените в настоящото производство съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.

В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца въз основа на влязло в сила съдебно решение бил издаден изпълнителен лист от 20.08.2010 г. по гр. д. № 6748/2010г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, като за принудително събиране на вземанията по екзекутивния титул било образувано изп. дело № 20117860402810 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов. Ищецът поддържа, че срещу него не били извършвани изпълнителни действия в период повече от две години, като с постановление от 06.01.2023г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В исковата молба са изложени твърдения, че поради липса на предприети изпълнителни действия вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по така предявените искове.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК вър вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че ответникът притежава качеството взискател по образувано срещу него изпълнително производства, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист.

От съхранените документи по ч. гр. д. № 6748/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, се установява, че делото е образувано по подадено от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ АД против Д. Д. Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 565,72 лева, представляваща непогасена главница по Договор за целево финансиране № **********/13.02.2008 г., сумата в размер на 91,24 лева, представляваща обезщетение за забава и сторените съдебни разноски в размер на 125 лева.

Искането е уважено, като със заповед от 22.02.2010 г. е разпоредено длъжникът да заплати сумите по подаденото заявление, като за сумите е издаден изпълнителен лист от 20.08.2010 г.

Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

В разглеждания случай погасителната давност е прекъсната с подаване на молба от 23.12.2011 г. за образуване на производство срещу ищеца в настоящото производство за принудително събиране на вземанията по процесния лист, съдържаща искане изпълнението да бъде насочено срещу движимите вещи на длъжника, като бъде насрочен опис. По молбата е образувано изп. дело № 20117860402810 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов.

Следва да бъде отбелязано, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.

2 по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, респ. давността за вземанията по процесния изпълнителен лист е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.

Давността е прекъсната на 15.12.2017 г. с отправяне на искане от страна на взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. Давността е прекъсната с връчване на запорни съобщения до „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД на 01.02.2018 г., като съобщенията са върнати с отбелязване, че по банковите сметки на длъжника не са налице суми, позволяващи изпълнение на запора. От датата на налагане на запор върху вземания на длъжника в търговски банки е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, в рамките на който не са предприети действия по принудително събиране на вземанията. С постановление от 06.01.2023 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, като наложените запори върху банкови сметки на длъжника са вдигнати.

Предвид изложеното съдът намира, че петгодишният давностен срок е изтекъл, поради което и предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват сторените по делото съдебни разноски. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и, че възнаграждението ще се дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, 3 противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия, като разписаните възнаграждения в Наредбата могат да служат за ориентир. В случая повдигнатия спор няма правна или фактическа сложност, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 400 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за разглеждане на спора от внасяне, на която ищецът е бил освободен по реда на чл. 83 ГПК в размер на 50 лева.

На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България / ЗВЕРБ/, всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г. /1 евро = 1, 95583 лв. /. Съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ превалутирането от левове в евро се извършва, като стойността в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Получената сума след превалутиране се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е помалък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен, а когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Предвид изложеното сумите по исковата претенция и присъдените съдебни разноски следва да бъдат посочени в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. Д. Б., ЕГН **********, с адрес в ***, против „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81Б, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 289,25 евро ( 565,72 лева), представляваща главница и сумата в размер на 110,56 евро ( 216,24 лева), представляваща неолихвяеми вземания, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.08.2010 г. по гр. д. № 6748/2010 г. по описа на Софийски районен съд, 66 състав, за събиране на вземанията, по който е образувано изп. дело № ***по описа на ЧСИ Миладин 4

Миладинов, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81Б, да заплати на адвокат А. А. от АКПазарджик, с адрес на кантората в *** , на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.

38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на 209,12 евро ( 400 лева), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца Д. Д. Б..

ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ № 81Б, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата в размер на 25,56 евро ( 50 лева).