Решение № 1578 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1578 гр. Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20253110104010 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба от „Т. П.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, с която против К. А.

К., ЕГН **********, с настоящ адрес: **, са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №**/02.05.2024 г., издадена по ч.гр.д. №**/2024 г. по описа на ВРС, а именно: 561,13 лева (286,90 евро) - главница, представляваща дължима сума за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и за услугата „дялово разпределение“, за периода 01.11.2022 г. - 29.02.2024 г., в топлоснабден имот, находящ се в **, за потребител ** К. А. К., ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда (**) – 09.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 48,42 лева (24,76 евро) – лихва за забава, начислена върху главницата от 561,13 лева, за периода от 04.01.2023 г. до 02.04.2024 г. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

1

Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д № **/2024 г., по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което на кредитора е указана възможността да предяви установителен иск в едномесечен срок. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставял на ответника – клиент на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл.153, ал.1 ЗЕ, за обект с адрес: **, а абонатът се е задължил да заплаща ползването на същата. Ответникът е битов клиент - купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия, които се изготвят от ищеца и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в 30-дневен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Твърди се, че за процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на услуги, но същите не са заплатени от ответника. С оглед допуснотото неизпълнение в срок, ищецът претендира и лихва за забава.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът, чрез особен представител, депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че топлинното счетоводство, към момента на фактуриране се е извършвало от „**“ ЕООД.

Не се признават права и обстоятелства.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен 2 установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период, че в същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност, съответно вида на услугите за всеки отделен отчетен период. В тежест на ищеца е да установи, че ответникът е допуснал просрочие в заплащане на дължими суми, както и период, и размер на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже въведените правоизключващи възражения.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл.

410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. № ч.гр.д.

№**/2024 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №**/02.05.2024 г., за следните суми: 561,13 лева - главница, представляваща дължима сума за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и за услугата „дялово разпределение“, за периода 01.11.2022 г. 29.02.2024 г., в топлоснабден имот, находящ се в **, за потребител ** К. А. К., ЕГН/Идент.№**********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда /**/ – 09.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 48,42 лева – лихва за забава, начислена върху главницата от 561,13 лева, за периода от 04.01.2023 г. до 02.04.2024 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

От приет по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том II, рег. № **, нот. дело № ** г. на нотариус Д. И. – рег. №** в НК, с район на действие, района РС – **, вписан в Служба по вписванията – ** с вх.

№**/17.05.2003 г., се установява, че на 17.05.2003 г., ответникът е придобил правото на собственост върху недвижим имот, с адрес: **.

По делото е приобщен протокол от проведено на 04.09.2002 г., Общо събрание на етажните собственици на обекти в сграда с адрес: гр. **, **, за избор на топлинен счетоводител – „**“ ЕООД.

Видно от споразумителен протокол №** от 15.11.2002 г., сключен между „Т. - П.“ ЕАД, като доставчик на *** „**“ ЕООД, като изпълнител, второто 3 търговско дружество поема задължението да извършва разпределението на топлинната енергия между абонатите от абонатна станция №**, находяща се на адрес: гр. **, **, въз основа на сключения с абонатите договор, препис от който е приет и приложен по делото. Протоколът е подписан от собствениците на обекти в сградата, в т.ч. и от собственика на ап.20, към 04.09.2002 г.

Представени са писмени счетоводни документи за начисляване на претендираните в настоящото производство суми.

За установяване фактическата страна на спора, по делото е проведена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че сградата, с адрес: гр. **, **, е присъединена към топлопреносната мрежа на „** **“ АД, като топлинна енергия е подавана към всички членове на етажната собственост, в т.ч. и към имота на ответника - ** Вещото лице е разяснило, че в основата на разпределянето на изразходваната топлинна енергия, е Методиката, описана в Наредба № **/6.4.2007 за топлоснабдяването, която е в сила до 20.3.2020 г. След тази дата е в сила Наредба № Е-РД - 04-1 за топлоснабдяването. Посочено е, че резултатите от пресмятанията показват, че топлинният счетоводител „**“ ЕООД използва правилно Методиката за дялово разпределение. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал първоначална и последващи метрологични проверки, съобразно изискванията на Закона за измерванията. Главният топломер е свален за проверка на ** г. и е заменен с топломер ** с идентификационен № ** на производителя Siemens. Същият е проверен на 14.03.2022 г. в Лаборатория за проверка „АР**“, гр. **, СПЗ **, район ** и е издадено Свидетелство за проверка № *** г. със срок на валидност на проверката 2 години.

При тези доводи, вещото лице прави извод, че топломерът съответства на предназначението си. Метрологична проверка е извършена и по отношение на главния водомер за измерване на разхода на БГВ (битова гореща вода). На 13.03.2023 г. е свален водомер ** с идентификационен № ** и е монтиран водомер ** с идентификационен № **, който е преминал метрологична проверка в лаборатория за проверка на водомери „**“ ООД. В резултат на извършената проверка е намерено, че водомерът съответства на изискванията на Наредбата за средствата за измервания, които подлежат на метрологичен контрол (свидетелство №** от 31.01.2023). Срокът на валидност на 4 свидетелството е 5 години от датата на издаването му. Като съобразява извършените метрологични проверки, вещото лице е намерило, че използваните топломер и водомер в абонатна станция № **, са отговаряли на изискванията на Закона за измерванията. Разпределението на топлинната енергия, потребена през процесния период, в имота на ответника, е извършено правилно.

Според вещото лице, задължението за топлинна енергия, за потребител № **, е в размер на 523,33 лв. (267,57 евро), за 4,750 MWh, от които: - 264,52 лв. (135,24 евро) за 2,3931 MWh - отдадена от сградна инсталация - 258,81 лв.

(132,33 евро) за 2,3569 MWh – топлина през отоплително тяло без ИРУ (индивидуално разпределително устройство); 37,80 лв. (19,33 евро) - услуги дялово разпределение. Така, въз основа на предоставените му от ищеца счетоводни данни, експертът е намерил, че главното задължение на ответника, за процесния период е в общ размер на 561,13 лв. (286,90 евро). Дължимата лихва за забава, изчислена върху главницата, до датата на подаване на исковата молба в съда – 30.04.2024 г., възлиза на 52,26 лв. (26,72 евро).

От заключението на проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по фактурите, издадени от ищеца, за дължимите суми, за топлинна енергия, касаещи имот с аб. № **, при съобразяване на справка за плащанията от потребителя № ** и справка за задълженията към 29.10.2024 г., няма извършено плащане.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.318 ТЗ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 и сл. ЗЕ, при действие на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „** София” EАД, одобрени с Решение № ** г. на КЕВР. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и ответниците, в т.ч., че последните са били абонати за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и на посочената стойност, съответно 5 вида на услугите за всеки отделен отчетен период, в т.ч. извършено дялово разпределение на топлинна енергия, период и размер на обезщетението за забава.

В процесния казус взаимоотношенията между страните следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената облигационна връзка възникват права и задължения за всяка от двете страни. Поради това, изпълнението на задължението на едната страна е обвързано от изпълнението на задължението на другата страна. Съществуването на облигационно правоотношение между страните е уредено съгласно чл.150 ЗЕ, където е указано, че топлопреносното предприятие продава топлинна енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват топлинна енергия от снабдителя, без изрично писмено приемане.

Разпоредбата на чл.13, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „** **” EАД, въздига в задължение на потребителя да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. На основание чл.31, ал.1 ОУ, клиентът е задължен ежемесечно да заплаща стойността на фактурираната топлинна енергия, за битови нужди, в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвидено е, че при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия /чл.30, ал.6 ОУ/.