Решение № 534 от 20.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Русе, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Мирослава В. Монова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20234520104190 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ЕОС МАТРИКС ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.

София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 4-6, ЕИК 131001375, пълномощник адвокат М. Х. Х. против Р. С. П., ЕГН ********** и М.на Х. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Русе, ул. Братислава № 2, вх. 1, ет. 16.

Ищецът заявява, че на 06.10.2009 г. е сключен Договор за потребителски кредит № FL495948 между ЮРОБАК БЪЛГАРИЯ АД и ответниците, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 1790.00 лева за текущи нужди.

През първата една година от действието на договора била уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 12.00 %, а след това до крайния срок на издължаване на кредитагодишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4,25 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката бил в размер на 12,75 пункта. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 16.99 %. Погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, следвало да се заплащат ежемесечно на 6- то число от месеца, като крайният срок на погасяване на кредита е 06.10.2019 г. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне в уговорения срок, е в размер на 3621.63 лева общо на 120 анюитетни вноски, като през първата година размерът на месечната вноска е 25.68 лева, а за периода след това до крайния срок на издължаване на кредита е в размер на 30.67 лева. Всяка вноска включва в себе си два компонента- част от главницата плюс възнаградителна лихва. След усвояване на кредита кредитополучателите са извършвали погасявания, поради което размерът на дължимата сума по кредита е намалял.

Ищецът се легитимира като кредитор на вземането по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него. На 16.09.2022 1 г. уведомлението за цесия било изпратено на длъжниците на адреса, посочен в Договора за кредит. Писмата се върнали с отбелязване „непотърсено“.

За събиране на вземането си кредиторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за дължимите суми и по образуваното ч.гр.д. № 954/2023 год. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. След като длъжникът Р. С. П. подал възражение, че не дължи сумите, а на длъжника М.на Х. П. заповедта по чл. 410 от ГПК била връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си.

Ищецът моли да бъде признато за установено съществуването на вземане в полза на ЕОС МАТРИКС ЕООД срещу ответниците- солидарни длъжници, както следва:

- 1763.25 лева- дължима главница по процесния договор

- 226.70 лева- обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД, дължимо за периода от 07.10.2019 г. - датата на изпадане в забава до 14.02.2023 г., дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

В указания срок ответникът Р. С. П. е подал отговор. Прави възражение, че цесията не му е надлежно съобщена, няма доказателствени искания.

Ответникът М.на Х. П. не е подала отговор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Страните не спорят, че на 06.10.2009 г. са сключили Договор за потребителски кредит № FL495948 между ЮРОБАК БЪЛГАРИЯ АД и ответниците, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 1790.00 лева за текущи нужди. Не спорят и че уговорили през първата една година от действието на договора била уговорена фиксирана годишна лихва в размер на 12.00 %, а след това до крайния срок на издължаване на кредита- годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4,25 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 12,75 пункта. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 16.99 %. Страните уговорили погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, да се заплащат ежемесечно на 6- то число от месеца, като крайният срок на погасяване на кредита е 06.10.2019 г. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне в уговорения срок, е в размер на 3621.63 лева общо на 120 анюитетни вноски, като през първата година размерът на месечната вноска е 25.68 лева, а за периода след това до крайния срок на издължаване на кредита е в размер на 30.67 лева.

Ответниците не са оспорил факта на подписването на договора, поради което съдът намира за доказано твърдението на ищеца за предоставянето на сумата на, както и че ответниците са надлежно пасивно процесуално легитимирани да участват в делото.

Ищецът признава, че след усвояване на кредита кредитополучателят е извършил погасявания.

Според приетата по делото съдебно- икономическа експертиза отпуснатият кредит е усвоен изцяло от ответника Р. П.. По процесния Договор за кредит са извършвани плащания от кредитополучателите в общ размер 208.20 лева, от които 108.20 лева към стария кредитор и 100 лева към новия кредитор, като с първата сума са погасени изцяло първите 3 погасителни вноски и частично 4- та погасителна вноска, в т. ч.: главница в общ 2 размер 26.75 лева, падежирала в периода от 06.11.2009 г. до 06.02.2010 г. вкл., договорна лихва в общ размер на 71.12 лева, начислена за периода от 06.10.2009 г. до 05.02.2010 г. вкл. и падежирала в периода от 06.11 2009 г. до 06.02.2011 г. вкл., обезщетение за забава в общ размер 0.33 лева, начислено за периода от 07.11.2009 г. до 03.09.2010 г., а с втората сума са погасени такси в общ размер 30.00 лева, дължими в периода от 06. 03.2010 г. до 06.02.2011 г. вкл. И - договорна лихва в размер на 70.00 лева, начислена за периода от 06.02.2010 г. до 24.02.2011 г. и дължима в периода от О6. 03.2010 г. до 25.02.2011 г.

Последното плащане по договора за кредит преди датата на окончателен падеж е извършено на 03.09.2010 г., а след датата на окончателен падеж - на 01. 06.2020 г.

Вещото лице е изчислило, че общият размер на непогасените задължения на кредитополучателите Р. С. П. и М. Х. П. по процесния договор за потребителски кредит към датата на депозиране на 3аявлението по чл. 410 от ГПК в съда е 4 789.00 лева, от които: просрочена и изцяло редовно падежирала главница в общ размер на 1763.25 лева, просрочена договорна лихва, начислена за периода от 06. 02.2010 г. до 05.10.202019 г. вкл. и дължима в периода от 06.03.2010 г. до 06.10.2019 г. вкл. в размер на 1 689.32 лева, наказателна надбавка/лихва за забава, начислена за периода от 07.02.2010 г. до 05.10.2019 г. вкл. в размер на 644.60 лева, обезщетение за забава, начислено за периода от 07.10.2019 г. до 14.02.2023 г. в размер на 544.33 лева и - такси, начислени за периода от 06. 03.2010 г. до 06.

01.2016 г. вкл. в размер на 147.50 лева.

В настоящото производство ищецът претендира единствено главница в размер на 1763.25 лева и обезщетение за забава в размер на законната лихва- 226.70 лева за периода от 07.10.2019 год. до 14.02.2023 год. и въпреки установените задължение в по- голям размер, съдът е ограничен от претенцията на ищеца, която се явява основателна.

Единственото възражение в отговора на исковата молба, подаден от Р. С., е по отношение съобщаването на извършената цесия.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл. 18 от сключения Договор за потребителски кредит № FL495948.

Във формираната с редица решения на ВКС задължителна практика (решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Така е и в разглеждания случай. Като приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомителни писма до двамата длъжници от 16.09.2022 год., известия за доставяне с отбелязване „непотърсен“ от 05.10.2022 г., изходящи от цедента и адресирани до ответниците в качеството им на съдлъжници. Уведомленията, заедно с исковата молба и останалите писмени доказателства, се считат връчени на ответниците на 30.08.2023 год. на същия адрес, който са посочили по договора и на който е направен опит за връчване на съобщенията за извършената цесия и за изискуемост на задълженията по договора, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо ответниците.

3

Предвид уважаването на исковете и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените в исковото и заповедното производства разноски в размер на 219.80 лева в заповедното производство за държавна такса и адвокатски хонорар и 480.73 лева- в исковото производство за държавна такса и възнаграждение на вещото лице или общо разноски в размер на 700.53 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. П., ЕГН ********** и М. Х.

П., ЕГН **********, двамата от гр. Русе, ул. Братислава № 2, вх. 1, ет. 16, че дължат солидарно н а ЕОС МАТРИКС ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 4-6, ЕИК 131001375, представлявано от законните си представители Р.И.М.- Т. и Т.И.В.- управители, представляващи дружеството заедно и поотделно, сумите: 1763.25 лева- главница, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 15.02.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и 226.70 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.10.2019 год. до 14.02.2023 г., представляващи неизплатени задължения по Договор за потребителски кредит № FL495948 от 06.10.2009 год., за които вземания по ч.гр.д. № 954 по описа за 2023 год. на Русенския районен съд е издадена заповед № 494/16.02.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА Р. С. П., ЕГН ********** и М. Х. П., ЕГН ********** солидарно да заплатят на ЕОС МАТРИКС ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. Рачо Петков- Казанджията № 4-6, ЕИК 131001375 сумата 700.53 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.