Решение № 371 от 09.01.2026, Софийски районен съд

Р.

№ 371 гр. С., 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110123278 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за цесия с И. Н. С. придобил вземане срещу ответното дружество за сумата от 524,79 лева, представляваща платена без основание сума по договор за паричен заем №.../....г. Посредством така предявената искова молба ищецът отправя уведомление до длъжника относно извършеното прехвърляне на вземането. Ищецът твърди, че на ....г. И. С. сключила с ответника договор за паричен заем при следните условия: предоставена главница от 3 000 лева, вид на погасителна вноски – двуседмична, при липса на уговорен месечен лихвен процент. Съгласно чл. 4 от договора страните предвидили договорът да бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения, отговарящи на конкретно посочени в договора изисквания. На ....г. ответното дружество, И.

С. и и „Ф. Б.“ ЕООД сключили договор за предоставяне на гаранция №..., по силата на който „Ф. Б.“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред ответното дружество задълженията на кредитополучателя, а той от своя страна се задължил да заплати на гаранта сумата от 2 541,36 лева, чието изплащане било разсрочено и дължимо заедно с месечни погасителни вноски по договора за кредит. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора дължимото възнаграждение на поръчителя се заплащало на ответното дружество. Ищецът излага твърдения за наличие на свързаност между двете дружества. Ищецът посочва, че договорът за кредит е недействителен поради допуснати нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т.12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 ЗПК. Посочва, че клаузата на чл. 4 от договора представлява неотменимо изискване и не предоставяла избор на потребителя дали да предостави обезпечение. Поставените изисквания към предвидените обезпечения били изначално неизпълними, което предпоставяло избора на кредитополучателя за сключване на договора с „Ф. Б.“ ЕООД. Ищецът сочи, че при определяне на годишния процент на разходите по кредита ответникът не включил дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, с което се постигало заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и пряко нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищецът оспорва като недействителен процесния договор за кредит по така изложените съображения и моли за произнасяне по направеното възражение за недействителност на договора в мотивите на р.то. При така изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 лев - частичен иск от иск в пълен размер от 524,79 лева, представляваща общата стойност на извършени плащания за начислена възнаградителна лихва по договора в периода ....г. – 05.02.2022г. /недължимо платени и получени суми/ към дружеството при начална липса на основание по договор за кредит №.../....г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.04.2025г., до окончателното плащане. С 1 протоколно определение от 03.12.2025г. съдът на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение на иска чрез неговото увеличение до размер на сумата от 524,79 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит №..., сключен между страните по спора.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва исковата претенция като недопустима поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца да претендира процесната сума. Оспорва като недействителен сключения договор за цесия, като посочва, че при липсата на прогласена нищожност на процесния договор за кредит, за цедента не е възникнало вземане към ответника, респективно договорът за цесия е лишен от предмет. Ответникът заявява, че годишният процент на разходите и общият размер на разходите по кредита са посочени в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвиденото възнаграждение за предоставяне на гаранция не се включвало при формиране на ГПР, т. к. не съставлявало общ разход по кредита. Договорът за предоставяне на гаранция съставлявал отделно правоотношение, възникнало след сключване на договора за кредит, а сключването му не съставлявало задължително условия за сключване на кредитната сделка. Ответникът се позовава на Р.

№443 от 05.10.2023г. по гр. д. №1465/2022г. по описа на РС – К., съгласно което договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД във връзка с процесния договор за кредит, бил прогласен за недействителен и на ищеца са възстановени заплатените суми за възнаграждение по договора. Посочва, че при установено нарушение на чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер на ГПР, се считали за нищожни, което не обуславяло извод за цялостна нищожност на договора за кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че поставените изисквания към обезпеченията по кредита са невъзможни за изпълнение. Ответникът изтъква, че преди сключването на договора кредитополучателят е разполагал с необходимата информация, за да вземе р. дали да сключи договора, както и да прецени дали разполага с възможност да осигури необходимото обезпечение. Посочва, че действителността на клаузата на чл. 4 от договора не се отразява на действителността на договора, т. к. не е част от задължителното съдържание на сделката.

Въз основа на така изложените съображения моли за прекратяване на производство поради неговата недопустимост, както и за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за паричен заем от №... от ....г., сключен между И. Н. С. и „И. А- М.“ АД.

От представения и приет като доказателство договор за цесия от 28.03.2025г. се установява, че И. Н. С., в качеството на цедент, е прехвърлила на И. Ц. Г., в качеството на цесионер, вземания срещу „И. А- М.“ АД, сред които вземане в размер на сумата от 524,79 лева, представляващо платена без основание сума, произтичаща от договор за паричен заем №.../... Съгласно чл. 5 от договора за цесия цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Към договора е приложено и уведомление за цесия от И. Н. С., адресирано до ответното дружество.

По делото е прието Р. №443 от 05.10.2023г. по гр. д. №1465/2022г. по описа на Районен съд-К., влязло в законна сила на 28.11.2024г., по силата на което е признато за установено в отношенията между И. Н. С. и „Ф. Б.“ ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №... от ....г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съгласно цитираното съдебно р. ответникът „Ф. Б.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца И. Н. С. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 2 329,58 лева, представляваща недължимо платена сума за възнаграждение на гарант по нищожен договор за предоставяне на поръчителство №... от ....г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2022г. до окончателното плащане.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно, пълно и всеобхватно изготвена, се установява, че изплатената сума от И.

Н. С. към „И. А- М.“ АД сума за погасяване на задълженията по Договор за паричен заем №... е в размер на 5 566 лева, която е разпределена по следния начин: 2 711,63 лева за главница по договора за кредит; 524,79 лева за възнаградителна лихва и 2 329,58 лева за поръчителство. По поставената задача за изчисляване на приложимия ГПР след включване при формирането му на заплатеното възнаграждение за поръчител, вещото лице е представило заключение, че размерът на ГПР възлиза на 360,52 процента.

2

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с осъдителен иск, предявен от И. Ц. Г. срещу „И. А- М.“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

За успешното провеждане на търсената правна защита ищецът следва да докаже сключването и съдържанието на валиден договор за цесия с предмет прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца и надлежно отправено уведомление към длъжника за прехвърляне на вземането, както и настъпило обогатяване от ответника за сметка на длъжника по кредита /цедент по договора за цесия/, като е получил сумата от 524,79 лева, която не му се е следвала, при липса на правно основание за получаване на сумата поради нищожност на процесния договор за кредит.

Съдът на първо място следва да обсъди въведените от ответника възражения за недействителност на процесния договор за цесия.

Съдът намира, че ответникът не е легимиран за оспорва действителността на договора за цесия по предявен иск относно цедираното вземане освен в изрично предвидените от закона случаи, а именно, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени. Това е така, защото длъжникът не е страна по договора за цесия и поради тази причина, той не може да се възползва от правата, които законът е предоставил на страните по договора. Нищожността е съществен порок и на нея длъжникът, като всяко друго трето лице може да се позове, но само ако има интерес, т. е. ако цели да отрече съществуването на право на страна по оспорваната сделка, което е противопоставимо на негово право, засяга или ограничава същото или когато по силата на закона, сделката поражда задължение за това лице, макар и то да не е страна по нея. Такъв интерес не може да се породи от сключването на договор за цесия, защото единствената промяна до която той води – по отношение на длъжника - е смяната на кредитора. На новия кредитор длъжникът може да противопостави възраженията, които е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане.

Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно. Освен това, за валидността на неговото изпълнение е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. Длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия – нито преди, нито след получаване на уведомлението за цесия, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липса на уведомление /така в Р. № 60256 от 7.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3590/2020 г., IV г. о., ГК, ВКС и Определение № 4876 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 489/2024 г., III г. о., ГК, ВКС/.

Заявеното от ответника възражение за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца в действителност представлява възражение за недействителност на цесионната сделка доколкото ответникът излага доводи за непрехвърлимост на материалното право по чл. 55, ал. 1 ЗЗД поради обусловеност на реализирането му от личната преценка на лицето, извършило плащане при начална липса на правно основание.

Правото на лицето да получи връщане на даденото при изначална липса на правно основание е субективно имуществено и притезателно право, което почива на принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Всяко лице, което претендира за възстановяване на неоснователно престираното може да упражни правото си чрез насочване на иска срещу лицето, което реално се е обогатило за сметка на настъпилото обедняване в неговата правна сфера, като реализирането на правото не предполага извършване строго на личната преценка на правоимащия, доколкото касае изцяло имуществени права. Изложените доводи от ответника в обратна посока не намират упора както в правната теория, така и в съдебната практика. За упражняване на правото на връщане на неоснователното даденото не е определяща личността на неговия титуляр, същото е наследимо и прехвърлимо и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка с трети лица, включително договор за цесия, какъвто е и процесния случай.

Разпечатката съдържа 26 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b2963a6-7426-4aa0-89cc-1dfea687a58f