Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 06.06.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 168/2024
Вид
Решение № 153
Подписан
06.06.2024
В сила
06.06.2024
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Анна Великова, Жечка Николова Маргенова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 165, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 381 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. гр. Добрич, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна В. при участието на секретаря Румяна Ив. Р. като разгледа докладваното от Анна В. Въззивно гражданско дело № 20243200500168 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от П. К. С. с ЕГН **********, гр. Б., чрез адвокат М. Я., въззивна жалба вх.№ 260252 от 21.06.2023г. по регистратурата на Районен съд – Балчик срещу решение № 260003 от 25.05.2023г. по гр.д.№ 690/2020г. по описа на Районен съд – Балчик, с което са отхвърлени изцяло предявените от въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД срещу В. Г. И. ЕГН ********** от гр. Г.Т., за сумата от 4000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от причинена средна телесна повреда на 17.01.2017г., ведно със законната лихва от деня на деликта - 17.01.2017г., до окончателното изплащане, и за сумата от 540 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени следствие нанесена му телесна повреда на 17.01.2017г. - заплатени стоматологични услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.12.2020г., до окончателното изплащане, и е уважен частично предявеният от В. Г. И. ЕГН ********** срещу П. К. С., ЕГН:********** насрещен иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 86, ал. 1от ЗЗД за сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от нанесени телесни увреждания на 17.01.2017г. в град Балчик - болки и страдания, както и психическо разстройство, вследствие на причинения масивен стрес, ведно със законната лихва от момента на увреждането - 17.01.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

Подадена е и частна въззивна жалба с вх.№ 260069/16.02.2024г. от П. К.

1

С. с ЕГН **********, чрез адвокат М. Я. срещу определение № 260002/23.01.2024г. по гр.д.№ 690/2020г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК.

Във въззивната жалбата се съдържат оплаквания, че решението в обжалваните му части е неправилно, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът изложил кратки мотиви защо счита, че предявеният от П. С. иск следва да бъде отхвърлен, като в разрез с разпоредбата на чл. 300 от ГПК придал на постановление за прекратяване на ДП № 36/2017г. по описа на РУ Балчик значение на влязла в сила присъда. В нарушение на процесуалните правила съдът не само приобщил материалите от досъдебното производство като доказателства по делото, но и приел констатациите, направени от наблюдаващият прокурор, че е налице неизбежна отбрана. Съдът не направил необходимия анализ на събрания в хода на делото доказателствен материал, не коментирал показанията на свидетеля очевидец Д.Н.П., както и не обсъдил задълбочено показанията на полицейския служител Г. Г., от които се установявало, че ответникът (пешеходецът) е посегнал и е ударил шофьора на автомобила и че по лицето на П. С. е имало кръв. Уврежданията и разходите за лечението се потвърждавали от заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза и приетата по делото фактура. Съдът много обрано коментирал и събраните доказателства в обосноваване основателността на насрещния иск. Кредитирал като последователни и непротиворечиви показанията на трима свидетели; показанията на С.В. не кредитирал, защото приел, че са в противоречие с останалите свидетелски показания и заради обстоятелството, че същата живее на съпружески начала с П. С., но не конкретизирал коя част от показанията й противоречат на останалите свидетелски показания. Липсвало обсъждане на показанията на Д.Н.П..

Кредитирани били противоречивите на всички други показания на С.Е.С., които съдържали абсурдни и нелогични твърдения. Заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза било извършено по метода на „личностен въпросник", без съответна медицинска документация, поради което констатациите в него имали твърде условен характер и не следвало да се кредитират. Нямало доказателства за нарушения на темпо - ритмичната организация на речта на ищеца по насрещния иск, нито непосредствено след инцидента, нито към настоящият момент. Заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза отричало да има данни за увреждания при ищеца в резултат на душене. Настоява се решението, като неправилно и необосновано, да бъде отменено и вместо това да бъдат уважени в цялост предявените от П. К. С. искове и отхвърлен в уважената част предявеният от В. Г. И. насрещен иск.

В отговора си на въззивната жалба В. Г. И. счита същата за неоснователна и въз основа подробен анализ на събраните доказателства счита решението за напълно обосновано, като по доводи, излагани в 2 първоинстанционното производство, настоява актът, като законосъобразен и обоснован да бъде потвърден изцяло.

П. К. С. обжалва като неправилно и незаконосъобразно определение № 260002/23.01.2024г., с което е оставена без уважение неговата молба по чл.

248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Намира определението за немотивирано и съдържащо само бланкетно изложение на движението на делото и реда за разглеждане на молбата. Общо съдът посочил, че счита размера на присъдените в полза на ответника и ищец по насрещния иск В. Г. И. разноски за правилно определен, но не обосновал този свой извод. В жалбата са изложени подробни аргументи за основателност на молбата по чл. 248 от ГПК, респективно на подадената жалба касателно необходимото съдържание на списъка по чл. 80 от ГПК и невключването в него на разходи, за които има представени по делото доказателства; за невъзможността на страната да се запознае с тях; за това, че разноските не са присъдени пропорционално на резултата по спора.

В отговора си по частната жалба В. Г. И. оспорва същата и настоява тя да бъде оставена без уважение като частично недопустима (досежно възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение) и неоснователна.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Постановеното неизгодно за П. К. С. решение му е връчено на дата 05.06.2023г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването на неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока по чл. 259, ал.

1 от ГПК – на 19.06.2023г. (датата на пощенското клеймо), поради което жалбата е допустима. Определението по чл. 248 от ГПК е съобщено на жалбоподателя на дата 30.01.2024г. Жалбата срещу него е изпратена по пощата на 13.02.2024г. и като подадена в срок, също е допустима.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която насрещният иск е отхвърлен за разликата над 2 500 лв. до претендираните 5 000 лв.

При дължимата служебно проверка на обжалваното решение по чл. 269, ал. 1 от ГПК за валидност и допустимост въззивният съд констатира, че решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявени допустими искове. По правилността му въззивният съд намира следното:

Районният съд е сезиран с искова молба, подадена от П. К. С., с която против В. Г. И. са предявени искове за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, влошаване на психично състояние) в размер на 4 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди (платени стоматологични услуги) в размер на 540 лв., претърпени следствие причинена на дата 17.01.2017г. в гр. Балчик средна телесна повреда (след уточнение в съдебно заседание). В обосноваване на исковете си ищецът 3 е изложил обстоятелства, че на 17.01.2017г. около 12:30 часа се движел с лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ *** ТХ по ул. „Христо Ботев“ в гр. Балчик в посока към ул. „Варненска“. В автомобила били С.В.В., с която ищецът съжителствал и двегодишното им дете. Точно преди завоя към ул.

„Варненска“ ищецът видял на тротоара от лявата страна на пътя да стои мъж, който не давал някакви признаци, че иска да пресича пътното платно.

Минавайки покрай него и извършвайки маневрата завоя на ляво, мъжът започнал да ръкомаха; ищецът го проследил в огледалото за задно виждане; подминавайки мъжа, ищецът видял, че той тръгва след автомобила, при което ритнал колата в задната част. Ударът се чул в купето много силно. Ищецът спрял автомобила, слязъл от него и тръгнал към мъжа, за да го попита какъв е проблемът, при което той започнал да крещи „Не се научихте да карате!“ и започнал да псува ищеца. Крещейки, мъжът вървял към ищеца и изненадващо го ударил с юмрук в лявата страна на лицето. Ищецът се стреснал и изблъскал мъжа с ръце, за да не го удари отново, но последвал втори удар с юмрук в дясната част на лицето, при което ищецът усетил много силна болка и потекла кръв от устата му; усетил и някакви частици в устата си и се оказало, че има счупен зъб. Бил много стреснат, защото не знаел с какво е предизвикал такава реакция. Позвънил и повикал полиция, помолил мъжа да остане и да изчака полицейските служители. Подал жалба в РУ Балчик и РП І Балчик и била образувана пр.пр. 47/2017г. Веднага след инцидента посетил ЦСП в гр.

Балчик, казали му да се консултира със стоматолог. Посетил стоматолог, който констатирал, че има хеморагия в областта на долен десен ъгъл на устните, отток в областта на долните устни и счупен зъб, номер в зъбната редица 55. На 18.01.2016г. извършил консултация със съдебен лекар в гр.

Добрич, чието заключение било, че е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна; ожулване по лигавицата на двете устни; счупване короната на пети долен зъб в дясно, което води до затруднение на дъвченето и говоренето. Първите дни след инцидента чувствал силно безпокойство, напрегнатост, трудно заспивал, сънят му бил неспокоен, пробуждал се изпотен и изплашен. Психическото му състояние като цяло се влошило, тъй като постоянно си представял моментите, при които му били нанесени удари. Това наложило на 19.01.2017г. да се консултира с психиатър, чието заключение било, че инцидентът е отключил паническото му разстройство, което дотогава било в ремисия и му предписал антидепресанти и други медикаменти за лечение на тревожност. В следващия месец ищецът нямал желание за работа, отказвал да излиза с приятели и познати и се чувствал много потиснат. Въпреки изминалите две години, не можел да забрави инцидента; когато шофирал, се притеснявал да не попадне отново в подобна ситуация.

В писмения си отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете. Посочил е, че фактическа обстановка е представена от ищеца невярно, че липсват доказателства за претендираните имуществени вреди, както и, че с влязло в сила постановление на прокурор наказателното 4 производство по ДП № 36/2017г. по описа на РУ на МВР – Балчик било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като било установено, че ответникът е причинил твърдяните от ищеца телесни увреждания в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Навел е възражението, че съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗД в този случай не дължи обезвреда на причинените на ищеца вреди.

Едновременно с подаване на отговора ответникът В. Г. И. е предявил насрещен иск за осъждане на П. К. С. да му плати сумата от 5 000 лева за обезщетяване претърпените от него неимуществени вреди, настъпили следствие действията на ответника при същия инцидент. Претенцията си ищецът по насрещния иск е обосновал с твърдения, съвпадащи отчасти с тези в първоначалната искова молба – само по време, посочено като 17.01.2017г. около 12:30 часа. В този ден и час ищецът, след като обядвал в ресторант „Акапулко“ в гр. Балчик, се отправил пеш към паркинга на магазин СБА, преминал през улица „Варненска“ и продължил по ул. „Христо Ботев“, където предприел преминаване към отсрещния тротоар. При преминаването през обозначеното за това място, намирайки се в средата на уличното платно, към него се приближил управляваният от П. К. С. автомобил и му отнел предимството, преминал в непосредствена близост до него, при което настъпило леко съприкосновение между крака му и задната част на автомобила. В момента, в който ищецът стъпил на отсрещния тротоар, ответникът изминал няколко метра с автомобила, спрял на пътното платно в средата на кръстовището, слязъл и тръгнал към ищеца, като го обиждал и псувал. Ищецът бил стигнал почти до „Лафка“, когато ответникът го настигнал, избутал го няколко пъти с ръце назад, хванал го с лявата си ръка за шията и започнал силно да го стиска, като с дясната си ръка замахнал да го удари в главата. Ищецът успял да се предпази от удара в главата, но ответникът го стискал с ръка силно и все по-силно за гушата. Ищецът започнал да се задушава, причерняло му и имал чувството, че всеки момент ще припадне. Започнал да маха с ръце, за да се освободи от тази смъртоносна хватка – ответникът бил по-едър и по-силен от него и щял да го удуши или да му счупи гръкляна. В един момент ответникът пуснал ищеца, може би, защото при ръкомахането с ръце да го отблъсне, ищецът го ударил. Ищецът твърди, че не е нанасял умишлено удари на ответника. Бил силно уплашен, целият треперел и се страхувал, че ответникът може пак да се нахвърли върху него. По-късно дошли полицаи и братът на ответника, като полицаите преустановили агресията на двамата (ответника и брат му) срещу него. С деянието си – душене, ответникът причинил на ищеца неимуществени вреди – болка и страдание, а също и психическо разстройство – от момента на душенето и до настоящия момент заеквал; при придвижването си в гр. Балчик изпитвал постоянно безпокойство, че ответникът, брат му или и двамата могат да осъществят отправените към него закани да го очистят, да намерят жилището му и да се саморазправят с него, а може би и със семейството му.